Мартинка 
- Публикувана: 18 юли 2005, 17:27 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2019, 23:19 ч.
Нека се представим и още нещо
Мрати, ужасно е. Подкрепяме те виртуално доколкото можем
те и се мъча да влея малко сили в теб. Но уви през тази мъка човек преминава сам. Ще се моля за теб и твоето ангелче
Господи, дай сили на това измъчено майче и озари със светлина пътя на нейното ангелче. Моля те,Господи, спри да раздаваш тази мъка на нови и нови майчета. Не ти ли стигаме ние, Господи?
те и се мъча да влея малко сили в теб. Но уви през тази мъка човек преминава сам. Ще се моля за теб и твоето ангелче Господи, дай сили на това измъчено майче и озари със светлина пътя на нейното ангелче. Моля те,Господи, спри да раздаваш тази мъка на нови и нови майчета. Не ти ли стигаме ние, Господи?
Здравейте!
Вече писах няколко пъти в други теми,но да се представя и разкажа за поредните уж лекари и тяхната небрежност.
Казвам се Павлина,студентка в Габрово(последна година).С приятеля ми бяхме на море август 2008г,когато забременях.Септември го разбрахме-закъсня ми с 3дни за мен бяха много,направих един тест и излезе бледа втора чертичка и решихме да изчакаме 2-3дена и пак направих тест,вече с ясни 2.Последва водопад от чувства и естествено радостта надделя..А аз след 1 час трябваше да ходя да защитавам курсов проект.Отидох с усмивка до уши,насълзени очи и с треперещ глас успях да кажа само Бременна съм!
След около седмица отидох в Свиленград(родом съм от там)на доктор.Той потвърди бременността,направих си изследвания всичко както си му е реда.Върнах се в Габрово и тук на лекар,изследвания....Вичко беше идеално! Бяхме спокойни,защото ме гледаха 2ма доктори,но...винаги има но.На последната консултация (в Свиленград,на 9.02)аз вече в 7месец,гледат ме на ехографа и казвт вс е ок,теглят ме-7кг отгоре(ужас),корема пораснал с 10см(пак ужас) и това за 15дни,но те казват няма нищо нормално е.За тях всичко беше нормално.След около седмица,аз пак отивам при същия лекар защото целия ми корем и лицето са в пъпчици и отговора сигурно се сещате какъв беше"Това е нормално".Записа ми час за 2 март(в последствие най кошмарния ден в живот ми).
Имах изпити и дойдох в Габрово и реших да отида и до тукашната ми лекарка,но не успях.
На 1март вечерта станах за поредното посещение до wc и видях че имам доста силно течение,нямаше кръв,нямаше боли.Разплаках се за почнах да си галя коремчето и да се моля на бебчето да не си тръгва,незнам защо,но го молех да си стой в коремчето!На сутринта ставам и пак същото нещо,но този път със секундни,леки болки.Обадих се на доктора сякаш незнам какво ще ми каже..."пий ношпа"След около 30мин обаче болките се усилиха,облякох се и трягнахме към болницата,пеша,тя е на 500м от нас.Вече осъзнвахме че това са контракции и Вървейки приятелят ми засича на колко време са.Стигнахме и сестрата която ни прие ме пита в кой месец си и като и казах вече края на 7,тя ми вика "къде ти е багажа ти ще раждаш?" Приятелят ми като се хилна и се радва,ще става татко.От тук нататък започна кошмара.
Дежурната лекарка ме преглежда-разкритието вече 3см,вързват ми колана за тонове няма ги,слушат със слушалки пак ги няма,носят ехографа.Продължават да търсят...Няма...Така 40мин.
Сложиха ми система,спукаха ми мехура и изтекоха адски много води,които бяха кални.След 15мин вече родих и инстинктивно се надигнах да видя бебчето и чаках да изплаче...а то милото...гледката беше потресаваща.Зашиха ме и пуснаха приятеля ми при мен.Много съм благодарна на екипа които беше на смяна,много кураж ми даваха и до изписването идваха да ме видят или ми звъняха да ме чуят.
Д-р Анчева(която ме прие)ми обясни че е трябвало да се обърне внимание на това че детето е много голямо за седмиците си,че имам много околоплодни води,че има проблем със сърчицето и още още неща,който бяха "нормални"според другите.
