Хората, които нямат приятели

  • 30 219
  • 280
  •   1
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 4 877
Все си мисля, че зрелият човек трябва да може и да е сам, и да е с хора.
Ненормално е да изпаднеш до паник атака, ако си без придружител или слушалки
в ушите. Колко тъжно!

Може целта да е да НЕ чуеш себе си. И аз понякога не искам да се слушам. Но при някои хора е силно развито това качество, прави ми впечатление, че в някои къщи постоянно е пуснат телевизорът, няма секунда тишина да си чуеш мислите... Защо?

Ами, защото просто нямаш мисли или още по-лошо - нямаш личност. И изпитваш страх и паника от пустотата в себе си. Такъв човек никакви приятели не могат да го спасят, напротив. Той е страшно уязвим, защото поради страх от самотата може да налети на всякакви използвачи и откровено опасни типове.

# 91
  • Мнения: 1 604
Аз лично не искам да поддържам много приятелства и познанства- отнемат от времето и енергията ми. Имам 4 приятелки от много години и знам, на коя какво мога да кажа и докъде да стига в откровенията си. Имала съм близки хора до себе си, които са ме разочаровали, но в този момент просто слагам хикса и забравям, че съществуват и към днешна дата даже не помня какво точно се е случило. Без  караници, без обяснения, просто започвам да гледам през тях и те се чудят какво става. Ама дреме ми оттук нататък.
Не ми пречи да стоя сама, харесва ми да оставам на спокойствие с мислите си, мога да пазарувам сама и да се забавлявам дори сама. Никога не ми е скучно. Но когато имам нужда да съм с някой, винаги имам подходящия човек насреща. Едната приятелка става за сериозни философски разговори, друга става за кулинарни разговори, третата за лиготии и т.н. И не, те на са ми просто добри познати, защото имам ли нужда от помощ винаги са насреща. Въобще съм голяма щастливка в това отношение Simple Smile

# 92
  • Мнения: 7 947
Все си мисля, че зрелият човек трябва да може и да е сам, и да е с хора.
Ненормално е да изпаднеш до паник атака, ако си без придружител или слушалки
в ушите. Колко тъжно!

Може целта да е да НЕ чуеш себе си. И аз понякога не искам да се слушам. Но при някои хора е силно развито това качество, прави ми впечатление, че в някои къщи постоянно е пуснат телевизорът, няма секунда тишина да си чуеш мислите... Защо?

Ами, защото просто нямаш мисли или още по-лошо - нямаш личност. И изпитваш страх и паника от пустотата в себе си. Такъв човек никакви приятели не могат да го спасят, напротив. Той е страшно уязвим, защото поради страх от самотата може да налети на всякакви използвачи и откровено опасни типове.

Мале, ти прочете ли какво написа  Rolling Eyes
Аз също вкъщи обичам музика и тв и почти никога не стоя на тишина...

# 93
  • Мнения: 6 365
Сигурна съм, че има много хора без "вътрешна същност", без една основа,
която никога не ги оставя да се чувстват самотни. А да изградиш такава
основа си иска работа.

Има един мит- че интровертите нямат нужда от приятели. Напротив, само че
комуникацията с тези приятели ще е на друго ниво. Когато слушам
разговори уж между "приятелки", се изненадвам колко тривиални неща си
говорят. Само конкретни, физически неща.

Много малко са хората, с които наистина мога да споделя нещо, което
не казвам всеки ден. И не става въпрос за пикантни тайни. Става въпрос
за по-дълбоки прозрения. Да кажеш на някой- знаеш ли, че има хора, които
са пусти отвътре, от които ми се повръща...и той да не ти се присмее, да не
заговори за лютеницата и кюфтетата.

Впрочем, приятелството с мъже е почти невъзможно, но не съвсем.

# 94
  • София
  • Мнения: 4 877
Все си мисля, че зрелият човек трябва да може и да е сам, и да е с хора.
Ненормално е да изпаднеш до паник атака, ако си без придружител или слушалки
в ушите. Колко тъжно!

Може целта да е да НЕ чуеш себе си. И аз понякога не искам да се слушам. Но при някои хора е силно развито това качество, прави ми впечатление, че в някои къщи постоянно е пуснат телевизорът, няма секунда тишина да си чуеш мислите... Защо?

Ами, защото просто нямаш мисли или още по-лошо - нямаш личност. И изпитваш страх и паника от пустотата в себе си. Такъв човек никакви приятели не могат да го спасят, напротив. Той е страшно уязвим, защото поради страх от самотата може да налети на всякакви използвачи и откровено опасни типове.

Мале, ти прочете ли какво написа  Rolling Eyes
Аз също вкъщи обичам музика и тв и почти никога не стоя на тишина...

