Нека се представим и още нещо

мили момичета, много ви благодаря за подкрепата и прегръдките. Прегръщам ви и аз  . Така е - и аз осъзнах че трябва да съм силна заради двамата си мъже. Затова при нас на повърхността живота си тече постарому, детето вече почти не се сеща. Пък аз си плача насаме и нощем-сега съм в болнични и си седя сама - имам време за рев. Осведомих се специално за държание и успех на първолака - засега няма промени - дано е така. Още веднъж благодаря за подкрепата.

Гери,  те и ми е страшно  .
Аз също съм майка на първолак и също като теб загубих вторият син. При мен беше по по-различен начин  .
Живота е борба и ние трябва да бъдем силни за да оцелеем!

Гери  съжалявам че и ти си станала част от нас, жестоко боли да изгубиш детето си
  за малкото ти ангелче

Рени, четох за теб и видях подписа ти и ми стана ужасно мъчно...Както и за всички други потресаващи истории. Да така е явно -живота е борба. Досега приемах всичко за даденост, ядосвах се за глупости, подреждах си живота в малкия работен тефтер...после докато лежах в болницата преосмислих някои неща и съм си обещала да се променя, ако мога. Дано това изпитание ме е научило на урока , за който е било изпратено , дано да съм осъзнала грешките си..

Нефертити, благодаря. Изчетох ви всичките , станахте ми близки преди дори да пиша

Гери, пиши и споделяй болката си .Не оставяй да се трупа вътре в теб .Тук ще намериш много подкрепа .

 Гери,незнам какво да кажа
за малките невинни ангелчета

Е мисля,4е е време и аз да се представя.Със съпруга ми сме женени от 2002г.Първо решихме да се пазим известно време-незнам защо. Най накрая се решихме и запо4нахме опити........и не ще и не ще да стане и това си е.Доктори,търсене на при4ина и т.н.Накрая се разбра-хламидия трахоматис.След много мъки,лекарства и изследвания я преборихме и забременях.Такава радост,просто откачих.Всичко бе6е наред до 36г.с.Три дни не усещам движения на бебето и накрая вдигнах тел.на "докторката"и и казвам,а тя ми вика,търси някой да те прегледа,защото аз съм втора смяна.Къде да търся............и изведнъж се сещам за една акушерка и отивам.Разказвам и на две на три,включваме на тонове и нищо не се чува и съответно вика лекарката.Прегледаха ме на видеозона и ми казват,трябва да отидеш в болница.Направо се побарках.Тръгвам си аз от кабинета и питам какво дължа и тая с най голямата си наглост ми казва-10лв.Вие си правете извода
Излизам от поликлиниката нямам в мене тел.,не мога да звънна на никой.И усещам как целия свят с всичка сила се срутва върху мен.Постъпих във 2-ра градска.Родих ангелче на 2.02.2005г.Беше ужасно,но.............
Когато след 1 седмица отидох да си взема резултата от аутопсията се побърках,в следствие на една гадна бактерия"ешерихия-коли"нямаше нито един здрав орган на моето бебче.А това нямаше да се случи,ако онази идиотка при която ходех на ЖК ми взимаше влагалищен секрет всеки месец,защото тази бактерия се лекува ако се хване на време разбира се.Пет мес.по късно забременях отново-ужас,страх и т.н.Доктора при който ходех е невероятен На 23.03.2006г.благодарение на невероятните док.от Шейново родих прекрасен син.Това лято решихме да не се пазим и ,но уви нали съм си карък в 5г.с.спонтанен аборт.размих се без кюртаж.И нали съм си твърдоглава реших пак да не се пазим и на следващия месец и познайте пак 5-6г.с.аборт.
Е айде стига,че стана много дълго
  ви всички
  за всички малки невинни душици,няма да ви забравим

Гери  няма какво да ти кажа мила майчице , изстрадала си достатъчно , мога само да те прегърна виртуално и да ти кажа КУРАЖ

Исеписе нима един път не ти е било достатъчно , ами е трябвало да го преживееш и втори..........и трети..............

Не искам да има повече майчици на ангелчета в тази тема ........... не е честно просто.........и после трябвало да иамме вяра в Господ , как?

МИЛИЧКА ХРИСКА,някой път желанията са много силни.Искам второ дете,затова опитахме,но уви.........
Дано Бог ми помогне,пък каквото е писано
 

Хриска, много благодаря за съчувствието , прегръщам те и аз и то сва пъти  защото, твойта мъка е двойна - просто не е честно - няма да разпитвам защо се е получило втори път - не искам да чопля в раните ти, знам колко е мъчително. Аз още чакам резултатите от хистологията на плацентата, но лекарката не възлага големи надежди да разберем причината - засега няма ясна такава..

Исеписе ..нямам думи просто - наистина исках да съм послена в тая тема    Изследва ли се пак ?

Знам , че желанието е по-силно от всичко друго, та нали аз самата също искам второ дете , но вече два пъти не успявам
Нима искаме толкова много , нима е толкова трудно.........?
Много въпроси в главата ми , но нито един отговор

Гери , Исе писе , и всички останали , дано скоро държите в прегръдката си вашата сбъдната мечта , моля се за всички ни

Хриска и аз се питам толкова ли много искаме.Та нали желанието ни е да дадем живот на едни прекрасни създания
Гери единственото,което засега изследвах беше щитовидната жлеза-TSH,TAT i MAT,но те са в норма
  за всички

 Здравейте момичета!
 Най-малко съм искала да пиша в този форум, но и на мен ми се случи да претърпя тази огромна загуба.
 Ето я и моята история.
 След близо 2 години опити да забременея си правих цветна снимка. Резултатът - едната тръба силно нагъната и непроходима, а другата трудно проходима, но има някакъв минимален шанс, почти никакъв. Бях се примирила, че няма да мога да забремения, но на следващия месец чудото стана, закъсня ми и на тесте 2 черти. С мъжа ми бяхме много щастливи, нали вече се бяхме отчаяли.
 Радостта ми беше още по-голяма когато ми казаха, че съм бременна с близнаци. Помислих си, че все пак и аз имам късмет. Карах лека бременност, нямах почти никакви оплаквания.
 Не искам да пиша подробно, но в края на петия месец започнаха усложненията и така в 24 г.с. загубих моите две момиченца. Така и не ги видях. Утре се навършват 2 месеца от аборта ми, нали така го водят и ми е доста тъжно, въпреки че се опитвам да бъда силна. Опитвам се да вярвам, че ще мога отново да забременея, но дълбоко някъде в мен се е загнездило отчаянието, че може и да не успея, а толкова много искам да си родя живи и здрави бебчета.
 Предполагам, че като мине повече време ще е малко по-леко, но надали тази болка и загуба някога ще отмине.
 Искрено се надявам да няма други, които да се записват в тази тема и да пишат в този форум.

Мила Марго много съжалявам, всеки път когато отворя февруарската отчетна тема и видя в списъка нашите 3 ангелчета сълзите ми потичат . . .
Много е тежко, но не позволявай вярата да те напусне . . .