Признаха вегетарианството за психично заболяване

  • 82 034
  • 2 544
  •   1
Отговори
# 2 325
  • Мнения: 66
Ахам, отстрани погледнато си е направо "ори-мели-яж"само дето не е точно така.
Особено за човек, които все пак ходи на работа.
Не мога да си представя денят ми да минава в кОпан или суркане по пазарите за био-еко насъщнuя. От тук морковче, от там магданозче, от другаде орехче...
Няма голяма разлика с пещерния човек.

# 2 326
  • Мнения: X
Не мога да си представя денят ми да минава в кОпан или суркане по пазарите за био-еко насъщнuя. От тук морковче, от там магданозче, от другаде орехче...
Няма голяма разлика с пещерния човек.

Абе голям кеф си е да излиза нещо от земята. По незнайни причини тази година около лалетата и нарцисите ми е наизлязъл магданоз.  Rolling Eyes Ама много магданоз, не знам какво да го правя и много хубаво мирише. В супера хич не е такъв.  Laughing

# 2 327
  • Мнения: 66
 А, това не го оспорвам. И аз си садя разни неща, но не разчитам да се иzhранваме от това. Едно е да си принуден да го кОпаш, друго е за кеф по 10ина корена това-онова, дето и да случиш лоша реколта не е болка за умиралка.

# 2 328
  • Мнения: 62
Аз пък не мога да си представя да ходя на работа, хора всякакви...И аз планирам разни нещица за садене-домати, цветенца, и ако станат, ще се хваля. Embarassed

# 2 329
  • Мнения: 2 761
Явно повечето и понятие си нЕмат от селска работа....     Laughing
Наистина ли мислите, че на село се работи от тъмно до тъмно?И за да се изхраниш, ти е необходимо да има по 20 крави, 20 кози, 100 кокошки и прочие?

Където ни е вилата имаме съседка, която отглежда 8 - 10 кокошки. Наскоро каза, че носят по около 10 яйца на ден, че и бизнес си прави с тези 10 кокошки на кръст. За два дни пълни по една кора яйца.

Едно е да гледаш само 10 кокошки,откъдето да ти идват яйцата и накрая месото,друго е да имаш цяло стопанство с няколко животински вида и зарзават за прясна консумация и консервиране.Щото зимъска като затрупа на село и няма кой да разчисти пътя хората трябва да имат храна да преживеят до пролетта.
А съседката да се моли да не и отнесе йоркипе кокошките,че ще секне бизнеса. Simple Smile

# 2 330
  • София
  • Мнения: 62 595
а какво ще продава като кокошките почти спрат да носят? Камъни вместо яйца ли? Имам усещането, че много хора изобщо не са наясно как се организира и поддържа лично стопанство на село какъв къртовски и неблагодарен труд е! И то не като хоби, а като начин за изхранване. Туристи! Все едно са на комсомолска бригада да купонясват!

# 2 331
  • Мнения: 682


Едно е да гледаш само 10 кокошки,откъдето да ти идват яйцата и накрая месото,друго е да имаш цяло стопанство с няколко животински вида и зарзават за прясна консумация и консервиране.Щото зимъска като затрупа на село и няма кой да разчисти пътя хората трябва да имат храна да преживеят до пролетта.
А съседката да се моли да не и отнесе йоркипе кокошките,че ще секне бизнеса. Simple Smile

Живи са пущините, откога ги наблюдавам Simple Smile. Че и прасета гледа комшийката, още преглъщам този факт. Не е точно така вече на село... Едната гледа кокошки и продава яйца, за другата се знае, че продава мляко, третата пък сланина... Която печели от яйцата купува сланина, брашно и прочие. До магазина рядко ходят. Но пък гледам, че щерките им са с коли и лаптопи (живеят си на село и те), та сегашното село не е оновашното

# 2 332
  • Мнения: 682
а какво ще продава като кокошките почти спрат да носят? Камъни вместо яйца ли? Имам усещането, че много хора изобщо не са наясно как се организира и поддържа лично стопанство на село какъв къртовски и неблагодарен труд е! И то не като хоби, а като начин за изхранване. Туристи! Все едно са на комсомолска бригада да купонясват!

