В момента чета ... 18

Подхванах "Мъртво сърце" на Дъглас Кенеди:



...и съм едва в началото, но кефи.

Аз приключих "Дневникът на Мая" на Алиенде, но нещо не успя да ме завладее историята, за разлика от другите нейни книги, които съм чела. Тук, въпреки сериозната, актуална и важна тема за наркотиците, нещо ми убягваше и ми много от нещата ми стояха неестествено и пресилено.

Сега, под влияние на Мураками : ), започвам тази:

Подсети ме и мен, че като четох 1Q84 от един откъс се запалих да прочета и тази книга или поне да се пробвам да видя, дали ще ми е интересна колкото самия откъс. Чакам отзиви 

Само ако обещаеш да прочетеш третия том на Мураками,  че не знам кога ще стигна до него и после да ми разкажеш ( на лични : ) за човечетата ...

Панаир на суетата, пропуснала съм.

Изпитвам неистово желание да започна тази книга, а толкова ме е страх от нещата, които може да ми причини... След проучването, което правих за нея, не знам дали ще издържа стотиците страници като емоция...
Много, много моля за споделени мисли и емоции след прочитането й, ако не е добре в темата, може и на лични.

Mrs S, не знам какво искаш да чуеш за "Доброжелателните", но както сама си разбрала книгата е смразяващо тежка. Това са циничните мисли и разкази за Втората Световна на едно бисексуално чудовище, което изобщо не се смята за такова, защото да убива е дълг. Ако си гледала "Списъкът на Шиндлер", "Пианистът" това те чака. Избери дали да я четеш или не. Почни с Уводът!

Очаквам да го филмират "Доброжелателните", та повече хора да са "престрашат" да НЕ забравят колко страшно нещо е "да изтребваш и да бъдеш изтребен".

Ето ти един цитат от началото, който е достатъчно красноречив:

“Правото не ме интересуваше повече от търговията, пък и бях започнал да харесвам дантелата – това възхитително и съразмерно творение на човека. Когато купихме достатъчно станове, собственикът реши да отвори втора фабрика и ми повери ръководството й. Оттогава, в очакване на пенсията, заемам този пост. Междувременно се ожених, наистина с известно отвращение, но тук, на Север, бе по-скоро необходимо, начин да заздравя придобитото. Избрах я от добро семейство, относително хубава, добре възпитана, и веднага й направих дете, за да има с какво да се занимава. За нещастие роди близнаци, изглежда, е в семейството, моето, искам да кажа, на мен лично едно-единствено хлапе щеше да ми е предостатъчно. Шефът ми отпусна пари в аванс, купих удобна къща, немного далеч от морето. Ето как станах буржоа. При всички положения бе по-добре. След всичко, което се бе случило, имах нужда от спокойствие и редовност. Животът пречупи гръбнака на младежките ми мечти, а страховете ми бавно се разпиляваха от единия до другия край на германска Европа. От войната излязох като празен човек, единствено с горчивина и продължителен, като скърцащ между зъбите пясък, срам. Затова ме устройваше живот, съобразен с всички обществени условности: удобна обвивка, макар често да я приемам с ирония, а понякога и с омраза. С тази отмереност, надявам се, някога да достигна до благодатното състояние на Жером Надал и да „не склонявам на нищо, освен ако не склонявам на нещо“. Ето, че ставам книжен; това е един от недостатъците ми. Толкова по-зле за святостта, все още не съм се освободил от нуждите си. Понякога се случва да уважавам жена си, добросъвестно, почти без удоволствие, но и без прекалено отвращение, за да бъде мир в семейството. И много рядко, по време на командировки, си давам труда отново да се върна към старите си привички; но то е вече почти единствено за поддържане на хигиената. Загубих голяма част от интереса си към всичко това. Тяло на красиво момче, скулптура на Микеланджело, все едно: дъхът ми вече не спира. Както след продължително боледуване, когато храната остава безвкусна; дали ще е телешко или пилешко, какво значение? Трябва да се яде и толкова. Честно казано, твърде малко неща вече ме интересуват. Може би литературата, и то не съм сигурен дали не е въпрос на навик. Възможно е точно заради това да пиша спомени: да раздвижа кръвта си, да видя дали още мога да почувствам нещо, дали още мога поне малко да страдам. Интересно упражнение.”

*******

Само да вметна - The English translation of les Bienveillantes is a travesti.

Allice in Wonderland, добре дошла!

"Другата кралица" съм си я заредила на четеца и чака ред. Надявам се да ми хареса. Сподели мнение, когато я приключиш.

Аз съм и фен след Градината още, сега новата така ме човърка да си я купя...Онзи ден минах през "Хеликон", но я нямаше иначе бях изгоряла направо 

Свет, няма какво да се оправдаваш или да се извиняваш ако не ти е харесала книгата . Това си е твое мнение...Така си я възприела и почувствала и толкова.

 big pufana, много ти благодаря за изказаното мнение!
Изчела съм и съм изгледала голяма част от всичко, което е излезнало по темата. Точно затова не се решавам засега да започна тази книга. Искаше ми се някой да каже, че не е чак толкова брутално тежка, но никой не смее да лъже.

Ами какво има да се чудиш. Просто изчакай момента, в който би имала сърце да прочетеш нещо такова. След като вече си подготвена психически, предполагам, че чак толкова няма да се стреснеш.

От друга страна, ако си сигурна, че не ти се чете за извращенията на войната, недей да четеш и толкоз.

Аз бих я прочела тази книга. Винаги ми е било интересно как разсъждава един изверг. Аз заради това харесвам и "Парфюмът", и "Лолита", и за Ханибал Лектър книгите.

Аз снощи такъв рев му ударих на "Ловецът на хвърчила", а не съм даже презполовила книгата.
Същевременно чета и "Проходът". И двете книги са прекрасни, но наблягам на по-малката, че по-бързо върви и така ще мога да съсредоточа вниманието си на голямата

Една моя позната има и двата тома. След "Последното изкушение на Исус" мисля да и ги поискам.
И разбира се ще ти пиша. Снощи чак съм сънувала, че я търся и аз тази книга на Чехов.
Доста често сънувам, че се бродя из разни леко антикварни книжарници 

Довечера подхващам биографията на Стив Джобс

 Значи си приличаме. Ама аз май в антикварни не съм била. 

 Обаче най-редовно съм сред книги. И обикновено сънищата ми са леко объркани и като се събудя не мога да подредя мислите си.

 Мисля днес да започна

 Някой с мнение за книгата?

Mrs S, не успях да се ориентирам дали предпочиташ да четеш или да избягваш тематиката на "Доброжелателните", но понеже споделяш, че доста подобни си чела, реших да спомена и "Смъртта е моят занаят" на Робер Мерл. В нея се проследява израстването на един комендант от Освиенцим от пренебрегван юноша до завършен убиец.