Случи ми се нещо странно IX

Точно твоето мнение исках да чуя. И аз си помислих за ангел, защото усещах топлина и спокойствие, разтрисане и бучене не е имало.   Мерси, Пънки.  
А има ли нещо общо лявата страна на тялото с тези неща, понеже, винаги ги усещам отляво? Веднъж ми се случи да се гледам от тавана, аз съм го писала, но не помня в коя тема. Спомням си обаче, че се гледах отляво и отгоре. Виждах себе си, легнала по гръб и мъжа ми до мен, обърнат към мен. Исках да го докосна, но не можех да помръдна, но чувство на тежест, паника, задух или халюцинации не съм имала. Когато се опомних, точно така бяхме легнали, аз по гръб, а мъжа ми към мен. Но се чувствах изплашена де, така или иначе.

Ей сега ще дойде Джема да те осветли, че тотално си изгубила връзката с кораба майка и се луташ "нереално"...Пънки, дръж здраво маркуча, че ония с белите престилки напират....кЪк тЪй ще губиш връзката, а си я изгубила, а са те запретили... (Шегичка )

Аз съм такъв, извинявам се ако не е по темата, но не намерих подобна. Това обаче много ме плаши, не искам да знам какво се случва извън тялото ми, а доста пъти ми се е случвало да имам такава възможност, и  да опозная света от друг ъгъл:(  .
Виждала съм себе си от страни как спа на леглото с детето, но това беше едно oт приятните изживявания, в повечето случаи, има нещо зловещо което ме дърпа надолу всеки път когато "душата ми" се опитва да излегне от тялото.
Усещала съм и вибрации докато спа и тежест върху мен, халюцинации,  чуждо присъствие и т,н, знам че това състояние се нарича сънна парализа,  вече свиках с него и мога да го контролирам.

Не съм споделила с никой това, понеже се страхувам да не ме пратят и мен при кораба майка 

Не че ми е много ясно, но тези, които контактуват, обикновено не ги ли задържа нещо да стоят в ниското 

Заповядай в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=601783.5955 Тук можеш спокойно да разкажеш какво ти се случва, ще срещнеш разбиране и съвети. Не се подвеждай по заглавието, говори се и за много други неща, включително и по твоя въпрос. Е, отвреме-навреме се появява по някой " страничен наблюдател", който да ни светне, че сме зомби, куку и да ни посъветва да се ориентираме към кораба-майка , но поне списващите няма да те пратят на психиатър.

О,  не става въпрос за тях. Постът ми е в отговор на писаното от Пънки и има предвид някои от тези, които вече са ни напуснали, а не контактуващите.

Мерси unadaptable     

Точно търсех линк към ''нашата'' тема, ама Ън го  е  дала, тенкс!  
Титирити, идвай веднага там! Тва е заповед! От няколко дни не сме писали, на приливи и отливи сме, но там ти е мястото, вервай ми!
Казват, че сега мноу хора с такива способности се прераждат на земята, а аз не ги срещам ...Явно се страхуват и не развиват способностите си.  Еее, знаете ли с кво бих сравнила този страх? Все 1 здрав човек да живее само в постелята си и никога да не излиза навън.
За другите не знам, но Дейзи описва астрално излизане. В астралния свят мноу неща се виждат наопаки, като в огледало...Така става отначало, виждаш тялото си, къщата си, махлата, най-близките места, после вече почти не излизаш така, изстрелваш се като ракета нависоко...Свързано е с дръпването, което описва Титирити, стигаш дотам, докъдето ти стига енергията...
Сега немам време, до после.
Само да кажа, че г-жа Бюфе отдавма ми е разбила представата за юристите сухари , човек не бива да мисли с клишета,да, вземам поука и аз.

Като говорите за сънната парализа, ето един линк към един много интересен документален филм.
http://www.youtube.com/watch?v=QmbpOucNVn4

Отностно моите случки -

когато бях на някъде 4г. си спомням, че с едно приятелче решихме да погледахме през външното прозорче на едно от помещенията на мазето в блока. След известно време очите ни привикнаха с тъмнината и започнахме да оглеждаме стаята. Беше ни много интересно, понеже никога не ни пускаха да слизаме долу. Та аз тъкмо се бях загледал във врата на стаята, която води към коридора на мазето и която беше затворена. В този момент видях как една черна безформена сянка мина през тази врата и придвижвайки се на половината разстояние от пода до тавана на вазето започна бързо да идва към нас по самата стена. Другото дете също го видя и двамата крещейки от страх избягахме. Но ви гарантирам, че това не беше някаква детска измишльотина, а съвсем реално преживяване.

Друго интересно нещо е поведението на котката ми, която доста често гонеше и се опитваше с лапите си да улови нещо невидимо по стената на апартамента ни.

Преди много години един от нашите съседи беше починал наскоро, когато жена му помоли майка ми да полива цветята у тях, докато тя е при родителите си с малкото си дете. След първото поливане майка се прибра доста шокирана (беше през деня). Разказа как, докато поливала, нещо размърдало кърпите в кухнята без да има отворен прозорец и чула как някой й казал нещо. Но понеже била много изплашена избягала веднага без да се заслуша.

