Бях изнасилена, помогнете ми да имам бебе!

  • 9 049
  • 81
  •   1
Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 19 057


Просто реално погледнато с това си (без)действие - момичето е нанесла допълнителни щети по своята и на сегашния си партньор психика, както е де факто оневинила насилника и той и в момента докато пиша това, може да върши същото с друга.

Това е моето категорично мнение.



При изнасилването нещата не са толкова прости, особено ако е познавала човека и е имала "връзка" с него.
Тогава всичко е въпрос на адвокати, връзки, а нервите и негласните упреци на околните  остават за твоя сметка

# 31
  • София
  • Мнения: 9 371
Той казва как е правилно да се постъпи.Иначе, естествено, че много фактори влияят на дадена ситуация.
А и има различни хора. Аз съм много страхлива, но като опре ножа до гърлото се превръщам в Супермен. Други се свиват, изпитват срам.
Но има един правилен начин за отреагиране в тази ситуация.
Не мисля, че мъжете могат да говорят открито за това. Дори мисля, че те го изживяват много дълбоко. Една жена е наранена, може да се свие в себе си, но намира опора, намира нов мъж. При мъжете се среща по-рядко и е огромно унижение. Дори мисля, че мъж е по-вероятно да не каже на никой, да не се обади в полицията. Това е угромен ужас за тях(не, че за нас не е). Едно, че са унижени, били са слаби, има го и моментът със собствения пол.
Жена трудно ще насили мъж, въпреки че се е случвало. 
Просто имах предвид по принцип -вие обичате и не обичате, това ви харесва-онова не. Казвате не и имяте предвид точно това. Не като нас със хилядите недомлъвки, раздвоени мнения, дилеми, чуденки, ама хиляди фактори влияещи на ситуацията, хиляди сценария на развитие на действието.
 
 

# 32
  • Мнения: 14
Според вас,ако директно се престраша, затворя очи и се реша да имаме бебе със съшругът ми дали това ще повлиае зле на психиката ми след това и по време на самата бременност дали няма да навредя на бебето. Вие как си давате кураж, как се справяте с нещата в живота, как продължавате напред..... Ще се опитам да направя това, което ме посъветвахте, а именно да се изправя лице в лице с близките си и да им споделя случилото се.Знаете ли, аз сам провал...... страх ме е самото зачеване, заради тази нанесена травма, страх ме е от самата бременност и как 6те протече, страх ме е какво е чувството бебето да расте и да се развива в мен, как ще го усетя, дали няма да се уплаша още повече и да му навредя без да искам, страх ме е да, а толкова много искам бебе и обичам своят съпруг. Като пиша и сама си викам, толкова го обичаш и искаш дете,а не го правиш.....както се вика безнадежден случай съм.

# 33
  • Мнения: 187
Аааааа, въобще забрави да говориш и мислиш така за себе си, това първо. Crossing Arms
Вместо да затваряш очи, ги отвори и се изправи пред проблема. Защото страховете ни рано или късно ни настигат и ни захапват за д-то ако си ги скрил прилежно под леглото. Имаш мъж и семейство и си една обичана жена... Започни от там Wink
И не страхувай от професоналната помощ! Добрият специалист може да извади от теб неща, за които не би и помислила, че са там Peace

# 34
  • София
  • Мнения: 44 515
От какво точно те е страх?
От неизвестността на бременността?
Всяка от нас я е страх!
Ако случайно не я е страх, от хормоните непременно ще ти изникне някакъв страх!
Аз например втората бременност имах необясним страх от ДЦП /недей да четеш за това/ и кръвоизлив.
Стегни се!
Бремеността си върви сама, никого не пита.

Или те е страх да правиш секс, да свърши в теб?

Как връзваш бремеността и изнасилването?
Кажи поне една дума.

# 35
  • Мнения: 14
Страх ме да свърши в мен, защотото вместо да се отдам на правенето на бебе, докато на него му идва, аз се сещам за онзи мръсник,който ме докара до лудост, който постояно ми говореше .че иска да имаме деца, да живеем заедно,а е същото време ме изнасили. Когато той трябва да свършва, аз започвам да си мисля, колко сам жалка и безпомощна както преди, че той ще си свърши работата, а аз ще полудея още повеяе.

