Нека се представим и още нещо

Здравейте момичета,да ви се представя.Аз съм на 34 години и съм мама на две ангелчета.Първото си бебе го родих 1999 мъртво в седмия месец, а второто си момченце януари 2008 година,пак в седмия месец и пак мъртво.Не мога с думи да опиша болката,която ме разкъсва от вътре.Много отдавна влизам във форума,чета и плача заедно с вас,но нямах сили да споделя огнената диря,която остана в мен завинаги и страшната диагноза без повече опити за бебе.След 8 месеца,намерих сили и кураж да споделя с вас това,което ме изяжда отвътре,надявам се да не съм ви досадила.Простичко излях душата си и знам,че моите ангелчета са там горе на небето и са много щастливи.Те знаят,че мама много ги обича и никога няма да ги забрави.

vencibibi,разбери едно- тук не досаждаш на никого .Тук в този форум всички сме с една и съща съдба -загубили най -свидното в живота си -живота на нашите дечица . Съжалявам за твоите загуби .Когато прочета, че се е случило нещо лошо веднъж, си казвам неможе и следващият път да е така, но съдбата казва друго. Жестоко е два пъти да загубиш дете .Не искам и да си помислям дори .Пиши и споделяй ,ако така се чувстваш по - добре.

За твоите ангелчета-

vencibibi, страшно много съжалявам за огромната ти загуба! болката ти е голяма, но поне малко ще намалее, когато я споделиш. уви, в този подфорум има и други мами, преживели две загуби. нека мъничетата ти почиват в мир! 

vencibibi съжалявам за огромната ти загуба 
  за твоите ангелчета

vencibibi  и наистина ми е много мъчно за теб и за твоите дечица........
Една китайска поговорка казва: "След всеки залез има изгрев", аз истински вярвам в нея, все пак нали са мъдър народ.

Благодаря ви момичета за топлите думи и големите сърца,готови да понесат още едно човешко нещастие.

Мила vencibibi, съжалявам за всичко което си преживяла, прегръщам те силно и дано Бог ти дава сили да понесеш изпитанията. Аз също редовно чета темата и плача и нямам сили да пиша, вървам че нашите ангелчета са на по-светло и по-добро място.

vencibibi, 
Загубила си дечицата си, загубила си и надеждата и мечтата си. 

        Vencibibi, мила, много съжалявам за теб и твоите бебенца! Не знам миличка какво да ти кажа, макар че мога да си представя как се чувстваш, за това мислено заставам до теб и те прегръщам силно.  Ще се моля за теб!  за твоите бебчета.

писах и трих... наистина няма думи, когато има безнадеждност. 
Прегръщам те!

Време е и аз да се включа в тази тема.Имам дъщеря от първия брак на 10 години,да ми е жива и здрава.След дълги и самотни години аз открих мъжа на живота си и реших,че е дошло време за бебе.Съвсем планирано и желано през март-10 години след дъщеря ми разбрах,че съм бременна.Голяма радост за мен,таткото и близките,но уви за кратко.На 9.05 обилно кървене, но без болки.Тръгнахме към Бърза помощ и след прегледа се установи, че бебчо е добре.Изписаха ми инжекции и лекарства, и ме пратиха да почивам в къщи.На другия  ден кървенето спря,но все ме дърпаше кръста и някаква умора-все едно, че не бях аз.Издържах до 27.05. на легло у дома в молитви всичко да мине добре,но сутринта станах с адски болки,нищо не помагаше,обадих се на доктора и той каза да тръгвам към болницата. За 20 мин изкървях.Когато стигнахме се оказа,че са ми колабирали вените и не може да се включи система,а бебето е слязло във влагалището.Сълзи,болка,кюртаж....Голяма кръвозагуба и много въпроси без логичен отговор.Самообвинения че не съм останала в болницаСлед месец на КП доктора видя миомен възел и стреса беше огромен дали ще забременея след пазенето, дали няма да пречи и т.н.Но след няколко дни разбрах,че пак съм бременна,заради скъсан презерватив.Последва среща с доктора, и решихме, че като се е случило е за добро и започваме борба отново месец след загубата.Всичко вървеше добре без гадене,без повръщане, без болките в кръста и корема,но със свито сърце и огромен страх.Идилията свърши на 3.09.Пак кръвоизлив,без болка.Бебето беше добре и останах за задържане до 30.09.По 5 инжекции и една шепа лекарства,но всичко беше нормално.Бебчо растеше,а с него и корема.Само че имах зацапващо кафяво течение,но ме успокоиха,че не е страшно.Имаше отлепване на плодния сак,но и то се овладя.Общо казано кошмар без нито един спокоен ден.Идойде краят-на 29.09 станах с болки и вече знаех НЯМА ШАНС.Издържах до 30.09 и в адски болки и кръвоизлив изхвърлих своето второ ангелче-с тази разлика,че този път ми остана в ръцете.Май стана дълго....Прегръщам ви всички и ако някой иска може да ми пише.Благодаря

qoqoqo, съжалявам, толкова е тъжно това, което ти се е случило.
Не губи кураж, дай боже следващият път/вярвай че ще има такъв/ всичко да бъде наред и най-накрая да гушнеш едно малко съкровище.  те

qoqoqo,съжалявам че и ти се разписваш тук.......... Но човек трябва да излее тази огромна мъка която стои в душата му. Аз ще те посъветвам преди следващ опит да си направиш някои по специални изследвания ,за да се установи ,защо не можеш  да износиш бебето и се случва така .
Пожелавам ти от цялото си сърце скоро да бъдеш много щастлива с едно прекрасно създание !

qoqoqo съжалявам  , не е човешко това.
И аз се присъединявам към мнението на Рени трябва да разберете каква е причината.