да кача Мусала без закуска и без Сникерс по пътя- на гладно. Да мога да сваля паласките
за най-много седмица. Да мога да си позволя удоволствия, без да е катастрофално. Да имам
нормални нива на холестерол и триглициди. Неща, които всяка лелка ги може, нали?
Може и други да знаят истината. Но не са тук и не я казват. А и не се знае дали
ще ги слушате.
Това доста често го повтаряш и вече ми е наистина интересно - защо? Защо се налага изобщо да провериш можеш или не можеш? Всеки планинар знае, че като се тръгва на преход е задължително да си носиш нещо сладко. Защо изкачването на Мусала със закуска да е признак на нездравост не мога да разбера.
20 лицеви опори не могат да се сравнят с натоварването при изкачването на Мусала по никакъв параграф, без значение със закуска или без.
Ако може да изкачиш Мусала без закуски, значи, че тялото ти може да започне да гори мазнините си
бързо и директно, преди да е изхабило гликогена и кръвната захар- от което ти прималява. Това е признак на елитните атлети. Тези твои планинари със сладкото никога не са достигали до горене на мазнини, затова се плашат, че без закуска ще им притрепери. И е така, на повечето им притреперва. Но ако може да гориш мазнини, си осигуряваш източник на енергия, който не се хаби бързо, стабилен е.
Не че закуската издава нездравост- но способността да се качи БЕЗ закуска издава специфично
и не много често срещано развитие на метаболизма. Не всяка лелка го има, дори някои дългогодишни планинари го нямат, защото не знаят какво да правят.
Двайсетте опори бяха за сравнение, защото алетичните способности са и на кратки, и на къси разстояния. Има много, които ходят, но не могат да направят опорите. Има такива, които могат да вдигат щанги, но не могат да ходят. Моето е функционална сила с достатъчно параметри, които да ми осигуряват настроение. Показва, че не съм забила едностранчиво.
То който иска да види, ще види какво имам предвид.
Хайде стига с тази Мусала, закуски и гликоген моля те

