Бебешките дрешки вече са изпрани, Юли иде - приготвяйте се мами! - тема 28

миди

Всъщност, тинейджърите са много лесни за укротяване и размекване - те са едни ужааасно чувствителни, но вече възрастни хора. Тоест, държат се като големите - с цялата маскировка и екипировка, но вътрешно са като най-малките деца - до болка нуждаещи се от любов и внимание. От всичко и от всички! И с тях успява този, който им даде в прав текст любов и нежност, внимание и доверие.

Та, аз си мисля, че по метода на разпръскването на любов, лесно ще проникнеш в тънката душа на дъщеричката си  
Любовта е такова нещо, че прави една верижна реакция, неусетно за самите хора се прехвърля върху тях, стига да сме станали свидетели на любов и нежност. Ако си забелязала, дечицата, които са по-открито и възторжено обичани и хвалени от близките си, се ползват и с по-голяма възхита от страна на случайни хора (а това им помага и за по-лесно общуване, и въобще става един затворен ползотворен кръг!) Така е, защото, ние хората, когато забележим възхищение към някого, подсъзнателно "наостряме уши" - по-скоро от любопитство в началото, казваме си: "А! Ето това е нещо ценено, значи има с какво да е по-интересно... я да се присламча и аз, може да разбера, защо и с какво." И "присламчвайки се" към едно детенце - най-чистото и забавно същество на земята - естествено, че получаваме радост и благост от това общуване. Обикваме го, с други думи.

Така лесно можеш да издействаш и дъщеря си:
 - от една страна да не пестиш възхита и умиление към близнаците, без да се спираш в реакциите си заради нея (за да не ревнува) - да си си естествено-любвеобилна. Това в крайна сметка ще я накара да залюбопитства какво толкоз си намерила в тези две вързопчета и да реши (като Ивета!) да се приобщи повече към тях. А приобщи ли се -   - КРАЙ - няма как да не изпита нежни чувства към братчетата.
 - от друга страна, между възторжените ти реплики за близнетата, трябва постоянно да има такива и към нея. Все пак, и тя е твоя Дъщеря и трябва да го усети реално и с пълна сила. Много е удобен моментът за сближаване, между другото!   Достатъчно е да се напънеш и да си спомниш възможно най-много случки за нейното детство и паралелно да й ги разказваш като задължително я хвалиш.
Например:
" Ау, гледай го каква кисела муцунка направи сега, направо ще ме умори от смях! Но знаеш ли, пък ти като беше бебе, правеше абсолютно неповторими муцуни - ауууу, това тук е нищо - ти беше най-невероятното бебе! Веднъж... (следва мила сладка историйка, дори и незначителна)
Тийновете обожават да слушат за себе си. По принцип. А когато се разказва за детството им, направо си умират!
Така тя ще се почувства по-близка до теб и наистина ще усети връзката майка-дъщеря. И тя страда, че си далеч

- според мен, не позволявай тя да отседне при баба си или чичо си   Говори и с тях да я насърчат да дойде при теб. Ако е нужно, и с нея - настоявай, но не я моли! Важно е да е близко до теб и близнетата (и до мъжа ти!), иначе няма как да ги приеме... Не зная, как се казва мъжа ти, но да кажем - Пешо   Говори й в този дух: "Еее, ама Пешо специално ти подготви стая, купи това и това, направи това и това. С толкова грижа подходи, толкова много те чакаше да дойдеш. Просто трябва да отседнеш при нас, иначе не знам Пешо колко ще го заболи. Той с нетърпение чака да види, дали ще улучи вкуса ти. Пък и аз искам да си те виждам повечко, толкова съм се затъжила, толкова имаме да си кажем! А при баба / чичо ще ходиш на гости, когато си поискаш." - ей в такъв дух говорене защо да не я убеди да отседне при вас?

 - недей да й споменаваш дори, че заради близнаците си по-ангажирана. Това за нея звучи като:" Аха, значи по-малко време за мен. Е, аз друго и не съм очаквала. Тъпите бебета, мразя ги - отнемат ми майката!"
Напротив, постоянно й говори обратното: Ох, искам да имам още и още време да сме заедно! От колко време не сме се виждали! А колко много неща искам да ти покажа тук! - без изреченията да завършват с "но..." - нека да звучат по-скоро като мечти и пожелания, така тя ще ги възприеме като истински такива. А и те едва ли ще са лъжа, нали?
И направо й отделяй време! Щом като майчето ти е там, разбери се с нея, с мъжа си също - нека ежедневно те заменя с бебетата по няколко часа (3-4) - което време ти да изкарваш навън с дъщеря си. Само двете, по-женски. Но не само по моловете   Дори туй упражнение тя може и самичка да направи. Ти се постарай да й покажеш някакви уникални местенца: животински, растителни паркове, атракциони, пък дори и гледки или кафенца, където да се предразположите към сладка приказка. Ако осъществите това, тя ще запомни пътешествието си за цял живот  

- и последно: не се притеснявай да разговаряш с нея като с жена (е, това е, признавам, по-трудно ) Но ако съвсем непринудено й споделиш, че например ти е тежко с близнаците, че никога не си се сблъсквала с такова нещо, че не си очаквала, колко много ще са грижите, трудностите, безсънните нощи... ей такива тривиални нещица, дето ние, жените си ги врънкаме една на друга. В това дъщеря ти ще разчете както доверие, така и признание за нея - че вече е голяма, че я правят съпричастна. А допълнителен бонус - близнаците няма да са такава голяма заплаха за нея - ще види, че те са "трудни" за теб, значи не са, сигурно, на първо място в сърцето ти  

Абе, с две думи. Смятам, че всичко ще бъде наред, ако ти я посрещнеш с Любовта си, с цялата си естествена любов, която няма да свениш и да прикриваш, ами напротив - ще пръснеш щедро към нея, а тя, на свой ред, учудено ще се окаже с пълни шепи Любов, които няма как да не пръсне също   Опитай