Нека се представим и още нещо

Тайничко се надявам на чудо.

Ренка 4удеса стават всеки ден дано и при теб да дойде!
И мен много ме е стах от следва6та бременност,но не искам стахът да побеждава.и аз не искам да оставам с едно детенце,за това 6те мина отново през АДА ЗАРАДИ СЕБЕ СИ!Искам да знам 4е СЪМ НАПРАВИЛА КАКВОТО ТРЯБВА ПЪК ДА СТАВА КАКВОТО 6ТЕ!
КЪСМЕТ НА ВСИ4КИ МАМИ

Pinit съжалявам ...
  За малкото ти ангел4е

Момичета,как намирате сили?Утре стават 5 месеца от както загубих момиченцето си.Сега трябваше да е на 1г. 3 м. и 2 седмици, но я няма.,САМА съм и ме е страх дори да помисля за друго дете.Нямам желание дори да живея,карам ден за ден.Много пъти се питам ЗАЩО? как едно дете ,напълно здраво,жизнено, красиво,за 2 дни си отиде.Не вярвам на диагнозата от съдебна медицина,но и не се бор да докажа лекарска небрежност.Просто нямам сили.А и дори да бях успяла да осъдя лекар,КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА КАТО НИКОЙ НЯМА ДА МИ ВЪРНЕ МИШЕЛ.Как да не си мисля ,че животът е несправедлив,като на 18 години реших,че ще дам живот на детето,което носех,а после ГОСПОД реши да ми покаже най-голямото щастие(02,02,2007-раждането на Мишел),И най-голямата мъка(15,12,2007-Смъртта и) И то в една и съща година.Как да не се страхувам да дам нов живот?А и не мисля че искам,ИСКАМ СИ МИШЕЛ

Как така за 2 дена си е отишла ?Какво се е случило? Ако имаш сили кажи .
Аз също се страхувам да дам нов живот. То е обяснимо.
Не говори така .Аз вярвам, че нашите ангелчета ще се върнат при нас рано или късно .
Сигурна съм ,че ако се престраша моето бебе отново ще бъде момченце и ще му дам същото име .Така  една  част от него отново ще е до мен .

може и да не съм права но ...........

На 12.12 вечерта започна леко да кашля,но ибез това на следващия ден трябваше де сме на консултация и аз изчаках,като си мислех,че е обикновенна настинка(тя не боледуваше).Следващата сутрин кашлицата се засилваше,а Мишел не ядеше,а само спеше.GP-то каза че е сериозно направихме рентгенова снимка и ни дадоха талон за хоспитализиране, с диагноза бронхиолит.Отидохме в 3-та гр. ,но там не пожелах да постъпим,защото искаха да я вкарат в интензивно,без дори да са я прегледали и то без мен.Затова отидохме в Токуда.Едва вечерта тя започна да вдига 38,7.Кислород,инхалации,антибиотик но без подобрение според лекарите.На14 според мен тя беше по-добре.....беше толкова силна и борбена,даже едно от дечицата в стаята се разплака,аз започнах да пея,а Мишлето започна да пляска с ръчички за да го развесели.
Вечерта започна да се влошава,забраниха ми да я храня,на сутринта ми забраниха да и дажам и вода,зтова помолих да и включат системи.После се започна АДА 3 пъти на рентген,2 пъти н скенер,опасяваха се да не е глътнала нещо(наличие на чуждо тяло).Спорет рентгеноложката е вътрешна инфекция,но останалите "специалисти" решиха че трябва да направят бронхоскопия."Направиха я" в 3-та гр.,защото само там има апарат за изкуствено дишане на толкова малки деца.След 3 месеца чакане Аутопсията :МИЛИАРНА ТУБЕРКОЛОЗА И ДВУСТРАННА ПНЕВМОНИЯ как ли има туберколоза като микой от сем. и околните ни нямат,а за да се заразиш трябва продължителен контакт..Така стана ОТ 13 ДО15.12.2008

Мишел ,искам да ти кажа че аз също бях в 3- та градска с  моето ангелче .Впечатленията от лекарите в тази болница са ми мн. добри. Те са истински професионалисти .Въпреки че моето бебе почина ,те се бориха докрай .Видях го всичко това, но не винаги всичко зависи от тях за съжаление.Незнам защо си отказала да останеш там .Може би си имаш причина .
Съжалявам за твоята трагедия и как от нищо е станало мн. голямо нещо  ,пиши и споделяй .Нужно е .

