Частни училища-информативна тема

Уникално е как от противопоставянето на едно мнение, че ставането в час е недопустимо се стига до подобни весели коментари.
Изводът е категоричен - ако искаш айви лига - седиш си на задника в час, в противен случай можеш да хойкаш напред назад

НУКК изобщо не е от либералните училища, освен това не е частно училище, а държавно, не му е мястото в тази тема.
28 деца в клас са и въпреки това никое не става и не се разхожда в часовете, нито се толерира говоренето и шуменето; дори имаше деца, изключени заради лоша дисциплина. И ходят задължително с униформи. Лежерно може да се приеме само заради това, че не ги напрягат особено с ученето (и това е мое мнение, други родители там да мислят различно; според някои дори е голямо натоварването, защото децата се връщат чак в 15.30-16 ч. от училище, а тръгват сутрин в 7-7.30 и след всички тези часове учат по още 2 часа вкъщи и пишат домашни, та става учебен процес от 7 до 18 ч.), но дисциплината е на ниво.

В частното наистина има голяма разлика - едно е да са 10-на деца, друго е 30. Много по-лесно се укротяват 10 деца, шумът е по-малък, по-лесно се работи, повече се изпитва, повече песонално внимание се отделя на всяко дете; по-малки са стаите и децата чуват учителя, дори и някое дете да се разшуми - клас от 8 деца са само 4 двойни чина - не е като в държавните у-ща 3 редици с чинове, голяма стая и като бърборят 2-3 деца напред, тези отзад нищо да не чуват.
А и говорите за различни възрасти. Един пише за ПУК и 1 клас, друг го апострофира за горен курс. А разликата е огромна, малки деца не могат да седят продължително, без да мърдат.
Учебният процес в някои (ако не и в повечето) частни училища е целодневен. Дете на 6 години, в ПУК, да седи от 8 до 16 ч., без да мръдне и шукне - как си го представяте? В държавните училища е по-лесно, наполовина са часовете, отиват децата в 8 ч., тръгват си в 12, по-лесно могат да се удържат 4 часа седнали. На мен точно това ми е притеснението сега, като се преместихме в ЧУ с целодневно обучение - моите деца не са свикнали да седят толкова много, ще видя как ще се адаптитат. Голямото има 9 учебни часа дневно, на малкото не му знам още програмата.
Ето примерно в един от дните каква е програмата на голямото:
1.математика; 2.мат. ; 3.англ.език ; 4.занимат.математика ; 5.БЕЛ ; 6.БЕЛ ; 7.БЕЛ ; 8.история ; 9.история
Това е в 6 клас. Аз не си спомням дори и в горен курс да съм имала някога повече от 7 часа дневно и пак ми се струваше мъка, като имахме 7-ми час. А малки деца с по 9 часа дневно - не знам как да не се поразмърдат и раздвижат.

Обучението в повечето ЧУ е целодневно, защото родителят иска сутрин рано да натовари детето на автобуса и да му го доставят обратно в края на работното време. На частните най-голямото им предимство е пълното обслужване, което да сведе ангажиментите на родителите до минимум. За мен това е много по-неприятно от седенето по 4-5 учебни часа по 35-40 минути. Дейностите в един учебен час на първолаци се сменят през пет-десет минути, така че няма време да им доскучее. Според мен уловката е, че човек забравя, че детето му няма цял живот да е първи, втори, трети или четвърти клас, и каквито учебни навици му се създадат отначало, така ще си върди до дванайсти клас.

нукк е държавно, но принципът е горе-долу същият - без много зор по задължителната програма. Наши познати деца и техните родители съвсем откровено са си казвали, че те дори не мислят да се пробват в друго училище след седми клас, защото напълно ги устройва спокойствието там, а и са наясно, че не биха изкарали високи оценки за друго място. Но това в частни разговори. Не че е лошо, но поне се знае за какво става въпрос.

Оказва се, че за всеки си има тип училище, стига да знае какво иска и как вижда бъдещето занапред.