На мен ми се е случвало два пъти да се събуждам от усещането, че има нечие присъствие в стаята и точно когато отварям очи виждам един черен силует на рамката на отворената врата, който в същия момент се скрива. В същото време се събаря на пода някаква вещ някъде в дома.

От дядо ми знам и две истории за самодивите. Едната е доста отдавна. В селцето, където живеела една моя прабаба, имало чешма. За нея тази баба разказвала, че там идвали вечер самодиви и пеели. Та тази жена се парализирала веднъж. Разказала че, това е станало, защото по невнимание стъпила на самодивското хоро до чешмата. Тя помолила внуците си да изплетат определен брой кърпи и да ги поставят до чучура. След като го направили, бабата оздравяла. Другата история е от сега. Един приятел на дядо ми му разказал как пътувал през нощта заедно с брат си до едно затънтено съседно селце в Балкана. На един от завоите имало висок мост над местната река. Когато го осветили рязко с фаровете, видяли как на перилата на моста стояла фигура, облечена в бяло, която след като била осветена, само ги погледнала бързо и скочила от моста. Излишно е да пиша, че не е било човек-самоубиец...

 

И в кораби-майки ли вярвате?

Последния ми пост ме накара да се поразровя в интернет и да проверя дали някой друг е имал подобни преживявания на моите със звънеца на вратата. Гугъл намери доста мнения на хора преживяли същото. За съжаление повечето информация е на английски, но поне успях да разбера "призрачното" обяснение на това явление и реших да го споделя тук, защото е по темата. Ще е интересно и ако други са преживели подобни неща и споделят. През цялото време си мислех, че звъненето е свързано с починалата ми съседка, и че по някакъв начин се опитва да се свърже с мен. Не бяхме в добри отношения с нея. После прочетох това:  If you hear a ringing doorbell or 3 knocks at the door, and you open the door and no one is there, it means there will be a death (usually in the family) shortly. И това ...if you hear a knock on the door and you answer it and no one is there it means there will be a death in your family in 30-60 days. Не зная до колко е вярно, но факт е, че около 60 дни след първото звънене загубих баща си. Имаше и други странни хипотези, които също могат да се вържат със случващото се, но от тази ме побиха тръпки. 

Настръхнах...
Една случка от вчера. Спим си с ММ и някъде към 3- 4 през нощта вратата на спалнята се отвори от самосебе си. Бях будна, така че не ми се е сторило. Течение нямаше, така че засега нямам логично обяснение

При мене много често се затръшват врати от  течението , но е зловещо гледам телевизия и изведнъж
 БУМ и цялата подскачам  :35

Ще започа с малко предистория. Май месец се нанесохме в сегашното ни жилище. Повикахме свещеник да освети апартамента, защото предните собственици не са били тихи и кротки хора. С мъжа ми вярваме, че негативната енергия от хората се прехвърля и на дома. До тук всичко ок, но преди 2 седмици ми направи впечатление, че с крайчеца на окото виждам някакви сенчици, силуети, отблясъци. Просто за миг и като се обърна към тях няма нищо. Споделих с мъжа ми и той ми каза, че съм изтрещяла покрай децата  Съгласих се с него,  може би наистина си внушавам. Преди няколко вечери обаче, докато слагах каката ни в леглото, тя започна да вика, сочейки с пръстче към тавана: 'Мамо, виж! Мамо, виж! Мамо, какво е това? Мамо, кажи!' Разгледах хубаво да видя дали няма някоя буболечка, пукнатина или нещо друго, което да ѝ привлече вниманието, но не. Тавана е прясно боядисан. Казах ѝ, че това е тавана и че нищо не се вижда, а тя пак: 'Не мамо, виж! Какво е? Бях като гръмната. На следващата вечер вратата, където спи каката, се отвори сама. С мъжа ми проверихме прозорците в къщи, но всичките бяха затворени, така че не е течение.
 Вчера пък ходих до един детски магазин. Бяхме аз с бебето, продавачката и още една жена с количка. Платих си нещата и се сетих да погледна още нещо. Продавачката беше с мен да ми го покаже, а другата жена точно до нас. Както си говорихме изведнъж се чу, че нещо пада зад касата (на около 2 метра от нас) . И трите го чухме. Продавачката погледна и учудено каза, че нищо няма.
Вечерта преди да си легнем чухме, че нещо падна в кухнята, с ММ проверихме, но пак нямаше нищо.

Преди доста години лежах в хирургията. На легло срещу мен лежеше ромка на около 40 г. с някаква стомашна операция. Една нощ се събудих от силна светлина. Видях до нея да стои изправен рус и къдрокос, много красив младеж. Не говореше, нищо не правеше, просто си стоеше изправен. На сутринта разбрахме, че е починала през нощта. Със сигурност не беше сън това, което видях през нощта.