Много писах,но имх нужда да го споделя с някой които ще ме разбере.Няма да описвам как се чувствам и как боли,вие знаете за съжаление.Всичко рухна-мечти,надежди...А сега накъде!?
Вече писах няколко пъти в други теми,но да се представя и разкажа за поредните уж лекари и тяхната небрежност.
Казвам се Павлина,студентка в Габрово(последна година).С приятеля ми бяхме на море август 2008г,когато забременях.Септември го разбрахме-закъсня ми с 3дни за мен бяха много,направих един тест и излезе бледа втора чертичка и решихме да изчакаме 2-3дена и пак направих тест,вече с ясни 2.Последва водопад от чувства и естествено радостта надделя..А аз след 1 час трябваше да ходя да защитавам курсов проект.Отидох с усмивка до уши,насълзени очи и с треперещ глас успях да кажа само Бременна съм!
След около седмица отидох в Свиленград(родом съм от там)на доктор.Той потвърди бременността,направих си изследвания всичко както си му е реда.Върнах се в Габрово и тук на лекар,изследвания....Вичко беше идеално! Бяхме спокойни,защото ме гледаха 2ма доктори,но...винаги има но.На последната консултация (в Свиленград,на 9.02)аз вече в 7месец,гледат ме на ехографа и казвт вс е ок,теглят ме-7кг отгоре(ужас),корема пораснал с 10см(пак ужас) и това за 15дни,но те казват няма нищо нормално е.За тях всичко беше нормално.След около седмица,аз пак отивам при същия лекар защото целия ми корем и лицето са в пъпчици и отговора сигурно се сещате какъв беше"Това е нормално".Записа ми час за 2 март(в последствие най кошмарния ден в живот ми).
Имах изпити и дойдох в Габрово и реших да отида и до тукашната ми лекарка,но не успях.
На 1март вечерта станах за поредното посещение до wc и видях че имам доста силно течение,нямаше кръв,нямаше боли.Разплаках се за почнах да си галя коремчето и да се моля на бебчето да не си тръгва,незнам защо,но го молех да си стой в коремчето!На сутринта ставам и пак същото нещо,но този път със секундни,леки болки.Обадих се на доктора сякаш незнам какво ще ми каже..."пий ношпа"След около 30мин обаче болките се усилиха,облякох се и трягнахме към болницата,пеша,тя е на 500м от нас.Вече осъзнвахме че това са контракции и Вървейки приятелят ми засича на колко време са.Стигнахме и сестрата която ни прие ме пита в кой месец си и като и казах вече края на 7,тя ми вика "къде ти е багажа ти ще раждаш?" Приятелят ми като се хилна и се радва,ще става татко.От тук нататък започна кошмара.
Дежурната лекарка ме преглежда-разкритието вече 3см,вързват ми колана за тонове няма ги,слушат със слушалки пак ги няма,носят ехографа.Продължават да търсят...Няма...Така 40мин.
Сложиха ми система,спукаха ми мехура и изтекоха адски много води,които бяха кални.След 15мин вече родих и инстинктивно се надигнах да видя бебчето и чаках да изплаче...а то милото...гледката беше потресаваща.Зашиха ме и пуснаха приятеля ми при мен.Много съм благодарна на екипа които беше на смяна,много кураж ми даваха и до изписването идваха да ме видят или ми звъняха да ме чуят.
Д-р Анчева(която ме прие)ми обясни че е трябвало да се обърне внимание на това че детето е много голямо за седмиците си,че имам много околоплодни води,че има проблем със сърчицето и още още неща,който бяха "нормални"според другите.
Много писах,но имх нужда да го споделя с някой които ще ме разбере.Няма да описвам как се чувствам и как боли,вие знаете за съжаление.Всичко рухна-мечти,надежди...А сега накъде!?
Здравейте и от мен. Присъединявам се и аз към вас. Казвам се Веселина, от Хасково, на 30 години съм и бях най- щастливата майка на две слънчица...До 06.03.2009г. Тогава моето малко момченце, което беше на 6 годинки и половина... стана ангелче. Беше здраво, весело и много любвеобилно момченце. Но...се разболя от менингоков сепсис и си отиде за по-малко от 24 часа. Толкова много ме боли... 