Покрай сайта си общувам с доста родители от частни училища.
Долу-горе мога да оформя 3 категории родители, които избират по-либерални у-ща.

1. Хора с доста възможности и аз определено приветствам това, че търсят нещо различно за децата си, знаят какво искат, ангажирани са. Наистина те могат да си позволят лукса да избират различното и съм убедена, че децата им се развиват много пълноценно и ще успеят в каквато и да решат посока. Залагат на индивидуалността и креативността. Друго, което ми прави впечатление, е, че могат да си позволят "грешки" - то не са точни грешки, а опити в една посока, в друга посока. Ако не им хареса дадено частно училище, насочват се към Англо-американското, например. Ако там нещо не им допадне, пак имат възможност за поправка - пращат го в престижно британско или швейцарско пансионно у-ще и нещата се нареждат.Тук слагам и друга подкатегория родители - например, децата им са изгонени от някое престижно българско частно училище или пък не успяват да влязат в Американския колеж или някоя елитна гимназия. Отново не е страшно и имат дори още по-чудесни възможности. Веднага се реагира и се пращат децата в чужди пансионни училища. На финала тези деца наистина успяват и няма значение дали са с либерални възгледи или пък са имали някъде по образователното трасе неуспех. Имат зад гърба си стабилно семейство и финанси и могат да се развиват както решат, имат възможност да са креативни и предприемчиви, има и кой да инвестира в идеите и проектите им.

2. Втората категория - родители на момичета. Аз съм момчешка майка и ми се струва, че наистина човек, ако има някакви по-стабилни финансови възможности и има момиче, няма нищо по-прекрасно да й се даде възможност да се занимава повече с балет, танци, изкуство, чужди езици, ако я влече. Няма нужда от строгост, дисциплинираност. Изглежда ми наистина много привлекателно такива момиченца да са обучавани в добродетели, ценности, доброволчески труд. Преди време бях прочела една чудесна статия в британския "Телеграф" от родител-възпитаник на частни у-ща и Оксфорд. Той пишеше нещо, което съм запомнила: "Мъжете имат задължения, жените имат избор". Говорим за специфична прослойка с по-традиционни възгледи и стабилно финансово. Т.е. мъжът иска- не иска си има задължения към семейството и трябва да работи, жената си има избор - може да работи, може да не работи, може да се развива както си иска. Сферите на развитие са в по-софт професиите и често, например, мода и по-женски дейности. Може да си позволи лукса да се "пенсионира" с раждането на децата и пак да се развива както си реши - да рисува, да е в училищното настоятелство и да събира дарения, да създаде благотворителни фондации...

3. Родители с малки деца - обикновено първото им дете е малко. У нас вече има различни детски градини и се пренася моделът от по-нетрадиционните градини и в у-щето. Търси се по-индивидуално отношение, по-разчупени методи. Има и такива по-либерални у-ща, макар и не в съвсем чист вид. Единствено обаче забелязвам, че малко като поотраснат децата и някои неща им се струват вече "бебешки". Забелязвам и още един проблем. Напоследък страшно е модерна математиката и масово родителите се увличат детето да се изявява. Както са били противници, изведнъж стават фенове и се почва ходене по състезания. Почва и протестът как в техните у-ща хич не се учело. То няма и как да е хем либерално, хем да се учи яко математика, хем да е на свободен режим, хем да е на максимум концентрирано на дълги математически състезания. Поне за мен би изглеждало "манджа с грозде". Забелязвам още, че колкото по-големи стават децата, толкова и хората повечко поглеждат към по-академичното обучение и училищата с по-строго възпитание. Когато големият ми син беше на 4-5 години и аз развива теории как трябва да се преподава еди-как си на децата и че те не са виновни, че им е скучно. На 6 г. се досетих, че е добре да се научи да е концентриран и все пак не е Царят Слънце, колкото и умен да е, но няма как да отиде на мат. състезание и да обикаля в залата, защото така решавал по-лесно задачи. На 8 г. вече си говорихме сериозно за уважение на авторитета. А колкото по-голям става, разбирам, че по-строгото възпитание и дисциплината в училище изобщо не са минус.

