- Публикувана: 7 дек. 2013, 14:10 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2014, 19:08 ч.
Съжалявате ли за избора си?
Ако можете да върнете времето назад и отново да избирате с какво име да запишете детето си, дали отново ще изберете името, с което то вече се казва? Съжаляване е малко силно казано, да речем, че смятате, че нещо по- така можеше... 
Или се влюбихте в името дори повече от времето, когато го избирахте?
Или се влюбихте в името дори повече от времето, когато го избирахте? 
Категорично не съжалявам за избора си. Не мога да кажа, че съм била влюбена в имената на децата си, първия път имах две имена и се колебаех между тях, но щом видях дъщеря си бях вече сигурна в избора си. Вторият път имах вариант, който много харесвах, но в края на седмия месец си промених мнението и с ММ избрахме коренно различно име. И двата пъти търсихме име, което да ни харесва като звучене и да има хубаво значение. Мисля, че и в двата случая сме направили правилния избор! 
П.П. pina, благодаря за темата, чудесно хрумване!
Ще я следя с интерес!
П.П. pina, благодаря за темата, чудесно хрумване!
Ще я следя с интерес! 
Не, не съжалявам, имало е моменти когато съм си казвала можех, така да го кръстя или едикак си(за 2 имена други само става въпрос), но истината е, че не мога да си представя да се казва по друг начин. Абсолютно го приемам като неговото си име, така както е трябвало да се казва. И да, все повече го харесвам...
Не, не съжалявам. Децата също харесват имената си.
За първото дете нямахме име, бабите заявиха категорично, че не желаят детето да бъде кръщавано на тях, а свекървата добави, че не желае то да носи и името на свекъра.
Роди се изненадващо, болен, с малък шанс за живот. Кръстих го на светец и дадох обет, ако детето оживее, да правя курбан всяка година на деня на светеца.
За второто дете се колебаехме между много женски имена, като нито едно от тях не ни харесваше напълно. За мъжко име имахме само един вариант, любимо име и на двамата.
За първото дете нямахме име, бабите заявиха категорично, че не желаят детето да бъде кръщавано на тях, а свекървата добави, че не желае то да носи и името на свекъра.
Роди се изненадващо, болен, с малък шанс за живот. Кръстих го на светец и дадох обет, ако детето оживее, да правя курбан всяка година на деня на светеца.
За второто дете се колебаехме между много женски имена, като нито едно от тях не ни харесваше напълно. За мъжко име имахме само един вариант, любимо име и на двамата.
Не,не съжалявам изобщо.
Не е името,което си бях намислила от дете.Беше компромисно име,избрано уж на шега.Но се оказа точно неговото.Отива му.Преди да родя сина си името не ми правеше впечатление,сега го обожавам.
Бих съжалявала ако го кръстя на някой ,а този някой с течение на времето се докаже като лицемерен,прост,зъл човек...
Не е името,което си бях намислила от дете.Беше компромисно име,избрано уж на шега.Но се оказа точно неговото.Отива му.Преди да родя сина си името не ми правеше впечатление,сега го обожавам.
Бих съжалявала ако го кръстя на някой ,а този някой с течение на времето се докаже като лицемерен,прост,зъл човек...
Не съжалявам, макар че в избора на имена не се съобразих само със себе си. Желанието ми беше синът ми да се казва Момчил, а за дъщеря ми до последно се чудех между Албена, Юлия, Вяра и името, което в крайна сметка тя носи.
Не съм имала детска мечта какво име ще носи бъдещото ми дете, нито ме е осенявало просветление как да го кръстя в момента в който съм го видяла за пръв път.
Истината е, че толкова много съм свикнала с имената на децата си, че ми се струва, че им прилягат и сякаш не мога да си представя да се казват друго яче.
Не съм имала детска мечта какво име ще носи бъдещото ми дете, нито ме е осенявало просветление как да го кръстя в момента в който съм го видяла за пръв път.
Истината е, че толкова много съм свикнала с имената на децата си, че ми се струва, че им прилягат и сякаш не мога да си представя да се казват друго яче.
О, не, в никой случай не съжалявам, то това име така добре му лепна на моя син, просто не мога да си представя друго дете да се казва по този начин или пък той да се казва по друг начин, особено откакто той си научи и двете имена, и с гордост си ги съобщава като го попитат как се казва. Преди да забременея харесвах много Мартин, но честно казано не съм мислела, че е много вероятно да кръстя детето си така. Симон пък се появи като идея заради конкретния човек, на който е кръстен. Преди да забременея имах категоричен вариант за женско име, за мъжко имах един изявен фаворит - Емануел, и няколко вторични вероятни - Патрик, Коен, Натанаил и няколко други. Единствено за Емануел се чудех по едно време, след като родих и малкия беше още на месеци, дали не трябваше да го използвам все пак, защото харесвам, разбира се, името, но желанието ми да го ползвам е по други сантиментални причини, свързани с един мой починал приятел. Но колкото повече расте сина ми, толкова повече Симон Мартин ми се вижда най-подходящото име за него, а Емануел сега ми звучи преклаено нежно за характера, който смятам, че се оформя.
Препоръчани теми