- Публикувана: 18 юли 2005, 17:27 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2019, 23:19 ч.
Нека се представим и още нещо
Време е и аз да се включа в тази тема.Имам дъщеря от първия брак на 10 години,да ми е жива и здрава.След дълги и самотни години аз открих мъжа на живота си и реших,че е дошло време за бебе.Съвсем планирано и желано през март-10 години след дъщеря ми разбрах,че съм бременна.Голяма радост за мен,таткото и близките,но уви за кратко.На 9.05 обилно кървене, но без болки.Тръгнахме към Бърза помощ и след прегледа се установи, че бебчо е добре.Изписаха ми инжекции и лекарства, и ме пратиха да почивам в къщи.На другия ден кървенето спря,но все ме дърпаше кръста и някаква умора-все едно, че не бях аз.Издържах до 27.05. на легло у дома в молитви всичко да мине добре,но сутринта станах с адски болки,нищо не помагаше,обадих се на доктора и той каза да тръгвам към болницата. За 20 мин изкървях.Когато стигнахме се оказа,че са ми колабирали вените и не може да се включи система,а бебето е слязло във влагалището.Сълзи,болка,кюртаж....Голяма кръвозагуба и много въпроси без логичен отговор.Самообвинения че не съм останала в болницаСлед месец на КП доктора видя миомен възел и стреса беше огромен дали ще забременея след пазенето, дали няма да пречи и т.н.Но след няколко дни разбрах,че пак съм бременна,заради скъсан презерватив.Последва среща с доктора, и решихме, че като се е случило е за добро и започваме борба отново месец след загубата.Всичко вървеше добре без гадене,без повръщане, без болките в кръста и корема,но със свито сърце и огромен страх.Идилията свърши на 3.09.Пак кръвоизлив,без болка.Бебето беше добре и останах за задържане до 30.09.По 5 инжекции и една шепа лекарства,но всичко беше нормално.Бебчо растеше,а с него и корема.Само че имах зацапващо кафяво течение,но ме успокоиха,че не е страшно.Имаше отлепване на плодния сак,но и то се овладя.Общо казано кошмар без нито един спокоен ден.Идойде краят-на 29.09 станах с болки и вече знаех НЯМА ШАНС.Издържах до 30.09 и в адски болки и кръвоизлив изхвърлих своето второ ангелче-с тази разлика,че този път ми остана в ръцете.Май стана дълго....Прегръщам ви всички и ако някой иска може да ми пише.Благодаря
дай боже да открият проблема, да го отстранят и да продължиш и скоро да гушнеш своето бебе
съжалявам много...толкова болка и толкова изпитания в този живот...
обичайте се и продължете напред и вярвам усилията ви ще бъдат възнаградени!
Здравейте момичета,
дойде и моя ред да пиша в този подфорум, за съжаление. Ще се представя накратко, нямам сили за повече сета...Всичко се случи много скоро.....
Имам една прекрасна дъщеря на 9 години, след 2 годишни опити и проблеми, забременях отново през февруари тази година. Бах истински щастлива и се наслаждавах на бремеността си. Нямах никакви проблеми, всичко вървеше идеално. В началото на 8 месец (на 2.09.2008), изведнъж загубихме толкова чаканото бебе. Беше момиченце и беше починало в мен......Най-жестокото нещо, което сме преживявали....Нямам думи, да опиша емоциите си тогава, а и сега. Заключението на патолозите е, че причина за смърта е внезапно затягане на възел на пъпната връв и липса на кислород към бебето. Не откриват никаква друга причина т.е. бебенцето си е било здраво, без никакви увреждания и абсолютно развито за седмицата, в която бях.
Минах през всички етапи на болката, но с всеки ден се примирявам и приемам това, като божие изпитание и се моля Бог да закриля ангелчето ми АЯ и да ми позволи да изживея това щастие още веднъж.
Съчувствам на всички майки тук, сега разбрах какво е да загубиш дете. Поклон пред всички вас и се възхищавам на силата ви!!!
Дай боже някой ден да успееме......
дойде и моя ред да пиша в този подфорум, за съжаление. Ще се представя накратко, нямам сили за повече сета...Всичко се случи много скоро.....
Имам една прекрасна дъщеря на 9 години, след 2 годишни опити и проблеми, забременях отново през февруари тази година. Бах истински щастлива и се наслаждавах на бремеността си. Нямах никакви проблеми, всичко вървеше идеално. В началото на 8 месец (на 2.09.2008), изведнъж загубихме толкова чаканото бебе. Беше момиченце и беше починало в мен......Най-жестокото нещо, което сме преживявали....Нямам думи, да опиша емоциите си тогава, а и сега. Заключението на патолозите е, че причина за смърта е внезапно затягане на възел на пъпната връв и липса на кислород към бебето. Не откриват никаква друга причина т.е. бебенцето си е било здраво, без никакви увреждания и абсолютно развито за седмицата, в която бях.
Минах през всички етапи на болката, но с всеки ден се примирявам и приемам това, като божие изпитание и се моля Бог да закриля ангелчето ми АЯ и да ми позволи да изживея това щастие още веднъж.
Съчувствам на всички майки тук, сега разбрах какво е да загубиш дете. Поклон пред всички вас и се възхищавам на силата ви!!!
Дай боже някой ден да успееме......
-за твоето малко момиченце ,което сега грее нависоко 
mpetkova, здравей мила! Изпитала съм твоята болка нека ме простят всички майчици, които са загубили своите бебенца, но най-ужасно е да загубиш детенцето си, с което си имала толкова много спомени. Моето момиченце беше на 10 години. Много от майките, които пишат тук знаят за нашата трагедия. Момиченцето ми Стефани беше едно невероятно дете умно не за годините си, лъчезарно и много общително. Все още нейните съученици не могат да се примерят, че нея я няма. Често ги срещам с букетчета да идват и да й ги поднасят. Най-трудно е когато дойде рождения й ден, който е на лична дата 9.05. това е денят на Европа. Тогава хората празнуват. Вече мина една година и четири месеца, но болката ми не затихва. Гледам да не плача пред другите си две деца и да се правя на силна и борбена, но когато никой не е при мен си плача и си мисля как ли би изглеждала сега след тази година, какво би могла да постигне и т. н. Всички казват "Живей заради другите си деца!" Опитвам се, старая се и понякога се усещам, че доста съм се вкопчила в тях от страх и на тях да не им се случи нещо лошо.
mpetkova, ако искаш нещо да споделиш или да поплачиш на приятелско рамо аз ще съм до теб!
mpetkova, ако искаш нещо да споделиш или да поплачиш на приятелско рамо аз ще съм до теб!
Колко мъка има Боже на този свят, колко мъка!!!
Прочетох всички теми в този раздел и ужасно много се натъжих.
Мили родители приемете моите искренни съболезнования.
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите му
Изплети си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Прочетох всички теми в този раздел и ужасно много се натъжих.
Мили родители приемете моите искренни съболезнования. Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите му
Изплети си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Галка, най-болезнено и мъчително е когато губим рожбичка. Съжалявам,че и ти си преживяла това. 
Така ми се иска да секнат попълненията в нашите тъжни редици.
Мило майче, желая ти след време заслужено да се радваш на бебенце. Понякога ни е нужно просто да повярваме. Дори когато това е така трудно.
Така ми се иска да секнат попълненията в нашите тъжни редици. Мило майче, желая ти след време заслужено да се радваш на бебенце. Понякога ни е нужно просто да повярваме. Дори когато това е така трудно.