Нека се представим и още нещо

qoqoqo,много съжалявам за всичко,което си преживяла.Аз също съм изминала този страшен път и мога да си представя как се чувстваш.Трябва да имаш сили и кураж да преодолееш поне малко болката,да направиш по обширни изследвания и тогава да предприемеш стъпка към забременяване.Стискам ти палци и знам,че следващият път всичко ще бъде наред.Надявам се скоро да гушкаш своето бебче.

благодаря ти vencibibi Трябва да сме силни момичета ние го можем,а и нашите близки го заслужават

Днес ходих на доктор,а той е много свестен човек и добър професионалист.Когато го попитах каква е причината да загубя бебетата,той ми отговори,че самият той не си го обяснява.Каза,че трябва да си направим изследвания в медико-диагностичен център,но това ще стане през януари.Миомен възел има,но не е възможно той да е причината,но ако реша да го оперирам мястото му е лошо и не се знае какво ще се наложи да извадят.Очаквах нещо по смислено да пише и в епикризата,но уви.Май шансовете ми спадат.От март до септември бях бременна два пъти,а сега....В болницата имаше една с осмо дете(не казвам майка) не го искала и карала мъжа и да и скача на кръста,идеше ми да я убия.Ако знае колко мъка има в този форум.....

Здравейте, момичета! Аз вече писах няколко пъти тук, но е време да ви представя моята история. Едва сега събрах сили да я опиша. Аз съм майка на един Ангел на 15 години.
Имах щастлив живот.Скромно детство, родители залисани в работа, приятел от 7 клас. Това е моят съпруг, който и досега е най добрият ми приятел Женени сме от 20 години Имам по-голяма дъщеря, която сега е единственото ми слънчице. А синът ми-беше специален, уникален -какъвто е всеки син за майка си. Той наистина беше Ангел. Носеше ангелска душа , която бързо отлетя. Ръстеше с много заложби, творческа, бунтарска натура. Имаше свой поглед за нещата. На 15 години знаеше много за обществото, света. Беше любознателен и забавен, с шокиращо чувство за хумор. Беше много висок за възрастта си 185 см.Това ме изпълваше с някаква гордост, понеже в рода ни нямаме високи хора. Но уви...
Много ми е трудна тази част
На 13.05.2008 рано сутринта в 6.30 го събудих за училище. Той само измънка, но след това стана . Аз бях в другата стая. Сестра му спеше на съседното легло.Той отишъл до тоалетна , в коридора казал на баща си"Как е?" Влязъл в детската стая и припаднал.Дъщеря ми неистово изкрещя"Мамо" Хукнах натам.Мъжът ми вече се беше надвесил над него. Правеше му сърдечен масаж,Бореше се.Нататък не ми се разказва, линейки, болници и в 7.38 ни съобщиха , че бил починал още у дома. Как бе боже? Нали аз бях с него в линейката.Пижамата му беше се набрала и тялото му беше настръхнало. Може ли мъртъв човек да настръхне?
Но сега вече  нищо няма смисъл ,Връхлитат ме гняв, безсилие, усещане за вина , че не можахме да го спасим и всички други мисли , които навярно всяка от вас е изпитала. Светът се срина.....За какво живее човек, ако децата му си отидат преди него......
 Аз съм на 40 - едва ли ще мога да родя наново, но и защо ли ми е -нима с новото дете ще заместя старото. Живея ден за ден и се мъча да не травмирам повече дъщеря ми. В нея е цялата ми надежда. Дано доживея да гледам внуци...
Това е моята история .
Благодя ви, че ме изслушахте.

mpetkova,приеми една силна  от мен. Каквото и да ти кажа по-леко няма да ти стане ,знам го. Единствената мисъл в главите ни е -защо децата ни ги няма ,колко щеше да бъде различно с тях, но Съдба. Ти трябва да живееш, имаш дъщеря която някой ден ще те направи най -щастливата баба ,а вуйчо Ангел той ще Ви  гледа отгоре и ще Ви пази .

mpetkova,  . ужасна и неочаквана загуба! сякаш когато всичко друго е наред трябва да дойде някоя такава трагедия, която да разтърси с нещастие щастието...
дано Ачо ви посети в сънищата и донесе поне малко утеха...
желая здраве и много успехи на голямата ти дъщеря!  и много споделена обич и подкрепа на вас със съпруга ти.

Благодаря, Рени.
Забравих да блгодаря на iskrica_nadevda, която ме насочи към тоя форум, на cherna_roza, която ми показа смелост и завладяваща борбеност,на Lilibon и на всички други изстрадали майчици , тук от форума, които споделиха мъката ми и ми помогнаха да преживея първият рожден ден без Ачко. БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ В МЪКАТА СИ НАМИРАТЕ СИЛИ ДА ПОДКРЕПИТЕ И МЕН.

mpetkova, безмълна съм. 
Дано някога има край тази нечовешка мъка. 

дано... 
mpetkova,  

mpetkova, нямам думи...пред тази болка и безсилие...
Пожелавам ти много сили, вяра и надежда за това, че някъде, някога трябва да дойде светлинка и в твоя мрак.  

mpetkova, аз също не намирам думи . . .
приеми още една прегръдка от мен

mpetkova,съжалявам за огромната ти загуба.Прегръщам те и кураж,защото има едно дете,което чака и се надява на твоята майчина обич и подкрепа.

 

             mpetkova, искрено съжалявам, че си част от нас! Каквото и да кажа...думите са излишни и не биха намалили болката ти.  ще се моля за теб!  Ако имаш нужда да поговориш с някого, можеш да се обърнеш към някоя от нас,ние всички сме с тебе.
                                      за твоят Ангел

mpetkova, ужасно съжалявам,загубата ти е огромна.