Нека се представим и още нещо

ema_ , прекланям се пред болката ви. 

Ема  сега сина Ви живее в тези седем живота които сте спасили, сигурна съм че той се гордее с Вас

Ема  .Страшна трагедия е сполетяла и вашето семейство . ми е ,че загиват толкова млади хора. И мен ме е страх от подобни истории .И все си мисля как ще е когато сина ми порастне .Но знам ,че аз немога да го опазя , дори и сега когато кара колело .Толкова ме е страх ,но немога и да го лиша. Затова всеки ден се моля и казвам: Господ да го пази !
Зная колко е тежка загубата на дете .Просто ..................
Бъди много силна .
  -за твоя син Илко !Спи спокойно вечния си сън мило момче!

 
Съжалявам за огромната ви загуба,съжалявам че има толкова много осиротели майчини сърца.

Ема, съжалявам за невъзвратимата загуба, която сте првеживяли...

Мила Ема,
толкова ми е мъчно и за теб,и за твоето семейство!Мъчно ми е,че това нещастие,това изпитание е дошло и при вас,че вашият Илко вече го няма...Прегръщам те и ти желая сили,смелост,здраве и надежда,за да продължиш напред!
     ЗА ИЛКО!

Ема съжалявам за загубата ви   много е тежко, думите са излишни.
Възхищавам ви се, че въпреки болката и мъката сте помислили и за болката на другите.
за Илко

мила Ема,откакто прочетох за случилото се в 'Зачатие" много си мисля за теб.Много ми е мъчно за теб,за детенцето ти,за малките сладури,останали без братче.Толкова преживя,за да имаш малките си слънчица,а загуби първородното си детенце.Не е честно просто.

Мила Ема, съжалявам за огромната ви загуба, случилото се с вас и Илко е най-голямата трагедия за едно семейство. Всеки път като прочета за нова загуба душата ми натежава още и още...  

Ема, съжалявам мила, за страшната ви загуба. Нямам думи,...........нямам с какво да ви утеша. Бъди много силна заради другите си деца.  те

Ема, толкова съжалявам за загубата ти! Знам, че няма подходящи думи за утеха! Радвай се, че си го познавала и че е бил щастлив с вас. Той сега е на по-хубаво място и винаги ще е с вас в сърцата ви! Прекланям се пред силата ти да дариш органите на други деца!!!

  за Илко

Ема, съжалявам за загубата ти. И на мен ми става всеки път по мъчно, когато разбера за нова загуба. Запомни сина си с добро и пази едно огромно място в сърцето си за него завинаги.

Ема ... мила приятелко...и ден не минава от онази ужасна дата, в който да не мисля за вас.
И сега стоя пред комп в офиса и сълзите ми текат...
прегръщам те 

Утре се навършва една година без нашата дъщеричка Стефани. Една година изпълнена с мъка. Ето вече е сезона на морето, преди много обичахме цялото семейство да ходим на плаж, а сега не намирам сили дори да погледна морето. Не съм подала иск, за да съдя спасители и лекари, защото зная,че в България няма справедливост и все пак държавата прави разследване само все повече да ни разстройва. Скоро ни викаха в ПЪРВО РПУ- Бургас пак за някои допълнителни уточнения и знаете ли какво се оказа, че миналата година на 23.06. централния плаж в Бургас е бил неохраняем. Какво излиза от цяла тази работа ние сами сме си виновни, че сме отишли тогава на плаж. Просто нямам думи. Разбирам да бяхме отишли на някое затънтено място, а ние бяхме на централен плаж.
Ема, възхищавам се на смелостта ти, че си дарила органите на своя син. Не че не сме искали със съпруга ми, но покрай разправиите с лекарите, с аутопсията, която й направиха и мн.др. обстоятелства просто забравихме.

Момичета, благодаря ви за топлите думи,
утеха няма за това, което ни се случи.
надявам се покрай грижите за близнаците да намираме някаква утеха, те носят толкова много от Илко.

Колкото за органите му, които дадохме, просто шанс беше за тези дечица, че той беше жив. За деня на смъртта му се счита 26 май, 6 сутринта, след това време беше много трудно за лекарите да поддържат сърцето и кръвното му налягане.Аз подписах веднага декларацията, но отне повече от 18 часа докато фактически се извърши цялата операция.
За сърцето му имаше две дечица, които отговаряха точно - едното, от които беше в много, много тежко състояние, за съжаление се намираше поне на 2000 км в друга провинция/Едмонтон, Алберта/ и имаше и два часова разлика, нямаше как да се съчетае всичко
Мога  да пиша още много за тези часове и за хората в болницата и за Кевин, той беше този, който се грижеше за Илко и за апаратите, които го поддържаха.Когато отидох в неделята там, и стоях при него и му говорех на български, и плачът заглушаваше думите ми, в един момент поглеждам към Кевин, който сменяше някаква система и  виждам, че по бузите му текат сълзи.Почувствах някакава топлина в този кратък миг, виждайки как чуждия човек плачеше заедно с мен.
Ванина и при нас има много въпросителни, като например защо не се е отворила нито една въздушна възглавница, а има 6, защо на пътя няма означение за този завой, защо мантинелата не е била хубаво укрепена, защо не е покривала целия завой и пр и пр...
Това няма да върне нашето момче и Марио

Прегръщам ви още веднъж


  за всички дечица, които не са вече с нас