Какво толкова съм написала? Аз често си пускам музика (тв. нямам), обаче да не можеш да вървиш по улиците или да отидеш до магазина сам, направо не мога да си го представя. Според мене такъв човек има много сериозни проблеми с Аз-а, ако изобщо притежава такъв.

# 95
  • Мнения: 7 947
Обиждай си на воля - но това показва също определени дефицити... Wink

# 96
  • Мнения: 1 793
Аз съм интроверт, имам нужда от няколко връзки (1-2), но дълбоки и смислени, със съдържание, не "само за забавление". Наличието на много връзки, но повърхностни, ме уморява и натъжава. Rolling Eyes Нещо съм бъгната. Да се забавлявам мога и сама. Предполагам, че съм скучен човек.

# 97
  • Мнения: 1 446
Може да звучи странно, но някои хора са си в голяма степен самодостатъчни и не допускат другите твърде близо до себе си, просто защото не изпитват такава необходимост.

Подкрепям. Аз самата до скоро имах много малко приятели. Да не казвам ЕДНА. И сега ми е най-близка, но имам и много други в момента, чак не смогвам. Натоварват ме понякога, честно. Но и много ми помагам.

# 98
  • Мнения: 4 116
Нямам приятели и никога не съм имала.
Един от малкото ми спомени от детството е как ни нареждат по две дечица в детската градина и за мен никога не остава второ дете и си вървя сама..
Така си и продължавам..от време на време се чудя какво ми има и какво толкова не ми харесват хората.
Може би имам прекалено високи изисквания към хората,но приятелска връзка с неприятен за мен човек само би ме натоварвала ...
Бих искала да намеря забавни,мили,внимателни,тактични,позитивни приятели ..стана почти като обява за запознанство ..но толкова ли много искам?

# 99
  • Мнения: 7 947
Не, не искаш много.
Това, което аз забелязвам е, че не поддържаш ли връзка с приятелите или съучениците си още от ученическите години - после приятели не се намират или поне не лесно - по-сокро познати - но с тях нещата са на друга плоскост. На тия години не вярвам тепърва да срещна пхриятеля в чистия вид...

# 100
  • Мнения: 349
Не, не искаш много.
Това, което аз забелязвам е, че не поддържаш ли връзка с приятелите или съучениците си още от ученическите години - после приятели не се намират или поне не лесно - по-сокро познати - но с тях нещата са на друга плоскост. На тия години не вярвам тепърва да срещна пхриятеля в чистия вид...
Много си права, 90% от хората, които мога да нарека приятели са от училище/университета. Сякаш като сме израснали заедно и сме били свидетели на промените в животите ни приятелството е по-истинско Simple Smile

# 101
  • Мнения: 326
Аз пък съм забелязала, че училищните приятелства не издържат особено много. Завършвате, вече не сте всеки ден заедно, нямате някои общи занимания и теми, един учи насам, друг натам, започвяте работа, различни интереси, пораствате. Оказва се, че без училището, вие всъщност сте много различни и нямате особено много допирни точки.Нямате време едни за други, постепенно се отдалечавате.
Е, остават си някоо приятелства, но поне тенденцията, която наблюдавам е за потъване в небитието на училищните приятелства.
Вече в университета е много по-възможно да се завържат трайни и дългогодишни отношения.

Аз не слушам музика, като съм сама, но трябва ли да цикля неподвижно в една точка, за да значи, че съм самодостатъчна и мислите ми не ме натоварват?

# 102
  • Мнения: 329
Впрочем, приятелството с мъже е почти невъзможно, но не съвсем.

Приятелството между жена и мьж ли е почти невьзможно или между двама мьже?

# 103
  • София
  • Мнения: 4 877
Впрочем, приятелството с мъже е почти невъзможно, но не съвсем.

Приятелството между жена и мьж ли е почти невьзможно или между двама мьже?

Между мъж и жена, естествено.

# 104
  • Мнения: X
Аз пък съм забелязала, че училищните приятелства не издържат особено много. Завършвате, вече не сте всеки ден заедно, нямате някои общи занимания и теми, един учи насам, друг натам, започвяте работа, различни интереси, пораствате. Оказва се, че без училището, вие всъщност сте много различни и нямате особено много допирни точки.Нямате време едни за други, постепенно се отдалечавате.
Е, остават си някоо приятелства, но поне тенденцията, която наблюдавам е за потъване в небитието на училищните приятелства.
Вече в университета е много по-възможно да се завържат трайни и дългогодишни отношения.

Много зависи от самите хора, с които те среща живота.
Аз от ученическите си години имам поне 4-5 утвърдени приятелки , с които поддържаме почти ежедневни контакти и до ден днешен.

От университета имах 2-3 приятелки, с които почти прекратихме контакти след дипломирането си. Добре, че е тоя фейсбук , че да се виждаме и да знаем кой как живее.

Общи условия

Активация на акаунт