ВМ-НВХ, част 66

От темата за дебеланките направо се потрисам колко са ограничени някои хора! 
За тренировките- аз правя първо кардио ( 30 мин бързо вървене и много бързо, смянам темпото през 5 мин. Сега смятам да мина на 20 мин вървене и 20 мин колело, пак със смяна на темпото. После правя коремни( за най-ефикасни намирам тези със медицинска/швейцарска топка), клекове с дъмбел за дупе и бедра, за ръце и гърди тренирам на само на лежанката и гладиатора, с гири не се занимавам. Някой път добавям и нещо друго, това ми е основната тренировка. Преди тенирах кардио+коремни+единия ден за крака, другия за горната част на тялото).

wackamotto, моето мнение е, че след тренировка не е необходимо да се яде нищо, освен ако не си гладна Казват, че трябвало да се яде нещо високобелтъчинно (и нискомазнинно), ако търсиш увеличаване на мускулната маса. А иначе за бързия въглехидрат вероятно основанието е, че повечето хора, които се хранят високовъглехидратно, след тренировка са прегладнели, отпаднали, така че не могат без някакъв бърз въглехидрат. Но за усвояването на протеина не е необходим въглехидрат, ако това има предвид брат ти, защото аминокиселините сами по себе си повишават инсулина - това е и идеята: да се повиши инсулинът от чистия протеин (мазнините биха забавили този процес), да се усвоят аминокиселините и да се подсилят така мускулите. Но ако човек е достатъчно адаптиран към изгаряне на мазнини, след тренировка не се усеща глад - не и веднага, а примерно след час или повече. И също е напълно възможно преди тренировката (ако тренираш сутрин на гладно) да не усещаш глад. Но пак казвам: това става при напълно кетоадаптиран организъм, а това става след минимум няколко седмици стриктно хранене.

Плодът след тренировка няма да ти навреди, даже като че ли това е най-подходящото време и за плод, и за картофи или ориз - точно след тренировка.

Л не С, защо мислиш така за цикъла? А това, че ти е гладно, може би идва от недостатъчно мазнини и/или белтъчини, или пък може би ядеш прекалено малко.

По принцип тъй като аз тренирам след работа, след тренировката си особено съм вече доста гладна и, разбира се, трябва да вечерям, затова се впускам в размишления какво да е точно. Неговите доводи (на брат ми) за следтренировъчното хранене от бърз въглехидрат + бърз протеин без мазнини е: за протеина - за да се "захранят" мускулите и да не се губи мускулна маса, а да се горят мазнини, за въглехидратите - да се попълнян гликогеновите депа и за бърз прилив на енергия след тежка тренировка. Аз картофи и ориз не консумирам вече, откакто опитвам да спазвам ВМ-НВД. Но това е отскоро, така че не мисля, че организма ми е добре кетоадаптиран.

От това, което ти казваш разбирам, че не е необходимо задължително да смесвам протеина след тренировка с въглехидрат, защото организмът ми рано или късно ще се кетоадаптира и няма да имам нужда от повишаване на инсулина с въглехидрат (то пък аз ям плодове = фруктоза = не повишава инсулина май?). Но ако искам да ям нещо такова (банан, мед, стафиди...), точно след трен е идеалният момент. Надявам се, че съм те разбрала правилно.   

Да, правилно си ме разбрала Аминокиселините си повишават сами инсулина, това по принцип си е така. Присъствието на белтъчини забавя разграждането и намалява инсулиновия отговор, затова след тренировка препоръчват да се приеме чист протеин.

А по отношение на бързия въглехидрат - да, логиката е точно тази: ако човек се храни високовъглехидратно, както правят повечето спортуващи, тренировката изчерпва гликогена, затова и хората обикновено са прегладнели и им се яде точно бърз въглехидрат след това. Но при кетоадаптиран човек мускулите не горят много гликоген, а разчитат в много по-висока степен на мазнини. Погрешно се смята, че мускулите могат да изгарят само глюкоза или гликоген. Напротив, прекрасно работят и на мазнини. Така че не е необходимо да се захранваш с въглехидрат след тренировка, освен ако наистина не се чувстваш много отпаднала и не ти трябва бърз приток на енергия. Ако се чувстваш така, значи си разчитала на гликогена и сега той е изчерпан и си иска подновяване. А иначе, при кетоадаптиран организъм, също тогава е най-добрият момент за подаване на нещо по-въглехидратно, защото все пак някаква, макар и по-малка част, гликоген е изразходена и въглехидратите ще отидат за попълване на този запас. Или поне така разсъждава Питър Атия Той наскоро сподели, че когато жена му настоява да ходят на суши, той "се явява" на срещата след силова тренировка и (предполага се) изчерпан гликоген. Тогава оризът не го изважда от кетоза. А той държи на тези неща, т.е. държи да е в кетоза, и често-често проверява дали е, така че може да му се вярва

А плодовете не съдържат само фруктоза, а винаги съдържат и глюкоза, но в различните плодове процентът фруктоза е различен. С най-високо съдържание на фруктоза са ябълките, крушите, сливите, динята, но дори и те съдържат и глюкоза.