Andariel, моето мнение за учебния процес там е подобно на това на твоите познати, затова напуснахме; но нали ставеше въпрос за либерални училища, в които да се разхождаш в час, помислих си, че даваш пример с НУКК точно за това, а такива неща там не се допускат. Дисциплината е строга. Колкото до ученето, и от повечето държавни/общински училища е така - не подготвят децата за НВО така, че да не се налагат допълнителни уроци.

Колкото до това:

А като са на работа хорат, какво да правят? Да плащат на гледачка, или да ползват баба/дядо? Не е същото, като детето да е на училище, нали родителят отсъства? Дали ще е на училище или с гледачка, детето все не е с родителите си.
Колко хора могат да си позволят да не работят, а да си гледат децата?
Колко по-различна е ангажираността на родител с дете в държавно училище, който родител също е на работа и се връща в 18 ч. примерно, а детето му е до 12 на училище, после е само вкъщи, или с баба/дядо/гледачка?  
Нали и в двата случая родителят отсъства? Наистина, не разбирам разликата и пренебрежителното отношение.

За човек, на когото му е важно всичко да е на едно място, частното училище му е идеално. По същата причина и много хора искат в държавните целодневно, като се има предвид децата на място да посещават някакви извънкласни занимания. За родители, които искат децата им да посещават извънкласни занимания извън училище, по-изгодно е ученето до обяд, защото те така или иначе ще наемат кой да води и прибира детето, или ще си имат баби, или сами ще поемат ангажимента.

Не говоря за подготовка за НВО в училище, а за това, че тези хора осъзнават, че текущата подготовка е по-лека и без много зор. Така да го кажа, отличниците все са отличници, ама се различават като тежест на знанията. И децата колкото повече порастват, толкова повече го осъзнават, защото общуват с деца извън обичайната им среда в училище.

Въпрос на мироглед. Според мен всеки може да си го позволи с цената на съответните материални лишения. Светът е изключително материално ориентиран през последните 50 години, масово се забравиха простите, стойностни радости. Болшинството хора не са щастливи ако нямат финансиране, многократно надхвърлящо нуждите им. Аз съм от малкото останали хипар-нематериалисти, парите и презасищането са на ниско стъпало в класацията ми за щастлив живот, затова рядко се вписвам в ежедневието

Понеже в темата се оказа, че има немалко родители, привърженици на азиатския модел на възпитание, и на няколко места прочетох, че имате доста ясно очертани цели и планове за децата. Можете ли да ги споделите? В общи рамки. Гледам, че децата ви са горе-долу в начална гимназиална възраст. Те наясно ли са с вашите планове? Споделят ли ги? Ако впоследствие се окаже, че имат друго виждане за бъдещето си, какво ще предприемете?

Колкото до дисциплината. Според някои изказвания тук излиза, че ако не е казармена, то трябва да е пълна анархия. Между тези две крайности има доста разновидности. Мисля, че необходимостта от дисциплина е ясна за всеки. Но тя непременно трябва да е казармена.

Защо да е казарма? Просто си седи в часа, внимава и си изпълнява задачите. В крайна сметка задачите не са за учителката, защото тя вече се е научила да пише, чете, да решава задачи или е научила Закона на Ом. Задачите са за учениците, за да упражнят вече подаден материал или за да стигнат сами до някакви резултати. Който иска да ги изпълнява, но да си стои мирно и кротко като не му е интересно, вместо да става и да се разхожда или да се върти на чина и да  закача деццата около себе си. Защо трябва да си седи кротко ли? Защото всички останали ученици имат право на тишина и спокойствие в часа. Ако толкова едно дете не иска да слуша, особено в частно училище - да си излезе, все ще се намери кой да го забовлява! Но нататък ще ми е любопитно как ще реагират родителите.