Най-добрия бронхоскопист доц.Цолов Водеше операцията,анестезиолог въобще не ни се е представял,преди 2 месеца случайно разбрах че е бил Беров.Но има дръги неща 1 когато ми съобшиха че е починала,отказаха да ми я покажат.Естествено че нахлух,за да се сбогувам с рожбата си.Тя сякш знаеше че няма да ме гушне отново и ме гушкаше силно преди да я вкарат,поиска да гушне и другите,коит бяха с нас,сякаш знаеша..
2 докато държах изтиващото и телце,доц.Цолов си тръгна,през заден вход.Даже никой не каза нищо за сумата,която ни обясняваха,че трябва да платим
3 Проф.Минчев се води за един от най-добрите спец. по туберколозни заболявания при деца.Той също беше в Токуда Но не каза дори дума за туберколоза
4 Случайно ли 2 пъти сменят дознателя по делото,и с месеци не изземат документация,за която има прокурорско нареждане,
а когато беше изпратена,чаках 2 седмици да я получат(хайде бе от 3-та гр. до 3-то рпу са 250м.)
а съдебна ..3 месеца и половина..

Спрях да търся справедливост.Не вярвам в правосъдието ни.Единственото,което става като се ровя за истината е да отварям раната,а тя още кърви.Просто нямам сили.Оставям момиченцето си да почива в мир.(щях да напиша "малкото",но се сетих,че след като почина,я видях чак на погребението на 19 и беше толкова порастнала)..ГОСПОДИ< много ми липсва...

Не мога да си представя какво ти е...
За диагнозата - сигурно ти звучи много невероятно, но забравяш нещо много съществено, а именно БЦЖ-ваксината, която се прави още първите 48ч и вкарва туберкулозни бацили в организма. Да, отслабени са, но не са мъртви (доколкото имам спомен) - а туберкулозата обикновено се развива по-бавно, не веднага. Така че това е доста вероятен вариант за заразяване...
Не че това ще ти помогне, но просто е едно обяснение - и може да ти е от полза за нататък. Нищо не може да ти върне или да ти замени Мишел - но ще имаш друго детенце един ден

Нашето детенце почина в 2. 00 часа през нощта .Резултатите от аутопсията бяха готови на обяд .Естествено ,че когато се чудят какво да измислят за да оправдаят себе си в случая резултата  се проточва.

мило майче на Мишел, няма да те успокоя с думите си, но поне ще дам информация, която и азц до скоро не знаех - преди време попаднах на филм по дискавъри и ставаше дума за нелечима туберколоза - нещата се развиваха в америка
просто специален щам, за който няма все още лечение - има само поддържащо лечение
това, че вие възрастните не сте се поддали, не значи, че не е имало как детето да се разболее...уви
да не говорим, че тук съвсем наскоро майче загуби детето си според лекарите то вирусна пневмония!!!! боже та това е само пневмония...но явно стават такива неща и при лошо стечение на обстоятелствата това коства нечий детски живот

прегръдки и дано намериш сили да продължиш към следващата си рожба...почакай някой ден пак ще си с Мишел, но има време до тогава

Здравейте момичета, започвам няколко pyti и все не мога да продължа да пиша.

Случи ни се най-страшното нещо на света- при тежка автомобилна катастрофа загубихме първородния си син Илия/Илко/.

Той и двама приятели и едно момиче решават да отидат на разходка в 4 сутринта, след като цяла вечер имаше парти у нас, по някаква все още неясна причина, решават да вземат нашата кола, която той караше само след изрично разрешение,и да отидат на разходка,  и на един завой нашия Илко е карал доста бързо, не може да се включи и се удря в мантинелата, Марио, който седи отзад зад него изхвърча през предното стъкло и умира на място, Илко живя 24 часа, но беше с непоправимо увреден мозък.Момичето загубва десния си крак а другото момче има само счупване на левия крак.

Това е на кратко историята
Знам, че подобни неща се случват много често и винаги, когато съм чела по новините или по телевизията, съм изпитвалa ужасен страх да не ми се случи нещо подобно.И когато това се случи, животът сякаш загуби смисъл.Вярно, имаме двама други прекрасни сина.Нищо и Никой не може да замени нашия красив син Илко.
Почувствах се сякаш Бог или съдбата ни се изсмя в лицето.Бяхме толкова щастливи,  и накрая....празнота,  дори няма вече болка.
А и милото момче Марио.....и той си отиде,

Някаква утеха ми е, че тъй като той беше все още жив, дадохме сърцето му и 6 други органа на 7 деца и те получиха шанс за втори живот.Операциите казаха, че са били успешни.
Това е мили момичета.

Кураж на всяка една от вас.
Прегръщам ви

ЕИма, много съжалявам
тук няма "добре дошли", но въпреки това тук всеки се надявам да намери мъничко разбиране и някаква утеха, приятелско рамо на което да плаче винаги когато не е удобно другаде
болката остава, но вярвам майчината ти душа ще даде цялата любов и нужните грижи на малките бонбони...а за тях ще се грижи и батко им то небето

Ема, прегръщам те! Превърнали сте смъртта на детето ти в чудесен жест на надежда за други деца!
Дано душите ви намерят покой след толкова голяма загуба!