Е как какво, мойта комшийка цяло лято вари буркани на двора - аха да ми докара белодробно заболяване с печката си на дърва (имах усещането, че са изсекли Стара Планина за тази цел). Отделно прасетата по Коледа се пренесоха свисше. Ябълки, картофи и други кореноплодни имат из мазата.

Иначе ясно е, че и моята и на всеки бабата все нещо си е купувала от магазина. Даже съседчето с риск да си изяде пердаха веднъж си купи тайно сладолед.

# 2 333
  • Мнения: 3 242
Ох, колко ми втръснало да слушам как хлябът е вреден. За България е традиционно да се яде хляб, винаги се е ядял и хляб, и много зърнени, същото се отнася и за млякото. Не може години наред хората да се препитавали по един начин и да са доживявали дълбоки старини с хляб и кисело мляко и изведнъж идва някоя веганка да обясни колко е вредно млякото или фенка на Милко спайдъра, за да хвали тлъстата сьомга, понеже в Искъра сьомга връз сьомга се прескачат. Първо си намерете здравия разум, а после си търсете изначалната храна.

Традиционно е защото са нямали какво друго да ядат Simple Smile а не че е толкова полезен Wink
Те и ирландците са нагъвали яко картофи, ама е било от глад а не защото картофите са традиционни за тях Simple Smile
Ето ти една интересна статия Simple Smile Не е най добрата, но ако се разтърсиш сигурна съм, че ще намериш и много по добри Wink

http://thepdi.com/hunza_health_secrets.htm
http://hunzukuz.blogspot.co.uk/
Цитат
Малкият здрав народ хунза

За хунзийците, обитаващи една от долините на Хималайските планини (сега щат на Пакистан), се заговори за първи път преди около 7-8 десетилетия благодаре­ние на английския лекар Робърт Мак Карисън. Основ­ният проблем, който той третира в медицинските си трудове, е болестите като последица от грешки в начина на хранене при отделния човек или при цели народи. За да докаже своето становище, той напуска лекарското си място в Англия и отива в Индия, където в продължение на 7 години проучва различните племе­на и народи, и по силата на обстоятелствата попада на своя щастлив шанс – Хунза.

Първата среща с хунзийците му носи истинска изнена­да: на нашата земя съществува весел, жизнерадостен и работлив народ, който не познава болестите и грижите около болните, а хората доживяват до 100-120 години без недъзи и със запазена психика. Главният въпрос, който занимава д-р Мак Карисъ на какво се дължи изключителното здраве на този народ. Около долината, която обитават хунзийците живеят още няколко племена. Условията са същите, битът също, но здравето им не е като на хунзийците. Оказва се, че разликата е само в начина на хранене – изключително самобитен.

Наблюденията и проучванията си от земята на хунза д-р Мак Карисън описва в труд, издаден в Англия, като за първи път запознава света с този жизнен и истински щастлив народ. Хунза е доказателство на тезата му, че основното, от което зависи здравето на човека, е прак­тикуваната от самия него диета. По-късно ръководителката на специалната американ­ска експедиция Рене Тейлър пише: „В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве, но голямата му придобивка е фактът, че там рак и сърдечни заболявания, както и високо и ниско кръвно налягане на съществуват. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни. Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и прочее са съвсем непознати. Няма и детска смъртност…” Така естествено възниква въпросът: с какво се храни хунзийският народ?

Основно място в менюто му се отрежда на растител­ните продукти – плодове, зеленчуци и житни храни, при това предимно в сурово състояние. Въпреки висо­чината на терена (над 2000 м.) там добре виреят червени и черни череши, ябълки, круши, праскови, черници, кайсии с изключителна сладост поради еко­логично чистата почва. И забележете – никой не прави от тях компоти за зимата. За зимата се сушат единствено кайсии и черници. Кайсиите се отглеждат в по-големи количества заради маслото, добивано от костилките им и използвано като растителна мазнина към храната. Любима напитка там са билковите чайове.

Сред зеленчуците на първо място е спанакът, който присъства винаги на трапезата, и то в сурово състоя­ние. Отглеждат се още моркови, зеле, салата ряпа тиква, както и различни варива. Това, което не може да се ползва сурово, се приготвя задушено на слаб огън.

Хлябът на хунзийците винаги е само черен: смляното зърно се използва цялостно, без да се отделят триците от бялото брашно. Той се замесва в различни комби­нации от отглежданите тук зърнени храни: жито, ече­мик, просо и елда. Спазва се правилото: смилането на зърното, омесването и изпичането на хляба да става в един и същи ден. Хлябът присъства в изобилие на масата при всяко хранене и това е лесно обяснимо с изключително високата му хранителна стойност, която се получава от включването на люспата и зародиша. Хунзийците ползват зърнените храни и в покълнало състояне.

Млякото и млечните продукти тук са нещо като лукс, деликатес. По високите долини, заобиколени със снеж­ни върхове, местата за пасбища са съвсем ограничени. В по-ниските части могат да се отглеждат кози, малко крави и овце, а в по-високите – по малко якове. Млякото се използва обикновено в прясно сурово състояние или като кисело, тъй като така се съхранява по-дълго. От него приготвят още сметана и сирене. Хунзийците не са пълни вегетарианци, но ползват месо изключително рядко: само на празници и при тържест­вени случаи. Но месото на убитото животно никога не престоява, а се обработва и консумира веднага. Каче­ството на месото е несравнимо с това на нашето, защото добитъкът им се храни с прясната трева на пасбищата, а не със синтетична храна. По празници се поднася и по малко вино, приготвено от превъзходното им грозде, което отглеждат сами. В Хунза се хранят два пъти на ден: на обед и вечер. Сутрин не закусва никой – дори бременните и децата. Обедът и вечерята са скромни и пестеливи: като кс чество и като калоричност. Ресторанти, сладкарници и всякакви закусвални не съществуват: всеки се храни в дома си с това, което му поднесат майката или съпругата. Тази сдържаност е съвсем съзнателна, тъй като обработваемата земя и реколтата от нея не са в изобилие но изследователите на хунзийците са били истински изненадани от тяхната „гладна пролет”. Въпреки съв­сем ограниченото им хранене през цялата година, там всяка пролет с напълването на кайсиевите дръвчета хората спират да приемат дори и семплата си тради­ционна храна и се ограничават само с питие, получено от накиснати във вода изсушени плодове (обикновено кайсии). Тази омекотена форма на гладуване те спазват до узряването на кайсиите – един доста продължителен период от 2-3 месеца. С идването на новата реколта храненето се възстановява.

През „гладната пролет” животът обаче си тече съвсем нормално. Това е сезон на усилна работа по полето и градините от първата светлина на зората до залез слънце. Гладуването не създава напрежение или тре­вога, хората си остават уравновесени и спокойни по дух, а работата им, придружена от весели песни, е спорна. Дали самото гладуване не им създава повече лекота и добро самочувствие?

Нищо чудно, като се знае тонизиращото и подмладява­щото въздействие на глада и това как той основно прочиства органи и тъкани от всяка патология и бо­лестни наслойки. Със скромното си и ограничено по количество хранене, със системното прилагане на „гладната пролет” и с голямото физическо натоварване при примитивното земеделие хунзийците постигат не само изключителното си здраве, но и красота: те изглеждат по-млади от годините си и запазват през целия си дълъг живот стройните си, стегнати и гъвкави фигури.

# 2 334
  • Мнения: 2 127
Всъщност хлябът, стига да е пълнозърнест или поне ръжен, не е никак вреден. Разбира се, в умерени количества, не говорим да си ядеш по един цял хляб на ден.

# 2 335
  • София
  • Мнения: 4 877
Традиционно е защото са нямали какво друго да ядат Simple Smile а не че е толкова полезен Wink
Те и ирландците са нагъвали яко картофи, ама е било от глад а не защото картофите са традиционни за тях Simple Smile

Именно. Пълнозърнестия хляб е дори по-вреден от белия заради фибрите.

# 2 336
  • Мнения: 200
Да, именно новоизлюпилите се вегетарианци (да не говорим за веганите) настояват с жар да те осведомят за правотата си и правят театро на масата, така както отслабналите с 90-дневната почват да ти правят разбор на ужасната комбинация в чинията (особено ако им е воден ден) и тези на високомазнинната ти наричат хлаба и моркова фураж. Всичко това е някакъв вид идиотщина, вкарана в кухнята, не е виновна храната сама по себе си. Като си неуравновесен, лесно изпадаш в крайности.
Ако човек е поне малко интелигентен, се научава да си спира порива да просвещава и да се държи присмехулно. Примерно не ти показва пилешки прат преди да е станал кренвирш и да чака възклицания.
Това писах и преди.Не всеки е узрял да бьде това,което иска да бьде или се представя,че е.
Не вегетарианството или месоядството определят характера и мирогледа на даден индивид.Описаните негативи са чисто човешки качества,породени от...безброй фактори.
Познавам и двата вида:и месоядни с висока култура и мьдрост и обратното.
Сьщо и вегани такива.

