ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

  • 89 585
  • 758
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 0
здравейте момичета,
искам да споделя с вас моя горчив опит с ПА, ПР и всякакви подобни.... Преди 5 г започнах да ходя от кабинет на кабинет с различни оплаквания и естествено всеки доктор ми обясняваше, че нищо ми няма. Така в един момент се стигна до психиатър. Намерих невероятен доктор ( и съответно човек), който много ми помогна в някои отношения. Лекувах се в продължение на 3 години, като имах периоди на "просветление" (така ги наричам аз), в които не съм пила лекарства. Смених 3 АД, като при всеки се чувствах добре, докато го пия и няколко месеца след това, но после всичко започваше отново и отново... Преди две години, когато забременях с второто си дете, спрях да ходя на психиатър. Изкарах не лека бременност и въпреки че имах симптоми, не отидох на лекар. Държах се някакси, ревях, изпадах в истерии, но бях твърдо решила, че не се ли преборя сама, никой не може да ми помогне... Разпознавам симптомите на тревожността и знам как да се справя с тях, но сама ми беше много трудно. И в момента, в който си бях повярвала, че има надежда, се оказа, че трупаното напрежение избива рано или късно и то с ужасна сила! Насътворих един куп глупости, казах на разни хора неща, които при други условия никога не бих наговорила.... Явно съм подценявала себе си и състоянието си. Сега "ближа рани" и изпадам в поредните състояния на "безтегловност" на ума..... Чувствам се ужасно и не знам по кой път да поема. Ходих на психолог, но едва ли ще се реши въпроса само с него. Записах си час и при психиатър, само че при друг....
Желая ви успех, момичета и бъдете силни!

# 601
  • София
  • Мнения: 520
enyo благодаря за споделеното, на английския ми не е много добър и ми е трудно с превода, дали го има някъде преведено?
Единствено това намерих в един форум на български, иначе щеше да е много хубаво да има субтитри на официалните видеа от ютуб. Явно този метод не се е рзчул още тук.
http://dreamland-bg.com/index.php?topic=3793.0

# 602
  • Мнения: 192
belladonna  защо не си вземеш някоя нова животинка, я кученце, я коте и няма да ти е толкова самотно и тъжно. Ние взехме заради детето едно малко кученце джак- ръсел, аз бях много против защото и по него трябва да чистя, но сега знаеш ли какво ми е другарче,като съм по цял ден сама. Сега съм на компа и то ми е легнало в краката, по цял ден ходи по мен, сутрин,като изпратя детето на градина, го взимам при мен на спалнята и се излежаваме заедно  до 11ч. Много топлина и любов дава!Нямам търпение да почваме да го извеждаме навън и ще ходя с него да си прибирам детето от градината! Heart Eyes

http://vbox7.com/play:8dd901f163  поздравче специално за теб
Благодаря ти за поздравчето Hug
Аз също си мислех за друга животинка, но веднъж като си преживял загуба на домашен любимец, втори път ти е много трудно да си вземеш каквото и да е животно, бях чувала от други хора, но сега се уверих, защото ти напомня за предишното и ти става даже двойно по зле, сега за сега не мога да взема може би по нататък



# 603
  • Мнения: 3 018
Здравейте!Извинявам се,че нахълтвам в темата ви,но тази сутрин дъщеря ми получи панически пръстъп.Тя е на 10 г.Сутринта ги изпратих със сестра й на у-ще и след малко ми се обадиха да ми кажат,че нещо става с детето.Отидох веднага,заварих ги вече в кабинета на мед.сестра.Детето хлипаше и кашляше некотролируемо,казваше,че не й стига въздуха,че се задушава,че я стяга гърлото,болят я гърдите и корема.Дишаше накъсано през устата и повтаряше,че ще умре.Гледката беше страшна.Аз,класната и сестрата се мъчехме да я успокоим,но тя се мяташе като обезумяла и казваше„не мога да дишам,не мога да дишам...„Сестрата й пръсна нещо в гърлото,показа й как да диша,и след около 10 минути всичко мина.Класически панически пристъп.Сутринта беше много студено,а те са говорели със сестра си докато стигнат до у-ще,надишала се е с леден въздух и  като е влезнала на топло е получила нещо като спазъм на дробовете и от там паниката.Всичко мина,дори остана на у-ще,но аз имам въпроси-трябва ли да търсим психиатър,пият ли се лекарства някакви,ами ако пак се повтори?Свекърва ми е със паническо разтройство,четох,че се предава по наследство.Въобще,трябва ли да предприемаме нещо или е възможно пристъпа да е еднократен?Още веднъж се извинявам,че ви влизам в темата.

# 604
  • Мнения: 5 459
Здравейте!Извинявам се,че нахълтвам в темата ви,но тази сутрин дъщеря ми получи панически пръстъп.Тя е на 10 г.Сутринта ги изпратих със сестра й на у-ще и след малко ми се обадиха да ми кажат,че нещо става с детето.Отидох веднага,заварих ги вече в кабинета на мед.сестра.Детето хлипаше и кашляше некотролируемо,казваше,че не й стига въздуха,че се задушава,че я стяга гърлото,болят я гърдите и корема.Дишаше накъсано през устата и повтаряше,че ще умре.Гледката беше страшна.Аз,класната и сестрата се мъчехме да я успокоим,но тя се мяташе като обезумяла и казваше„не мога да дишам,не мога да дишам...„Сестрата й пръсна нещо в гърлото,показа й как да диша,и след около 10 минути всичко мина.Класически панически пристъп.Сутринта беше много студено,а те са говорели със сестра си докато стигнат до у-ще,надишала се е с леден въздух и  като е влезнала на топло е получила нещо като спазъм на дробовете и от там паниката.Всичко мина,дори остана на у-ще,но аз имам въпроси-трябва ли да търсим психиатър,пият ли се лекарства някакви,ами ако пак се повтори?Свекърва ми е със паническо разтройство,четох,че се предава по наследство.Въобще,трябва ли да предприемаме нещо или е възможно пристъпа да е еднократен?Още веднъж се извинявам,че ви влизам в темата.
Напълно е възможно пристъпа да е еднократен. Не бързайте с психиатър. Най-добре е  ако нямате училищен психолог, да заведете детенцето на специализиран психолог.

# 605
  • Мнения: X
Напълно е възможно пристъпа да е еднократен, мнението ми е да не прибързвате с психиатъра, но ако пак се повтори е хубаво да си направите консултация с детски психолог. Мъчно ми става,като прочета, че все по-малки деца ги сполетява това чудо! Дано при дъщеря ви повече не се повтори това!

# 606
  • Мнения: 3 018
Благодаря за бързото отзоваване!В момента всяко мнение и съвет са важни.Да,имат училищен психолог,би могла да направи консултация с него,но се опасявам  да не се обърка още повече и да се вкара в някакви филми.Някак си не не искам да акцентирам върху случилото се и тя да остане с впечатление,че „нещо й има„Ох,не знам как да се изразя-искам да продължи засега да си живее както досега.Не искам да мисли непрекъснато за това,което стана и да се притеснява да не се повтори пак.Тя е много страхлива и има склонност към истерии и паника явно.Исках да разбера дали е наложително веднага да правим консултация с психолог или да забравим за случилото се и пред нея да не коментираме.

# 607
  • Мнения: X
Мнението ми е изобщо да не го коментирате пред нея, и най-добре ще е тя да го забрави, защото не го ли забрави и мисли само за това,какво се е случило ще и се насади голяма доза страх и има голяма вероятност да получи и друг пристъп. Вижте как ще се чувства след днес и вие си преценете, но ако почне да се страхува да ходи на училище ,да излиза сама, не ви го пожелавам, веднага потърсете консултация с детски психолог и в никакъв случай не се съгласявайте да почва да пие някакви лекарства на тези години.


Направо се чудя какво се случва с хората , с малките дечица последните години, каква е тази напаст, която не подбира хората нито по възраст,нито по пол. АЗ лично вече имам 3 приятелки с това ПР, които се сдобиха с него през последните 2 години- борбата е много тежка, много!Просто не трябва да позволяваме на това нещо да ни надвие! Praynig Praynig Praynig Praynig Praynig Hug

Последна редакция: ср, 11 дек 2013, 10:13 от Анонимен

# 608
  • Мнения: 3 018
Благодаря!И аз смятам,че е най-добре да не коментираме пред нея.Дано не се повтори повече!Те,децата,бързо забравят лошите неща и смятам,че ако ние се държим все едно нищо особено не е станало,и тя самата няма да му отдаде значение.

