Нека се представим и още нещо

Момичета, възхищавам се на всички вас за смелостта да пишете и споделяте за своята мъка.
Аз не мога. Явно всеки понася мъката по различен, негов си начин.
Ето, другият месец ще станат три години, а аз просто не мога да говоря за това...
Може би, ако успея, ще ми олекне ?!
Едва ли...
Не вярвам.
Много ми е жал за всички вас, за това, че вашите ангелчета не са до вас.
Нека спят спокойно вечния си сън! 

Със сигурност .Сподели с нас , изплачи болката си. Всички ние тук сме минали по този трънлив път. Аз лично тук споделям  цялата си  болка от загубата на сина ми ,а момичетата от форума винаги са били до мен виртуално ,давали са ми цялата  си подкрепа .Честно казано олеква ми ,макар и за малко.

Ренка, благодаря ти за подкрепата. 
Може би ми е нужно още време.
Когато мога, ще пиша тук задължително.
Сега просто не мога, разбери ме.
Споменът ме хваща за гърлото и не мога ... 
Лека вечер, мила.

Джуличка Ако не беше форума сигурно щях да полудея, само тук мога да споделя всичко и да намеря разбиране и утеха...

 Джуличка, всеки е различен. Със споделяне или без, не можем да върнем дечицата си.
Този форум е и спасение, но и огромна незарастваща рана.
Веднъж влязла в групата, вече никоя не е същата. Нищо не е същото.
Радваш се за всяка дребна радост на другите и на себе си, страдаш с всяка болка.
Никоя не е тук само заради собствените си чувства.

Ако някога изпиташ нужда да изплачеш болката си, ще има кой да те "изслуша". 

 

Джуличка Ако не беше форума сигурно щях да полудея, само тук мога да споделя всичко и да намеря разбиране и утеха...
[/quote]
Аз се чувствам по същия начин. Ако не бяха момичетата от форума дори нямаше да мога да си събера мислите. Но все пак всеки е различен...   Въпреки мъката и болката, съм благодарна, че открих този форум....

За съжаление, мила никой никого не заменя.
Това го запомни от мен.
И 10 деца да имаш, това което си загубил, завинаги си остава в сърцето ти.

всеки изминал ден си представям моята Богиня Тея как би изглеждала!беше наистина много красиво бебе
много ми е мъчно много!искам си я!

Привет на всички. Съчувствам на всички, споделили мъката си и ги подкрепям. Аз се лекувах 7 години от стерилитет. Преживях много неща по болниците, направиха ми лапароскопия и след това операция - пластика на тръби и яйчници. След това една година ми казаха да се пазя от бременност и ме приемаха в болницата за хидротубации да не се запушат тръбите пак. Най-накрая годината изтече и започнахме опити за бременност. Стана почти веднага. Щастието ни беше неописуемо. Обаче се започна с трудна патологична бременност. Болници, последните месеци изцяло в болница, всеки ден системи, инжекции, изследванията  -  все лоши. Накрая решиха да ми вливат кръвна плазма. След първото вливане се почувствах много зле, казах го на визитация на другата сутрин, доктора не ми обърна никакво внимание, даже не ми отговори. Оттам отидох лично в кабинета му и му казах същото - каза ми че не съм разбирала и тези вливания били нужни. След обяд започнаха второто вливане. Почувствах се много зле, вдигнах кръвно 120 на 200. Разтичаха се, закачиха ми системи, започнаха инжекции, не могат да свалят кръвното. Смятаха да ми правят секцио. Беше дежурен друг лекар, много разбран, питах го ще има ли проблем за бебето, а той ми каза директно че бебето няма да го бъде - попитах защо, нали сме в осмия месец? А той каза, че няма тонус - имало бебета по 800 гр жизнени и с тонус, а моето нямало тонус. Освен това даже и да се роди живо, щяло да е много увредено и няма да живее дълго. Свалиха ми кръвното и ме оставиха да спя. Не че успях да спя. На другата сутрин казах че не чувствам бебето. Ехографа потвърди, че бебето не е живо. Какво последва - три дни ме превеждаха сутрин в родилно и ми слагаха системи за предизвикване на раждане, а вечер ме връщаха в гинекология, за да не се разстройвам в родилното. На третия ден, печени акушерки решиха да ми помогнат, иначе щяха да ми направят секцио след дъжд качулка. Накараха ме да изпия едно шише отвара от няма да кажа какво, да не вземе някой да го ползва че е опасно. Тази билка, приета в подходящ момент разширява родовите пътища и предизвиква лесно раждане. Наистина - след половин час имах силни болки, акушерките ме качиха на масата за раждане и след 20 минути извадиха бебето. Чак тогава казаха на доктора. Е, това е каквото се случи, после дойде мъката, която никога не се изживява. Много тежко го понесоха и близките ми. Сега, след 15 години, имам прекрасен 14 годишен син, бременността с него я прекарах изцяло в болницата. Завеждащ беше вече разбраният доктор и благодарение на него се сдобих с чудесно здраво и прекрасно дете! След загубата на първото дете, въпреки мъката, се чувствах много силна, бях убедена че такава е съдбата. Една година се възстановявах, не бързах да забременявам. Когато забременях отново, бях много спокойна, от втория месец ме взеха в болницата. Изписаха ме в деветия. Не се оплаках нито веднъж. Всичко изживяно си струваше обаче - сега имаме прекрасно дете!

Magnolia , минала си през толкова мъки! Искрено се радвам, че след всички изпитания си извоювала щастието си.

