ВМ-НВХ - част 59

Спортувам редовно (обичайно всеки ден, 5 дни в седмицата, по 15-30 минути). Преди 1 година, не знам как, се зачетох в темата за Тренировки в домашни условия. Започнах с тренировки вечер, по 1-2 пъти в седмицата и много ми хареса. Усетих как постепенно ставам по-силна, по-гъвкава, по-осъзната спрямо тялото си. Усетих, че имам тяло, което ми служи, затова заслужава добра грижа. Никога не съм била мързелива, играла съм 13 години народни танци до влизането си в университета. След 1-вото раждане мъжът ми ми подари крос тренажор, карах го 1 година почти, 2-3 пъти седмично по 20-30 мин, но усещах, че не е това моето движение, беше ми малко досадно, а и нещо не ми се отразяваше добре на ставите и на ходилата.
Та така вече 1 година спортувам редовно и съм радостна, че реших да опитам. Преди смятах, че всички, които стават да спортуват сутрин, явно имат многооо силна воля. Не можех да си представя да ставам в 6 часа за тренировка. Но реших да опитам, понеже все ми беше трудно да нагодя вечерната тренировка към грижата за децата, вечерята и останалите ангажименти.
И видях, че и аз мога, че не е необходима голяма воля, ами просто лягане в добро време, достатъчно сън, и сутрешната тренировка не е изтезание, а напротив - приятно начало на деня.
Обаче:
1. Никога не съм правила тренировки над 40 мин.
2. Никога не съм правила тренировки, които не са ми приятни. За мен движението трябва да носи радост, удоволствие и да дава позитивно преживяване. Всичко останало ми се струва изтезание.
3. Движа се, защото ми харесва, защото ми допада начина, по който вече усещам и използвам мускулите си.
4. Изправи ми се поне малко гърбът, който е доста крив още откакто бях малка.
5. По-силна съм, нося пазарските чанти и си пея (буквално  ).
6. Вече не ме боли кръстът. На Коледа ходих с децата на концерт на Графа. Прекарах 1 час в танци с 12-килограмово дете на ръце. Преди изобщо не бих имала сили за такова мероприятие и то със сигурност би довело до зверско схващане в кръста. Сега на другия ден си бях пушка, даже и мускулна треска нямах.
7. Усещам се някак по-стегната, по-съсредоточена в себе си и това ми харесва.
8. Всеки ден намирам по половин час за себе си - моето време за тренировка. Самата мисъл, че всеки ден правя нещо толкова хубаво и добро за себе си, ме радва.
9. Преминах през тежко изпитание сравнително спокойна и трезвомислеща - пак благодарение на тренировките (и вероятно на режима).
10. Целулитът ми много намаля, и то без масажи, без каквито и да е специални грижи.
11. Не си поставям определени цели (да отслабна за месец, да се стегна или да направя мускули). Спортувам, защото се обичам, защото искам да правя нещо хубаво за себе си, защото ми е радостно и приятно. Позитивите идват сами. Нося си потника и се радвам какви красиви рамене съм изваяла.  
12. Стърчащият ми корем (от разделение на коремните мускули) се поприбра - чак не е за вярване, че вече не завива пред мен  
И сега да не си помисли някой, че съм със супер стройно и атлетично тяло, напротив. Доста би трябвало още да работя, за да получа такова, но това не ми е цел. Ако се получи, по-скоро би било следствие от цялостната ми нагласа и отношение към спорта, нещо като бонус.
13. След тренировката сутрин се чувствам заредена, съсредоточена и радостна да започна новия ден.
14. Заспивам с мисълта, че ме чака страхотно начало на новия ден с приятно раздвижване.
15. Не съм вманиачена - ако пропусна ден без тренировка, не изпадам в паника и не тренирам 2 пъти на следващия ден. Не гледам на тренировките като на начин да изразходвам калории. Ако хапна нережимно или повече, не се наказвам с тренировки, както правят някои познати.
16. Спортувам вкъщи, мога по всяко време, с желаната от мен продължителност, мога да сменя тренировката в движение, ако започнатата не ми допадне, не давам пари за зали, не се чудя кой да ми гледа децата, докато съм на спорт, даже и те се включват понякога. Мисля си колко хубаво и възпитателно им действа това, макар че голямата ми се сърди от време на време, понеже се случва да я събудя с моето скачане.  
Според мен ако смениш нагласата си, ако преминеш от "Не мога, защото..." на "Нищо не пречи да пробвам...", от "Не ми харесва моето тяло, искам да се промени" на "Обичам тялото си, искам да се грижа добре за него, да му помогна да е здраво, силно, атлетично и ОЩЕ по-красиво"; ако експериментираш с различни видове тренировки, програми, треньори (в темата има изобилие, момичетата са много мили и ще те насочат, аз също съм насреща  ), ще намериш твоя начин на движение, който да ти носи радост...И като видиш разликата, няма да ти се иска да спираш.  
17. Откакто спортувам и се храня по-осъзнато, чувствам как израснах и духовно, не мога да го обясня...Отдавна един приятел ми беше казал: трябва ти не само здрав дух, но и здраво тяло, и то точно с идеята да ме насочи към спорта...Сега някак усещам какво точно е имал предвид - с променената си нагласа, усещане, отношение към спорт, храненето и всичко останало...Ние сме едно цяло и нещата са много свързани...Не ми идват думи сега да обясня по-добре 

Можеш да се мотивираш за спорт, само ако ти е интересно това, което правиш, имаш развитие и бърз напредък. Моите деца ги мъча от много малки да спортуват. На какво ли не съм ги водила/и чакала дълго... / - плуване 3 години, тенис на корт 1 година, волейбол 1 година, баскетбол 1 година, карате 1 година, народни танци 1 година, латино танци 2 години, аеробика, ходене във фитнес зала, купихме крос-тренажор, маса за тенис...и т.н. С всяко нещо се захващат с голям ентусиазъм и после бързо им минава мерака. Търсят други приключения... Сега мога да кажа, че най-после си намериха спорт, който няма да им омръзне - езда. Напредъкът им се дължи на голямата любов към животните, преди всичко и добрите треньори, естествено. Аз не бих се качила на кон, защото ме е страх. За себе си съм харесала аква аеробика. Зарежда ме много! Към 5 години ходя и още не ми е омръзнало. Така че ти трябва да се сетиш какво ще ти е най-забавно или пък да пробваш различни неща и постоянството към едно, ще дойде от самосебе си.