# 609
  • Мнения: 2 860
Моето мнение е, че това не е паническа атака. Но това е мое мнение. При паническата атака тези симптоми се получават от тревожност и страх, а при вашето дете има конкретна причина спазъм, което е довело до паника, но всеки би изпаднал в паника ако не може да диша и не му достига кислород. Възможно е следствие на тази случка детето да развие ПР, но вие трябва да го усокоите, като например му казвате, че няма да му случи повече така, ако ходи с шал. Казвам тия неща като човек, който дълго години са му предписвали диагноза ПР, а проблема се оказа много по-сериозен.

# 610
  • Мнения: 1 511
И според мен не е ПР , паническа атака да , но следствие на конкретен проблем , който се е появил . И също мисля , че може да развие ПР от страх , че това може да се повтори , но ако не се говори за случката и не се отдава внимание на нея детето ще я забрави . Например аз (не знам как е при другите с ПР ) развих ПР след като на един рд от самосебе си получих ПА ей така , както си стоях и от там насетне започна да се повтаря и т.н. Това за мен е класическо ПР , получаваш ПА без никаква конкретна причина или проблем .

# 611
  • Мнения: 3 018
Да,паническа атака беше,навярно не използвам точните термини.Беше по точно пристъп някакъв.Когато си дойде от у-ще ми разказа подробно как е станало,какво е почувствала,какво си е мислела в този момент.От рязката смяна на студено и топло е получила бодежи в гърдите,от там се е паникьосала,мислела,че не може сама да диша,струвало й се,че умира.Нещо й стягало гърлото и гърдите.Типична паническа атака.Каза ми буквално„мамо,аз умирах,нямах въздух„.Хубавото е,че не му отдава голямо значение и през ум не й минава,че може да се повтори.Одеве излизахме,държа се нормално,даже вече е забравила.Ох,не искам от сега да се стресира и да ходи по психолози.

# 612
  • Мнения: 1 511
Щом изглежда така , че вече го е забравила това е супер . Дано не се повтаря повече и да не се сеща никога за него . Моята племенница като малко дете в градината правеше припадъци , пи известно време лекарства за успокояване на нервната система , защото се оказа , че е от прекалена емоционалност , днес е на 16 год . и няма помен нито от страх , нито от припадъци , просто трябваше да го израсте. Надявам се и при вас да не се повтаря и да е било просто инцидент.

# 613
  • Мнения: 5
Здравейте момичета, днес за пореден ден си образувам страшни нерви с децата, ужасно съм изнервена, всяко нещо ме изкарва извън релси, искам да не обръщам внимание на лудориите им защото са малки и е нормално, но немога. Ядосвам се, викам им, след което си казвам добре защо го правя те са деца, хем тях изнервям хем себе си. Усещам се, че комбинацията от буйни деца и паническо не е особено добра комбинация и ми докарва голяма тревожност и не се чувствам добре. Когато нямах деца си мислех, че ще съм най добрата майка на света, а сега се чувствам точно обратното. Тази паника, тревожност толкова много ме изнервя, че немога да се порадвам на дребните неща, забравила съм да се смея, все съм под напрежение какво предстои. преди малко детето ме пита, защо съм тъжна, ами тъжна съм че не съм това което бях. Шест месеца пих деанксит и бях добре, от 5 дни съм го спряла и усещам как се връща онзи страх, че нещо ще се случи и че не съм нормален човек. Страха да влезеш в банята да се изкъпеш например....гадна работа.....а така не ми се ще да ги започвам пак хапчетата.

Много е жалко за детето, само на 10 години да усетиш това е ужасно. Дано никога не се повтаря това и да си изживее щастливо детството.

# 614
  • Мнения: X
Преди години и аз имах страха от къпане в банята, а сега е обратното имам чувството,че като съм под душа, водата ми измива всички черни мисли и излизам, една идея по -пречистена.
  На мен днес ми е един от най-гадните дни, от както ме почна това чудо от преди 8 месеца ще станат вече, ужасна тревожност въпреки деанксита, много лоши мисли, направо незнам какво ми става. Говорих и с майка ми днес, тя такива ми ги наговори, че ако продължавам така съм щяла  наистина да полудея, толкова обидно ми стана, тя не знае изобщо за какво иде реч.....оплаках се Cry А как ще го спирам този деанксит  направо незнам! Confused

Общи условия

Активация на акаунт