Възхищавам се на хората , които не свалят усмивката от лицето си.
- Публикувана: 6 септ. 2013, 08:31 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2013, 14:44 ч.
Нещата, на които се възхищаваме
+1. И в повечето случаи се оказват с много по-големи проблеми от моите, например, но са усмихнати, лъчезарни и не мрънкат.
на звездното небе в ясна нощ. имам хубав телескоп и когато имам възможност гледам звездите. не, че им разбирам нещо, не съм астроном, но крият страхотно очарование. някак си освобождавам мозъка и си мисля мои си неща. и разни други мисли - как са безгласни свидетели на всичко случило се досега на тази планета и разни такива фантасмагории. 
Ценя доброто в човека, най-много него ценя.....Човещината и състраданието, това да се поставиш на мястото на другия, да му изтриеш сълзите или да му провокираш усмивка. Ако не можеш, поне да споделиш тъгата му.
Възхищавам се на хора, които знаят какво точно да кажат в даден момент. А не като мен после да се сещат.
+1
После 100 сценария разигравам ама момента е минал......
- на произведенията на изкуството, красивите сгради и на създателите им;
- на природата;
- на всякакви животни.
На хора не се възхищавам (с изключение на тези от точка 1). Оставям тази чест на останалите. Хора са все пак, какво да им се възхищавам.
Самата дума ми идва твърде силна. Възхищението предполага съвършенство на обекта, а такива хора няма.
- на природата;
- на всякакви животни.
На хора не се възхищавам (с изключение на тези от точка 1). Оставям тази чест на останалите. Хора са все пак, какво да им се възхищавам.
Самата дума ми идва твърде силна. Възхищението предполага съвършенство на обекта, а такива хора няма. 
Възхищавам се на хората, които умеят да са смирени, въпреки всичко (дори и несправедливо да е). В момента се уча на това и е доста трудно, но се живее някак си по-леко, когато не си бунтарски настроен.
Възхищавам се на мама, че е дарена с голям мозък да помни толкова неща от историята, литературата, религията и т.н. Бих искала и аз да мога.
Възхищавам се и на хората, на които домакинската работа не им тежи (има ли такива?).
Възхищавам се на мама, че е дарена с голям мозък да помни толкова неща от историята, литературата, религията и т.н. Бих искала и аз да мога.
Възхищавам се и на хората, на които домакинската работа не им тежи (има ли такива?).
Възхищавам се на възрастни хора в преклонна възраст, които са способни да се влюбят отново и очите им да засияят с младежка жар. Две двойки имам за примера покрай мен, най–интересни са мъжете, говорят с нежност, правят романтични жестове, галят побелелите букли на новите си любими и ми дават надежда, че любовта наистина е на нищо неподвластна, най–малко на годините!
Възхищавам се на възрастни хора в преклонна възраст, които са способни да се влюбят отново и очите им да засияят с младежка жар. Две двойки имам за примера покрай мен, най–интересни са мъжете, говорят с нежност, правят романтични жестове, галят побелелите букли на новите си любими и ми дават надежда, че любовта наистина е на нищо неподвластна, най–малко на годините!
Поздравявам те тогава с една от любимите ми арии:
Любви все возрасты покорны
не намерих по-нов запис в Youtube, но и този е добър
https://www.youtube.com/watch?v=v4oHFknSWV4
Възхищавам се на хората , които не свалят усмивката от лицето си.
Да това са наистина силни хора , достойни за възхищение.
Възхищавам се на възрастни двойки, като ги видя хванати за ръце, как въпреки годините са запазили любовта и нежността един към друг... наистина много мила гледка.