Публикувана: 10 ноем. 2013, 14:31 ч.
Последно мнение: 29 дек. 2013, 23:23 ч.

Праг на търпимост

10 896
60
1

10 ноем. 2013, 14:31 ч.

Мнения: 934

Станаха няколко години,откакто съм в този форум и ми направи впечатление на какво са способни българските жени в името на децата и любовта.
Обаче има и друго - някои са способни да търпят какво ли не в името на Мъжа...дори да ги мачкат психологически или не дай си боже...физически.
Къде е вашият праг на търпимост?Какво бихте простили или търпяли и какво би означавало за вас края на връзката?

# 1 10 ноем. 2013, 15:03 ч.

Мнения: 4 500

Аз съм прощавала, на мен са ми прощавали, физически тормоз не е имало, психически също не е имало. Търпя.....не знам какво бих изтърпяла, може би не бих търпяла побой и тем подобни.

# 2 10 ноем. 2013, 16:09 ч.

Мнения: 472

Психически и физически тормоз няма да търпя, всичко останало мисля че мога да понеса.

# 3 10 ноем. 2013, 17:08 ч.

Мнения: 6 365

Аз съм като оня каубой, дето брои до три изцепки.

# 4 10 ноем. 2013, 21:59 ч.

Мнения: 3 536

Мога да броя само до едно и много ми е добре така. Спестява много време и нерви.

# 5 10 ноем. 2013, 22:17 ч.

Мнения: 6 217

С БНД бях решила, че ще търпя. Понеже всички жени търпят по нещо и идеални хора няма. Тъпи клишета. Вече не търпя нищо.

# 6 11 ноем. 2013, 00:53 ч.

Мнения: 3 536

Правилно си забелязала. Много български жени така са научени от майките си и от това което са виждали в семейството си. В България погрешно се е смятало и все още се смята че търпението е добродетел. Много се бърка и търпение с търпимост.
Някои си търпят докато си умрат или бъдат убити. Някои пък броят до цели три, някои даже броят до три няколко пъти.
Красноречив пример за прословутото овчо търпение на българската жена

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2430821

# 7 11 ноем. 2013, 09:07 ч.

Мнения: 6 217

даже сме пълни и с поговорки по тоя въпрос "Хванеш ли се на хорото, ще го играеш до край" и тем подобни.

Както личи от изобилието на мнения в темата, търпимостта си е търпимост. Mr. Green

Последна редакция: пн, 11 ное 2013, 09:20 от REAL_WOMAN

# 8 11 ноем. 2013, 11:35 ч.

Мнения: 2 811

Цитат на: Mamacita Bandida в нд, 10 ное 2013, 17:08

Аз съм като оня каубой, дето брои до три изцепки.

И аз така. Броя до три, ако много обичам. Ако не обичам, след първа изцепка съм "чао".

# 9 11 ноем. 2013, 11:45 ч.

Мнения: 2 811

Цитат на: REAL_WOMAN в пн, 11 ное 2013, 09:07

Абе трябва да си има някаква търпимост. все пак никой не е идеален. Аз съм прекратявала много отношения от прищявки. Например, защото не е харесал любимата ми книга или има различни политически възгледи от мен. Когато бях малка (по мои стандарти, за бг мама- жена в разцвета си) на около 23-24, търсих сродната си душа, и ми се струваше, че ако човек не е вътрешно като мен, с моите убеждения и възгледи, аз не мога да го обичам съвсем, само физически. Заради това си имах и приятел, 6 години, когото обичах физически, но ми се виждаше духовно примитивен и имах платонични любовни чувства към друг, които ми се струваше сродната ми душа, защото харесваше Кундера, примерно и се интересуваше от йога и прераждане:))))))))
Сега ми се струва, че съм била пълна глупачка и естествено връзка заради книга не бих развалила. И не харесвам духовно извисени мъже или занимаващи се с йога мъже Simple Smile

))
Като цяло, бих правила компромиси, стига човекът да е психически и физически здрав, да го обичам и да знам, че много ме обича.

Насилия и подтискания естествено не бих търпяла. Аз самата съм мачкала мъже, и знам, че го правя, когато не обичам и знам, че ще ми се размине. Тоест другият ме обича и , когато го мачкам идва за още. Заради това знам, че с търпение не става, а с много силна контра и обратна реакция и теглене на майна. Мен така са ме лекували -- не с търпение. Wink

# 10 11 ноем. 2013, 12:56 ч.

Мнения: 24 667

Мъжки тормоз да търпя? Абсурд.

# 11 11 ноем. 2013, 13:00 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

От нетърпеливите съм и нищо не търпя. С мен сбъркаш ли веднъж няма връщане - всичко след това не би било нещо повече от грозно лицемерие, няма значение дали се отнася до семейство, приятели, близки и т.н.
Усещам, че с времето ставам все по-безкомпромисна, държа изключително на правилното отношение и доброто възпитание, и с мен трябва да внимаваш.
Проявявам търпение и разбиране доколкото се отнася до моментни изтрещявания, разминавания в гледните точки, лични предпочитания и неща в този смисъл... Побоища, изобщо тормоз от всякакъв тип няма смисъл да споменавам.

# 12 11 ноем. 2013, 13:03 ч.

София
Мнения: 44 477

10 години сме заедно, обичаме се, разбираме се за всичко.
В никакъв случай не мога да кажа че ме потиска.
Даже в повечето случаи си правя каквото си поискам.

Единствения му кусур е, че понякога се ядосва за някаква абсолютна глупост и почва да вика.
Когато вика, не обижда, но е достатъчно неприятно.
В такива моменти си казвам "Няма да го търпя повече".
И почвам да си съчинявам планове как се разделяме и пр.
И после той ми се извинява, на мен ми минава и така...

# 13 11 ноем. 2013, 13:17 ч.

Мнения: 574

Май само веднъж ми се е случвало да броя до 1 и това е единствения случай, в който съм простила нещо, може би защото и на мен ми беше простено. Не бих търпяла иначе никакъв психически и физически тормоз, обаче има и разни други неща, които много ме дразнят- съобразяването с ''лудостите'' на всеки- на един ще е ревност, на друг- друго, всеки има някакъв кусур и нещо с годините хич не ми се правят компромиси със самата себе си заради някой друг.
Иначе овчото търпение на българката наистина е широко застъпено, имам светли примери около себе си, но все ми се струва, че един ден тези жени ще се осъзнаят и ще им кипне, чак толкова търпение не е нужно. Защото и другата страна ти изпробва границите и може би нарочно злоупотребява. Кучето(мъжа) скача според тоягата, така че....кой както си го дресира Flutter

# 14 11 ноем. 2013, 13:23 ч.

Мнения: 5 776

Любимото ми е, някоя като каже, че търпи заради децата Rolling Eyes

. Защото децата много се кефят някой всеки ден да се гаври с майка им или да гледат скандали/побоища всеки ден. Или другата велика глупост когато най-накрая се вземе решение да сложиш точка и след това отидеш при още по-голям простак.
И ние с мъжът ми си имаме пререкания от време на време, но не ми е минавало през акъла, че може да ме обиди или не дай си Боже да ми посегне.

Препоръчани теми

Некоректен работодател. Как да се измъкна?

Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 60

Препоръчайте хирург за премахване на липом, Пловдив

Синя бенка

Причина:

Причина: