Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - XXXIX

Ох, преди време прочетох тук, че To the Wonder бил като The tree of life И си викам суууупер, ще се гледа и как не им е харесал на хората. Пускам го и осъзнавам, че съм се вкарала в голяма грешка. Объркала съм "Дървото на живота" с "Изворът на живота"(The Fountain). Хич няма да си правя труда да го гледам този To the Wonder. Търпелива съм по принцип, ама чак толкова не.
Започнах и Only God forgives. Този ще го изтрая. Намирам си какво да ме заинтригува в него. Има доста досадни сцени - като се разпеят особено, но има и забавни моменти. Майката троши, умирам да се хиля с нея. Маниерът ѝ е... няма такъв.

И аз не съм впечатлена от Adore. Не е чак да не се гледа, но ми беше безличен и муден.
Мернах Prisoners със субтитри в Замунда, само дето не догледах качеството.

мячик, бях чела преди да гледам филма някъде коментар, че действието се развива твърде бавно (признавам не съм гледала "Отбивки" или друг филм на Александър Пейн, по на сърце и близко ми е било винаги европейското кино и американското винаги е било пренебрегвано от мен) и че това бавно действие се усеща още повече от факта, че е черно-бял. Това ме притесни малко, но след като го изгледах, мога да кажа за себе си не го усетих като да върви мудно филмът, може би можеше малко след средата да се спестят 1-2 неща, които вече бяха казани, но в никакъв случай не ми е дотежало от тях.

Относно това, че е черно-бял - след първите минути свикваш и не ти прави голямо впечатление, а и като зрител възприемах историята като история и бях въвлечена в нея и това, че филмът е черно-бял, ми беше само като притурка, като режисьорско решение заради това, че историята е връщане към миналото и игнорирах това. Не знам дали този ефект е целенасочен, само споделям какво ми е било преживяването от филма . Гледах го с човек, който не е киноман, рядко дори гледа някакви филми (и то обикновено мейнстрийма) и "Небраска" му хареса, като не сме обсъждали това, че филмът е черно-бял - значи може би наистина това престава да прави впечатление в някакъв момент.

Още веднъж благодаря, liese!

Не съм чела интервюта с Пейн покрай Кан, но помня много добре по време на Оскар-кампанията преди две години репликата му към Хазанавишиус, че много колеги могат да са му "сърдити" за Артиста... Предполагам го каза, защото тогава ВЕЧЕ е работил той самият в/у черно-бял филм.
Но както казах - не знам и аз какво точно е целял с този ход.
Затова ми беше интересно да чуя мнение за ефекта на това решение в/у зрителите.

Сега остава да се надявам, че ще се появи в тракерите през декември. Защото явно още няма разпространител за България. Или ако има, то той още не е обявил премиерна дата в кината у нас.

---

Единият е САМ, другият е TS (този със субтитрите)...
Пуснах го да се сваля все пак, макар да не съм убедена, доколко става за гледане.
Ако проблемът се окаже само в мрачната картина (което се подсказва от срийншотовете), то това не ме притеснява - филмът си е достатъчно мрачен като атмосфера. Едва ли ще повлияе на възприятието чак толкова...

Определено не визията е определяща за въздействието на "Затворници" . Аз обаче ще чакам хубав рилийз, такан или иначе вече си мина по реда .

Гледах Le passe , The past, като се има пред вид, че е френски, т.е. малко муден за моя вкус, ми хареса. 
Не знам дали е писано за него.

Гледах "Затворници" -хареса ми Джакмън и толкоз.Отново с брада ,но не вълколак,слава богу
Нещо имах проблем с тази му визия.

Изгледах един след друг New York, I Love You и Paris, je t'aime.

Нюйоркският ми хареса. Беше магичен, красив с горчива нотка, и много истински. Пропит с любов към града и показващ го в цялата му пъстра космополитност. Най-много ми хареса епизодът със старците; харесах хотелския (личеше си намесата на непрежалимия Антъни Мингела); този на Робин Райт и Крис Купър; този на Итън Хоук и Маги Кю; този на Фатих Акин (красив и толкова тъжен). Усещането на финала беше за калейдоскоп от противоположности, но и за цялост и завършеност, подпомогнато от красивата инсталация на нахалната фотографка- хубав, хубав филм .

Парижкият беше всичко друго, но не и цялостен и завършен. Историите бяха кратки; оставени да висят; липсваха каквито и да било връзки между тях, с изключение на няколкото нахвърляни кадъра в заключителната сцена. Обрисуваният Париж беше всичко друго, но не и място, в което да се влюбиш- студен бездушен бетон и красива, но далечна класическа архитектура, на чийто фон се разгръщат истории, пълни с мрак, отчуждение, болка, отчаяние и самота, и тук таме някоя крайно недостатъчна искрица любов или надежда. Да, някои от епизодите бяха красиви и хващащи за гърлото, но мрачният им тон ме кара да искам да ги забравя, по възможност бързо.

Не съм била в нито един от двата града, не мога да кажа и че са сред мечтаните ми дестинации, но при съпоставка леко се учудвам, че Париж беше избраният да покаже мизерията на големия град, а Ню Йорк- романтиката му. Предполагам се дължи на подбора на режисьори за двата проекта, не толкова на цялостна концепция.

Бих гледала и московския филм, за да си завърша трилогията, но надали ще го намеря с английски субтитри.

About time-разкошен, непретенциозен, романтичен,без да е сладникав и много свеж. Много хубав филм, истински хубав.
Затворници също ми хареса, но не повече от Gone baby gone. Сравнявам двата, тъй като са добри трилъро - кримки, една класа са и скоро така силно нищо не ме е залепяло пред екрана.
По време на рекламите в киното хвърлих око на все чудни филми- Blue Jasmine, The counsellor, и един приятен на пръв поглед филм за създаването на филма Мери Попинз( забравих заглавието).

Вчера гледах Тор откъм ефекти е много добре, историята малко куцаше.    Първият филм повече ми хареса. Фенка съм на филмите по комикси, но определено вече няма да си давам парите за тях, а ще чакам в замунда. Много детски взеха да ги правят. За мен най добрите филми по комикси са филмите за Батман всички, като към последните 3 имам слабост. Другият филм е Железният човек

Затворници - заслужава си. Хубав трилър. Качеството в Замунда е гледаемо. Отдавна не бях гледала ТС, но заради самия филм се назорих.

Гледах "Man of Steel"
Кофти работа - нито е космос като космос, нито е комикс като комикс!

Тъкмо бях се навила заради Хенри, но май ще пропусна. 

Ване, то космос има само един.    И не е по комикс. 

Man of Steel е пълна трагедия, а толкова го чаках..

Чудех се кой е този Man of Steel, а той бил Супермен
И аз наскоро го гледах. От всички герои Супермен ми е най-анти
Филмът започна добре, но като почнаха да хвърчат насам-натам - изстинаха ми
Догледах го само, за да угодя на малкия ми син - беше по негова препоръка.