Да, аз и съпругът ми минахме през ада, но сега наистина сме едно щастливо семейство.  Трудностите ни сближиха още повече и ние се отдадохме на възпитанието на сина ни, който е едно чудесно момче - осми клас в езикова гимназия, не пуши, не пие, пълен отличник. За това писах в тази тема, за да дам кураж на жените, които преживяват подобна трагедия. Като се замисля, много семейства преживяват тази драма. Причините са много, но едно е ясно - всеки изживява своя живот и своята съдба, просто не можем да избягаме и каквото ни е писано да се случи, просто се случва и трябва да сме силни, да сме със здрава психика, за да можем да когато се сдобием с дете, да сме пълноценни майки и да сме полезни за децата си. От отчаяна и депресирана жена полза няма, не забравяйте че ние жените като котките имаме по девет живота и трябва да не позволяваме на мрачните мисли да ни победят.

Просто не знам откъде да започна. 23 страници мъка... - а дори не съм подозирала за нея. До преди 2 седмици, когато това се случи и на мен. Втора бременност ( след 1 успешна слава богу-въпреки че се роди пак малко по-рано поради изтекли води и поседя малко в кувьоз), възраст 35 и леко зацапване във 2 месец- леко отлепена плацента, което излехувахме с папаверин и утрогестан и малко лежане вкъщи. После всичко беше наред и никакви проблеми и признаци не подсказваха какво ще се случи- ходех си на работа, върших си домакинската работа, вълнувах се и се тревожех покрай първокласника си. до 8 ноември - 27г.с.. През нощта се събудих от някакво необичайно изтичане и когато отидох в банята се озовах плувнала в кръв и нещо по-голямо изпадна от мен . Можете да си представите какво си помислих че е ... Така и не си свалих бельото до болницата, където докторката се шашна като ме видя и се събра цялото отделение. Оказа се че е изпаднал съсирек и овладяха положението - казаха,че ако остане така че изчакаме 2-3 седмици...но не би . Почти веднага ми тръгнаха и водите - всички екстри - спукани мембрани и отлепена плацента. 2 пъти ме подготвяха за спешно секцио. А детето си беше добре - монитора показваше добър запис. Казаха, че с изтекли води- максимум 3 дни - биха ми целестон за дробчетата на бебето и на третия ден-секцио  ( второ). Докато лежах го усещах как си мърда в мен и знаех , че там си му е добре и че не може да остане,,, Побърквах се, но си казах, че не му е сега момента за рев.Едвам понесох операцията този път - не ми уцелиха гърба от 1 път и освен това ми приложиха и пълна упойка - гадно ми понесе. Бебето се оказа 700 гр и веднага го преведоха в неонатологията на детската болница  на Несторов. И се почна борбата..На 3 ден получи белодробен оток и кръвоизлив в мозъка и корема - аз все още се надявах - бях настанена в родилното и гледайки другите бебенца се надявах и за мойто - но аз нямах гривничка...На 4 ден почина. Неонатолозите бяха много мили и винаги даваха информация, благодаря и на всички екипи от шейново, които направиха всичко възможно за мен и бебенцето...
Сега вече не съм бременна и в мен е тихо и празно. Термина ми беше определен за 8 февруари.Не се разбра причината за това преждевременно раждане /или аборт- дори в болницата се чудеха как да ме водят. Сега съм с 2 секцио, без второ детенце и на преклонна за раждане възраст - поне 2 години  след секцио, знаете. На 38 и трето секцио дали ще се реша - едва ли . Особено след всичко изчетено в нета за рисковете. Пък и това няма да замени загубата на моето малко Ели. Трябва да се продължава напред, но не мога да избягам от образа на малко червено мишле, само, жално и разпънато всред системите, а всъщност дори не го видях. Имах си само една снимка от ФМ , но я изхвърлих - нямах сили да я гледам.
И така.   Съжалявам за дългия пост, но и историята е такава - искрено се надявам да съм последния пост в този подфорум. Като чета историите ви  не мога да спра сълзите си и въпросите - защо, аз ли съм виновна..дали защото се ядосах в онзи ден или за друго. Сигурно никога няма да узная..

Мила Гери, моите най-искрени съчувствия за това което си преживяла. те силно.
Не си виновна ти, така е било писано.... Боли ме много за всяко загубено бебенце, за всяко отлитнало ангелче. Но бъди колкото можеш силна и не се обвинявай. Нищо не може да се промени. Единствения изход е да се научим да живеем с болката и ... да се опитваме да продължим напред. Още веднъж ти изпращам виртуална прегръдка...

   Много ти съчувствам за преживения кошмар. Сега са най-тежките ти дни, докато отминат болките от операцията и организма ти се възстанови ще си мислиш постоянно, но после се постарай да отхвърлиш мъката от себе си. Опитай се да покажеш пред семейството си спокойствие и твърдост, имай предвид че те го преживяват не по-леко от теб. Опитай се да предпазиш детето си от мъката и най-вече от страха - то със сигурност е в стрес, макар че може да не му личи. Мои съседи загубиха второ дете по почти същия начин, голямкото беше момиченци в втори клас - съученичка на сина ми. След този случай детето се срина в училище - двойки, тройки, родителите ангажираха учителка да идва у тях да си подготвя с нея уроците и пак резултат никакъв. Вече са осми клас, а си остана слаба ученичка, въпреки че е много умно и будно дете. Нека с това което казах, да не те плаша, но майката на въпросното дете след случая изглеждаше много депресирана и това продължи много дълго - почти година ходеше като призрак и не обръщаше внимание нито на детето, нито на мъжа си. Моят призив към теб е - Бъди силна! Семейството ти се нуждае от теб, както и ти от него! Не се безпокой за това че ще останете с едно дете - и аз останах с едно и какво от това - ние сме едно задружно и щастливо семейство, а това е най-важното.