За какви планове говориш? Моите деца сами си избраха гимназии и плановете за бъдещето са техни. Аз нямам планове за тях, освен да си учат съвестно в училище, да изкарат хубава диплома, защото ще им трябва. Достатъчно големи са, няма тепърва да им обяснявам елементарни неща.

Не разбирам с какво може да ти е полезна подобна, изключително лична информация.
Като оставим настрана клюкарската жилка, не мисля, че изгаряш от желание да обмислиш чуждия опит и да прецениш дали да не използваш похвати от него за прекрояване на твоите разбирания.
Така че, от моя страна - не, не мога да ги споделя.



Според твоята интерпретация на някои изказвания излиза, че трябва да е казармена. И... проблемът не е в думичката казармена, а в твоите разбирания какво означава тя



? Да, и?
Това съм написал - според болшинството, реализация = много пари.
Според мен означава нещо съвсем различно, за което доброто образование е задължително, но многото пари не са включени в уравнението за сметка на други екстри, които в повечето случаи не се взимат предвид. Не разбирам какво питаш?
За мен образованието не е поредния бизнес и както е модерно да се нарича - инвестиция. Нямам нагласата да очаквам възръщаемост на вложени пари. Това е покупка, а не инвестиция. А стоката, която се надявам, че купувам е бъдещо щастие

Лично аз съм чувала само за едно частно училище с много по-строга дисциплина и директор на това училище е психолог. Слави се с това, че всеки поизпуснат тинейджър до 10 дни влиза в "правия път". Нямам личен опит - всичко е в сферата на споделеното и родители на тинейджъри намират дори доста позитивни неща в това.

Всички други ЧУ са точно в зоната на нюансите. Няма и напълно либерални, според мен.

Хм, а защо е цялата тази "битка" за добро образование, за знаене на езици, за престижни гимназии и престижни университети? За да може "да се реализира добре в живота" детето, а под реализация какво разбират повечето родители - ами да изкарва много пари.

Или по-скоро да си позволиш да работиш това, което искаш и да живееш така, както искаш. Код си го е постигнал това.

Имаше готина притча за двама рибари, които стоят един до друг. Единият прост рибар, който всеки ден лови риба, за да се изхранва. Другият, завършил именно престижен у-т, стигнал върха на кариерата си, рано се е пенсионирал и най-накрая реализирал мечтата си - по цял ден да лови риба. Въпрос на гл.т. за живота - едно и също удоволствие и цел, но се постига по различен начин. Доста съм размишлявала по този разказ.

Точно така.
Kodbg, ти си ми отговорил, макар и да казваш, че не разбираш какво питам. Точно това е - други екстри, които не се вземат предвид.
Макар че материалното само идва, когато обичаш това, което правиш и си добър в него. Ако сляпо се стремиш към материалното, то не идва, но ако гледаш да си добър в това, което правиш, то идва и без да го искаш.
Че образованието не е инвестиция, не съм съгласен обаче. Ако учиш това, което харесваш. Аз страшно мразех това, което учих в първото си образование. Затова учих второ висше, вече това, което харесвам. Платено беше, и сам си го плащах, много нанагорно ми идваше, но именно щото после си работех това, дето харесвам, вложените пари във второто образование са ми са се върнали сигурно десет хиляди пъти досега. А загубеното време, нерви и години от живота за първото /а и пари/ са ми невъзвращаем минус. Никога няма да се върнат или избият.

Уникалното е, че никой не изказвал мнение, че така трябва да се прави, а просто, че това търси за своето дете и от това се породи такъв порой от думи, като че е тръгнала да реформира образователната система. Аз останах с впечатление, че търси не просто ставане в час, а по-различен начин на преподаване и организация на учебния процес, но както и да е. И ако има и други родители, които търсят това - за тях опитът и насоките са полезни, а тези които не търсят това са свободни кракът им да не стъпи на съответното място.
Светът е различен и шарен и това му е хубавото.
Но сега разбирам защо никой не иска да  споделя по-конкретна информация къде е детото му и какво харесва там, от което информативността й страда.