Нека се представим и още нещо

Ели, съдбата е била наистина жестока към вас! Искрено съжалявам...

Ели,и аз съм на мнение че това е наи-голямата болка която може да съществува
Съвалявам за загубата ви

Ели ,толкова ми става мъчно когато чета нови истории с трагичен край .Тази болка е най -голямата . Душите ни няма да намерят покой до края на дните ни колкото и деца да имаме преди или след това. Нашите малки ангелчета ще са винаги с нас в нашите сърца  .

eli_1508, съжалявам...

Сигурна съм ,че и при всички вас е така-няма ден , в който сърцата ни да не са с тях.Утре са 2г.
откакто я няма,време в което синът ми непрекъснато пита къде е сестричката му,но...... съдба-човек не може да я промени,единствено ме е яд ,че бог е отредил да стардат малки невинни същества.,а те не го заслужават.

Ели  никой не заслужава такава болка
  за твоето, за моето и за всички ангелчета на небето

eli_1508, 

eli_1508, много съжалявам! знам какво е да знаеш, че детето ти е обречено... дано й е светло и топло на малката душичка, там, където е! вече поне не страда...

eli_1508    Съжалявам мила

eli_1508    на 17.04.2005 г. се роди моето ангелче. И двете с теб щяхме да имаме 3-годишни принцеси. Дано са някъде заедно 

Дано ,там горе са по-добре. 

Здравейте,
...не знам от къде да започна...и аз станах майка, само че на ангелче. Изминаха вече 10 дни от раждането, а болката и празнотата в мен нарастват все повече със всеки минал ден...Опитвам се да бъда силна и да приема нещата каквито са, но ми е толкова трудно...
След около година опити за бебче, преди 2 години и половина бяхме толкова щастливи и развълнувани с приятелят ми като видяхме двете чертички на теста за бременност. Но уви радостта ни се оказа кратка- прокървих в 8г.с., лежах за задържане в болница, но няколко дни след изписването направих спонтанен аборт. Последваха няколко месеца пазене и отново подновихме опитите. И така до декември миналата година- когато разбрах, че отново съм бременна. Едновременно се радвах, но и страхът, че всичко може да се повтори не ме напускаше. В 8 г.с. пак получих кървене, отлепване на плодния сак, пак лежане в болница, но този път всичко мина добре и запазих бебето. Поуспокоих се, когато влязох в четвъртия месец, че опасността от спонтанен аборт е отминала, нямах никакви оплаквания. Месеците минаваха един след друг, изследванията ми бяха идеални, бебето се развиваше нормално- с изключение на някои дребни неразположения бременността ми беше лека и безпроблемна. До преди 10 дена...в първата седмица на деветия месец...на 4 август имах час за ЖК, вълнувах се от наближаващото раждане, докторът трябваше да ми даде списъкът за болницата- така и не се стигна до там. При прегледа се оказа, че бебето ми няма сърдечна дейност, че е мъртво. Не исках да повярвам, не можех да повярвам- това същото бебче, което до преди няколко часа ме риташе и помръдваше вътре в мен- все още на моменти не вярвам- имам чувството че сънувам някакъв ужасен кошмар, че ще се събудя и всичко ще бъде наред...но уви. Приеха ме веднага в болницата, сложиха ме на системи за предизвикване на раждане и така след 6 часа родих моето
ангелче- оказа се с увита пъпна връв около вратлето и ръчичката, беше момиченце...видях я за малко и никога няма да я забравя...събуждам се и заспивам с мисълта за нея...и не мога да спра да плача и да се питам Защо...

MartakEly,съжалявам че си една от нас. Когато видя тази тема  в списъка изтръпвам .Дошла е нова мама .........Незнам и аз откъде да започна и какво да ти кажа. В този момент не искаме да чуваме , да виждаме, нищо ...............Искаме си децата ,но те ги няма .Болката е огромна. Никога няма да изчезне, просто ще свикнеш с нея, но още е твърде рано. На въпроса ЗАЩО никога няма да намериш отговор.Защото явно така е трябвало да стане и ние сме,, късметлийките,, до края на живота си да носим тази болка  в сърцето. Как неможаха да видят тези доктори че пъпната връв е увита? Нямам думи ........
-спи спокойно малка принцеске!

Миличката, ......нямам думи с които да те утеша. Какво да ти кажа, не знам. Болката е огромна, и всеки ден става по-лошо 
В началото не можеш да повярваш че ти се случило, все едно е сън. Но после като се огледаш, виждаш че всичко е реалност. Бъди много силна, и малко по малко ще се изправиш на крака. Не задържай болката в себе си, поплачи си, нека ти поолекне.
Съжалявам че си една от нас, жертва на лекарска грешка, много ми е мъчно 

MartakEly , съжалявам за сполетелия те кошмар. Разбирам какво ти е и пак не стигат думите . Защото всъщност няма думи, които да донесат облекчение и утеха. Просто веднъж попаднал в този ад, човек трябва да мине през него. Иска се време. Не защото лекува, а зщото с него свикваме някак с мисълта, че сме загубили рожбичките си. Научаваме се да живеем с тази мисъл. И когато това стане започваме да копнеем за нова бремнност и събирме сили за нея. Но за теб е твърде рано още. Вярвам, че сега думите ми ти звучат нелепо. И е нормално да е така. Минали са само десет дена. Изживей мъката си, не се опитавй да бъдеш силна, защото това съсипва повече. А един ден живот и здраве ще намериш в себе си сили и желание да продължиш. Дотогава - ние сме насреща винаги, когато ти се говори за загубеното ангелче.