# 36
  • Мнения: 2 973
От какво точно те е страх?
Или те е страх да правиш секс, да свърши в теб?
Как връзваш бремеността и изнасилването?
Според мен изпитва погнуса от мисълта за самото свършване в нея. Това автоматично връща споменът от преди 7 г., свързва го с чувството, че е употребена и омърсена. Оттам идва и страхът й, че ако забременее, ще прехвърли това чувство към детето и няма да може да го обича пълноценно докато е в утробата й. Аз затова си мисля, че първо трябва да се справи с тези чувства и чак тогава да планира бременност.
П.П. iSkAm BeBeee ме е изпреварила и сама ти е отговорила.

# 37
  • Мнения: 14
напълно вярно и на място казано от теб....чувствам се по абсолютно същия начин, мисля точно така както си го написала  Hug

# 38
  • Мнения: 187
Аз затова си мисля, че първо трябва да се справи с тези чувства и чак тогава да планира бременност.
Именно Peace

Авторке, пренеси споделянето на проблема от анонимния в реалния живот, защото така можеш да се бориш с вятърни мелници още 7 години и накрая пак да няма промяна.

# 39
  • Мнения: 6 971
Здравей!

Психолог ти е нужен и той не дава хапчета, помага чрез друг тип терапия с форма на общуване и споделяне според възрастта и случая. Но има и друг начин да забременееш. Остава и съпруга ти да се съгласи да опитате с асистирана репродуктивна технология - инсминация за начало. Не знам дали силният стрес не е повлиял на репродуктивните функции на организма, но дори и на психологическа основа вие вече имате такива, так че можете да се обърнете към специалисти по стерилитет. Инсеминацията е процедура, когато мъжът дава семенна течност, а лекарят чрез катетър я вкарва в матката по време на овулация. Ако това не помогне може да пробвате и инвитро. Да разбереш че носиш нов живот след толкова болка и страдание ще ти подейства съживяващо и на теб. От сърце ти желая успех и скоро да се похвалиш че ще ставаш майка  Hug

# 40
  • Мнения: 41 926
За инсеминацията съм горе долу за. Но за ивитрото -пълен абсурд.
То здрав човек ще се поболее, та тя.

# 41
  • Мнения: 3 794
iSkAm BeBeee, първо искам да ти кажа, че съжалявам за това, което ти се е случило. За съжаление ти е нанесло огромна травма и е опетнило едно от приятните изживявания, които можеш да имаш с партньора до себе си.
Страхове за бременността е имала всяка жена, но повярвай ми, щастието след това оправдава всяка тревожна мисъл, която й е минала през главата. Според мен тревогите са част от женската природа. Моят мъж ми беше голяма опора през цялата бременност.

Потърси помощ от специалист и сподели за страховете си. Прояви воля и действие, за да ги пребориш. Не си сама!  Hug

# 42
  • София
  • Мнения: 2 901
Не си уведомила полиция, близки. "Не може ли без психолог" го разбирам като да не си потърсила такава помощ въобще. Кой ти изписа лекарствата, които си вземала? Кой въобще те е "наблюдавал" една година?

Стигнала си до това да си щастлива с мъжа до себе си, да можеш да правиш секс, но те е страх от свършването на мъжа ти. Предполагам, че той все пак свършва някъде и това също би трябвало да те тласка към такива чувства, след като казваш в началото, че се чувстваш "употребена и омърсена".

Не знам. Прилича ми на пързалка.

# 43
  • София
  • Мнения: 4 877
Не знам. Прилича ми на пързалка.

Още от заглавието си личи, че е пързалка, ама вие си се пързаляйте щом ви харесва.   Joy

# 44
  • Мнения: 379
Не мисля, че е пързалка. Явно нещо лошо се е случило на момичето и касае точно момента на свършването. Когато бях с този мъж за който писах, който в 90% от случаите беше кирка пиян. Оттогава с пиян мъж не мога да си легна, даже като усетя дъх на алкохол от устата на мъжа до мен се сещам за този период от живота си. Ама да ти кажа, ако съм на твое място, имам си мъж и ще създавам семейство, събирам всички сили и напред. Иначе този който ти е причинил това ще победи и този път страдаща освен ти, ще бъде и мъжа ти.

Общи условия

Активация на акаунт