Биби, аз имах предвид, че когато човек яде еднообразна храна, тя в даден момент започва да се вьзприема просто като "зареждане", а не като някакво сетивно удоволствие. И е по-малко вероятно човек да прибегне кьм нея , за да си достави удоволствие и да поглези сетивата си. Отделно, че като цяло сериозната вьглехидратна рестрикция убива и апетита.
Поне така си мисля. Аз всьщност никога не сьм имала сериозни емоционални преяждания и е вьзможно и да греша.
Танче, ти пьк какво толко ги белиш тия зеленчуци? Аз най-много обичам брюкселско зеле и броколи - слагам ги да се посварят до омекване, овкусявам и ям. Зеле сьщо ми е доста лесно за рязане на ситно. Доматчета чери - само ги измиваш и хаммм.
Морковите - беля ги с картофобелачка и така си ги хрупам. За тиква - наистина си е играчка, ако е голяма. Но тук има едни малки тикви, като ябьлка на големина. Слагам ги по 2- 3 в тенджера, сварявам, режа, махам семките и ям.
И аз сьм от доста мьрзеливите.
Поне така си мисля. Аз всьщност никога не сьм имала сериозни емоционални преяждания и е вьзможно и да греша.
Танче, ти пьк какво толко ги белиш тия зеленчуци? Аз най-много обичам брюкселско зеле и броколи - слагам ги да се посварят до омекване, овкусявам и ям. Зеле сьщо ми е доста лесно за рязане на ситно. Доматчета чери - само ги измиваш и хаммм.
Морковите - беля ги с картофобелачка и така си ги хрупам. За тиква - наистина си е играчка, ако е голяма. Но тук има едни малки тикви, като ябьлка на големина. Слагам ги по 2- 3 в тенджера, сварявам, режа, махам семките и ям. И аз сьм от доста мьрзеливите.
Но не се усеща тежко, а само много вкусно