Ванина, съжалявам за загубата на дъщеря ти. Жесток е начина по който си е отишла...........
- за Стефани
- за Стефани- Публикувана: 18 юли 2005, 17:27 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2019, 23:19 ч.
Нека се представим и още нещо
Ванина, съжалявам за загубата на дъщеря ти. Жесток е начина по който си е отишла...........
за твоето ангелче 
т 
Ема, Ванина, съжалявам, че имате своя тежък повод да пишете в тази тема. 
И аз се възхитих на благородството, че сте помогнали на други деца да продължат да живеят, спасени с органите на вашето дете, Ема! Колко сила трябва да има в едно майчино сърце, за да вземе бързо подобно решение!?
Нека почиват в мир ангелчетата! Иска ми се Бог да спре да умножава своята армия! Защото тук, в този живот, да останеш след детето си е страшно, жестоко, отчаяно тъжно...
И аз се възхитих на благородството, че сте помогнали на други деца да продължат да живеят, спасени с органите на вашето дете, Ема! Колко сила трябва да има в едно майчино сърце, за да вземе бързо подобно решение!?
Нека почиват в мир ангелчетата! Иска ми се Бог да спре да умножава своята армия! Защото тук, в този живот, да останеш след детето си е страшно, жестоко, отчаяно тъжно...
Момичета, много ви благодаря за сърдечните думи. Много е тежко да изгубиш детето си. Никога няма да забравя есето, което беше писала Стефито на тема " Ако имаш вълшебна пръчица какво би си пожелал". Тя беше писала:" Ако имах вълшебна пръчица щях да изтрия сълзите на децата,за да няма тъжни деца, щях да излекувам всички болни деца от неизлечими болести". Такава беше Стефи едно изключитено дете, което мислеше повече за другите отколкото за себе си.
ВАнина, помня те от първите ти постове в друг подфорум
възхищавах ти се тогава за твоята борбеност...сега - още повече...
боли ме, че съдлбата за пореден път се отнесе толкова жестоко към теб...сигурно има някаква причина, но поне в твоя случай дори да знам...не знам дали би било по-леко
не знам защо ти пиша това - просто ти си им в ума и сърцето от онзи повратен миг миналата година...
надявам се да успееш да продължиш напред заради другите си две деца и до новата среща с изгубените
прегръщам ти и наистина те мисля.....
възхищавах ти се тогава за твоята борбеност...сега - още повече...
боли ме, че съдлбата за пореден път се отнесе толкова жестоко към теб...сигурно има някаква причина, но поне в твоя случай дори да знам...не знам дали би било по-леко
не знам защо ти пиша това - просто ти си им в ума и сърцето от онзи повратен миг миналата година...
надявам се да успееш да продължиш напред заради другите си две деца и до новата среща с изгубените
прегръщам ти и наистина те мисля.....
Дълго се колебах преди да реша да се включа и аз.Толкова много болка накуп е нечовешко.През 1998г сключихме брак със съпруга ми и след опити да се сдобием с дете ,през 1999г бях бременна.Всичко беше нормално ,докато в 12г.с прокървих -отидох на лекар и там чух тежката присъда,че плодът е със спряла сърдечна дейност,последва аборт и период от 6м,в които болката по загубата не стихваше.През 2001г ,забременях отново изкарах една перфектна бременност от която имаме син на почти 6г.Още не бе навършил и 2г,когато се оказа,че отново съм бременна-казах си страхотно няма да е сам.Бременност по учебник,никакви усложнения единствено на консултациите се виждаше ,че плодът е по-дребен ,но ми казаха да не се притеснявам.Дойде дългоочакваната дата 20.04.2005г-деня в който родих дъщеря си.Това едновременно беше и най-щастливия ми ден и най-нещастния ми,тя се оказа с генетични увреждания и живя едва 1г и 3м.Няма по -голяма болка от тази човек да надживее собствените си деца.Дано с всеки изминал ден има по-малко страдащи. 