 Yoya,определено за пореден път така съм обяснила,че май не е станало ясно
За мен винаги емоционалното хранене е свързано с -чувство за вина,борба,контрол и по-точно отчаяние поради липсата им
С всичките хаотични неща,които написах имах в предвид,че има една обща тенденция,която е валидна за всички и според мен правилния подход е не да се съсредоточаваме върху "проблема" емоционално хранене,а върху това,че се ядосваме на себе си,че видите ли пак не сме успели да имаме контрол над себе си,затова това е едва ли не толкова лошо,че трябва да се чувстваме виновни,а ако малко повече се замислим над това,мисля че "борбата" ще е по-успешна.
За мен повечето хора които имат проблем с храната са хора перфекционости,хора с високи изисквания към себе си,които не обичат да грешат и се получава нещо като това ,коеот пише Шоки към Вивиан
В смисъл:правя аналогия
Яде малко,прибира се вечерта,хапва-чувства се нахранена,да но е възможно макар тази храна да и е достатъчна за вечеря ,да не и е достатъчна за деня(т.е. общия брой калории за деня да не отговарят на нейните нужди) и това да я кара да хапва още
Та ако го сравним с контрола:по някаква причина(възпитание,убеждения и т.н.) човек цял ден е по някакъв свой си контрол(разбирайте контрол както вие прецените,но говоря във всеки един аспект,не само храна) и като се приберем вкъщи се е натрупало някакво напрежение или по-точно нужда този контрол все някъде да му бъде отпуснат края и просто в нашия случай храната,но отново идва нашето възпитание и убеждения и казват,изпусна края,това е лошо,хайде сега самонакажи се,на този принцип започва всяко едно автоимунно заболяване.На тази автоагресия,която сами си я причиняваме можем само и единствено ние да кажем край,но първо трябва да осъзнаем,че я има и второ когато го направим,да не се "борим" с нея(опитах с борба нищо не става),а да я заобичаме,да я приемем,да я опознаем и когато го направим всичко друго само идва на мястото си
П.С.Чувствах и може би на моменти чувствам вина,но тъй като съм осъзнала,че това е много по-големия проблем,съм се съсредоточила да работя над това де не му мисля много,а преяждането с храна да ми е на заден план

http://www.book.store.bg/p42293/podari-si-zhelanoto-tialo-monika-vasileva.html

не можах да я дочета, но може и да помогне на някои от вас 

mis_val, пробвала ли си йога? Края на поста ти много философски звучи  

fata_morgana

Момичета, от около седмица вече имам проблем- след като се нахраня, независимо с какво и колко, започва да ме боли коремът.  Нещо като тежест усещам, сякаш ще имам газове. Много е некомфортно и понякога се подувам, а нямам идея от какво е. Ям различни неща- и от яйца ме болеше, и от месо, и от млечни. Май само след кисело мляко не беше толкова зле, но аз бях хапнала малко- към 100 грама.

при мен това се получи преди да получа възпалението на стомаха,след което последваха р-вата,ти как си с въглехидратите,освен от зеленчуци и плодове,под какво форма хапваш?

На мен ми е обидно и тежко да я чета, но продължавам - от мазохизъм. Цял живот съм била дебела, колко пъти са ме наричали крава, свиня и т.н. в училище, от онази тема си давам сметка, че и сега си мислят същото за мен, просто не го изказват вербално поради тънка позлата възпитание.

Намерих я и аз тази тема, ама няма да имам нерви да изчета 15 страници

Видях я темата , но сега чак се зачетох. Честно казано, предпочитам да съм дебеличка цял живот, отколкото  да съм такъв простак , както повечето които са си изказали великите мнения там. Потресох се от лошотия, злоба и посредственост
Шоки, в Клюкарника

аз имах даже глупостта да пиша в нея
друго, освен нападки не донесе