Да посвещаваш или да осмиваш някого за избора му е висша форма на собствено неосьзнаване.

Цитат
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=708654.msg24936166#msg24936166
Не теб конкретно, в темата видях поне още 2-3 потребителки, които без казват, че са на тази диета, то си личи по безумията, които пишат и тъпите въпроси, които задават.

Никога не съм си позволявала да категоризирам хората според начина им на хранене, религиозните и сексуалните предпочитания. Спазвам един разумен режим на хранене.

# 2 337
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Аз пък не мога да си представя да ходя на работа, хора всякакви...И аз планирам разни нещица за садене-домати, цветенца, и ако станат, ще се хваля.
Теб те разбирам много по-добре. Според мен няма по-неблагодарно нещо от блъскането за една заплатка. Която пък ще отиде за болкуците по магазините (щото и други чакат на заплатка и колелото трябва да се върти).

Alexandria37, не си давай зор, няма кой да те чуе. Фибрите се не само в зърнените храни, но и в плодовете и зеленчуците, така че няма как да ги спрем. Има диетолози, и то повече на брой, които пък препоръчват консумацията на трици, за разлика от този украинец. Пък и твърдението, че рафинираната храна е по-качествен продукт не мисля, че може да се приеме много на сериозно. От хилядолетия хората ядат хляба пълнозърнест.

# 2 338
  • Мнения: X
http://thepdi.com/hunza_health_secrets.htm
http://hunzukuz.blogspot.co.uk/
Цитат
Малкият здрав народ хунза

За хунзийците, обитаващи една от долините на Хималайските планини (сега щат на Пакистан), се заговори за първи път преди около 7-8 десетилетия благодаре­ние на английския лекар Робърт Мак Карисън. Основ­ният проблем, който той третира в медицинските си трудове, е болестите като последица от грешки в начина на хранене при отделния човек или при цели народи. За да докаже своето становище, той напуска лекарското си място в Англия и отива в Индия, където в продължение на 7 години проучва различните племе­на и народи, и по силата на обстоятелствата попада на своя щастлив шанс – Хунза.

Първата среща с хунзийците му носи истинска изнена­да: на нашата земя съществува весел, жизнерадостен и работлив народ, който не познава болестите и грижите около болните, а хората доживяват до 100-120 години без недъзи и със запазена психика. Главният въпрос, който занимава д-р Мак Карисъ на какво се дължи изключителното здраве на този народ. Около долината, която обитават хунзийците живеят още няколко племена. Условията са същите, битът също, но здравето им не е като на хунзийците. Оказва се, че разликата е само в начина на хранене – изключително самобитен.

Наблюденията и проучванията си от земята на хунза д-р Мак Карисън описва в труд, издаден в Англия, като за първи път запознава света с този жизнен и истински щастлив народ. Хунза е доказателство на тезата му, че основното, от което зависи здравето на човека, е прак­тикуваната от самия него диета. По-късно ръководителката на специалната американ­ска експедиция Рене Тейлър пише: „В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве, но голямата му придобивка е фактът, че там рак и сърдечни заболявания, както и високо и ниско кръвно налягане на съществуват. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни. Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и прочее са съвсем непознати. Няма и детска смъртност…” Така естествено възниква въпросът: с какво се храни хунзийският народ?

Основно място в менюто му се отрежда на растител­ните продукти – плодове, зеленчуци и житни храни, при това предимно в сурово състояние. Въпреки висо­чината на терена (над 2000 м.) там добре виреят червени и черни череши, ябълки, круши, праскови, черници, кайсии с изключителна сладост поради еко­логично чистата почва. И забележете – никой не прави от тях компоти за зимата. За зимата се сушат единствено кайсии и черници. Кайсиите се отглеждат в по-големи количества заради маслото, добивано от костилките им и използвано като растителна мазнина към храната. Любима напитка там са билковите чайове.