Здравейте и от мен. Присъединявам се и аз към вас. Казвам се Веселина, от Хасково, на 30 години съм и бях най- щастливата майка на две слънчица...До 06.03.2009г. Тогава моето малко момченце, което беше на 6 годинки и половина... стана ангелче. Беше здраво, весело и много любвеобилно момченце. Но...се разболя от менингоков сепсис и си отиде за по-малко от 24 часа. Толкова много ме боли...
За теб
Нека е светло на мъничката душичка...Поля, съжалявам, чe и ти си минала през този ад!
Много ме боли като видя нови имена тук... Ей с това не се свиква!
О, Боже докога............ Толкова много болка, толкова много мъка ........
Веси , и незнам какво да ти кажа .Тежка е и твоята орисия.Изтръпвам при такива думи.След загубата на втория ми син буквално треперя над Миро, понякога имам чувството, че го задушавам ,но немога страх ме е ........
Поли , съжалявам мила. Питаш накъде???? Живота продължава, а ние не трябва да го оставяме да ни се изплъзне .Следвай мечтата си за детенце и не отлагай. Колкото повече време минава страхът расте. Поне при мен е така.
Толкова много болка, толкова много мъка ........Веси ,
и незнам какво да ти кажа .Тежка е и твоята орисия.Изтръпвам при такива думи.След загубата на втория ми син буквално треперя над Миро, понякога имам чувството, че го задушавам ,но немога страх ме е ........ Поли , съжалявам мила. Питаш накъде???? Живота продължава, а ние не трябва да го оставяме да ни се изплъзне .Следвай мечтата си за детенце и не отлагай. Колкото повече време минава страхът расте. Поне при мен е така
.
Поля, прегръщам те, мила. Съжалявам много! Иска ми си да можех някак да помогна с думи, със съвет на теб, на всички майчици с рухнали мечти - не мога, няма такива думи, които да заличат болката. Няма! И времето не я заличава, за съжаление, както си мислят много хора, които не са минали по нашия път. А сега накъде? Мила, това всеки решава сам, но ако погледнеш нашия Списък, ще видиш пътя, който повечето от нас са избрали.
Веси, голяма е мъката! Съжалявам, мила! 
Съжалявам много! Иска ми си да можех някак да помогна с думи, със съвет на теб, на всички майчици с рухнали мечти - не мога, няма такива думи, които да заличат болката. Няма! И времето не я заличава, за съжаление, както си мислят много хора, които не са минали по нашия път. А сега накъде? Мила, това всеки решава сам, но ако погледнеш нашия Списък, ще видиш пътя, който повечето от нас са избрали. Веси, голяма е мъката!
Съжалявам, мила!
ВЕСИ , ПОЛЯ, МАРТИ - КАКВО ДА ВИ КАЖА - ПОЖЕЛАВАМ ВИ МНОГО СИЛА И КУРАЖ!!!
ЗНАМ , ЧЕ БОЛКАТА Е ГОЛЯМА И ТЯ НИКОГА НЯМА ДА ОТШУМИ . С ВРЕМЕТО ПРОСТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИМИРИМ И ДА НАМЕРИМ НЯКАКЪВ ПЪТ - НАПРЕД .
ЗАЩО ГОСПОДИ - ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО ОТВОРЯ ТАЗИ ТЕМА ИМА НОВИ РАЗБИТИ МАЙЧИНИ СЪРЦА ?
ЗА ВСИЧКИ НАШИ МАЛКИ АНГЕЛЧЕТА
ЗНАМ , ЧЕ БОЛКАТА Е ГОЛЯМА И ТЯ НИКОГА НЯМА ДА ОТШУМИ . С ВРЕМЕТО ПРОСТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИМИРИМ И ДА НАМЕРИМ НЯКАКЪВ ПЪТ - НАПРЕД .
ЗАЩО ГОСПОДИ - ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО ОТВОРЯ ТАЗИ ТЕМА ИМА НОВИ РАЗБИТИ МАЙЧИНИ СЪРЦА ?
ЗА ВСИЧКИ НАШИ МАЛКИ АНГЕЛЧЕТА