Сред зеленчуците на първо място е спанакът, който присъства винаги на трапезата, и то в сурово състоя­ние. Отглеждат се още моркови, зеле, салата ряпа тиква, както и различни варива. Това, което не може да се ползва сурово, се приготвя задушено на слаб огън.

Хлябът на хунзийците винаги е само черен: смляното зърно се използва цялостно, без да се отделят триците от бялото брашно. Той се замесва в различни комби­нации от отглежданите тук зърнени храни: жито, ече­мик, просо и елда. Спазва се правилото: смилането на зърното, омесването и изпичането на хляба да става в един и същи ден. Хлябът присъства в изобилие на масата при всяко хранене и това е лесно обяснимо с изключително високата му хранителна стойност, която се получава от включването на люспата и зародиша. Хунзийците ползват зърнените храни и в покълнало състояне.

Млякото и млечните продукти тук са нещо като лукс, деликатес. По високите долини, заобиколени със снеж­ни върхове, местата за пасбища са съвсем ограничени. В по-ниските части могат да се отглеждат кози, малко крави и овце, а в по-високите – по малко якове. Млякото се използва обикновено в прясно сурово състояние или като кисело, тъй като така се съхранява по-дълго. От него приготвят още сметана и сирене. Хунзийците не са пълни вегетарианци, но ползват месо изключително рядко: само на празници и при тържест­вени случаи. Но месото на убитото животно никога не престоява, а се обработва и консумира веднага. Каче­ството на месото е несравнимо с това на нашето, защото добитъкът им се храни с прясната трева на пасбищата, а не със синтетична храна. По празници се поднася и по малко вино, приготвено от превъзходното им грозде, което отглеждат сами. В Хунза се хранят два пъти на ден: на обед и вечер. Сутрин не закусва никой – дори бременните и децата. Обедът и вечерята са скромни и пестеливи: като кс чество и като калоричност. Ресторанти, сладкарници и всякакви закусвални не съществуват: всеки се храни в дома си с това, което му поднесат майката или съпругата. Тази сдържаност е съвсем съзнателна, тъй като обработваемата земя и реколтата от нея не са в изобилие но изследователите на хунзийците са били истински изненадани от тяхната „гладна пролет”. Въпреки съв­сем ограниченото им хранене през цялата година, там всяка пролет с напълването на кайсиевите дръвчета хората спират да приемат дори и семплата си тради­ционна храна и се ограничават само с питие, получено от накиснати във вода изсушени плодове (обикновено кайсии). Тази омекотена форма на гладуване те спазват до узряването на кайсиите – един доста продължителен период от 2-3 месеца. С идването на новата реколта храненето се възстановява.

През „гладната пролет” животът обаче си тече съвсем нормално. Това е сезон на усилна работа по полето и градините от първата светлина на зората до залез слънце. Гладуването не създава напрежение или тре­вога, хората си остават уравновесени и спокойни по дух, а работата им, придружена от весели песни, е спорна. Дали самото гладуване не им създава повече лекота и добро самочувствие?

Нищо чудно, като се знае тонизиращото и подмладява­щото въздействие на глада и това как той основно прочиства органи и тъкани от всяка патология и бо­лестни наслойки. Със скромното си и ограничено по количество хранене, със системното прилагане на „гладната пролет” и с голямото физическо натоварване при примитивното земеделие хунзийците постигат не само изключителното си здраве, но и красота: те изглеждат по-млади от годините си и запазват през целия си дълъг живот стройните си, стегнати и гъвкави фигури.

Даа, после пак разправяйте, че здравето не зависи от начина на живот и хранене.....    Laughing

Само не разбирам тези, дето вярват, че хранене и заболявания нямат връзка, защо изобщо се включват на тема хранене и какво правят в теми като тази?   Simple Smile
Къде по-лесно е да си набиват всичко, което им се яде, и да се надяват , че болестите наистина нямат връзка с пърженото, пиците и фаст фууда.

# 2 339
  • София
  • Мнения: 62 595
тази тема какво, някаква фенска ли е? Отчетна? Сто пъти се каза - връзка между болестите и храненето има, но тази връзка не е единствената и най-важна! Ще го формулирам по възможно най-простия начин - първо зависи какви генетични карти ти е раздала родата като се е съешавала, после е средата, а част от средата е храненето.

Общи условия

Активация на акаунт