Бях изнасилена, помогнете ми да имам бебе!

А ако не е? Много е неприятно да се поставя всяка тема (особено от нов потребител) под съмнение.
Дори и да не е вярно, такива случаи има и една дискусия не е излишна.

Да де, не случайно точно тоя момент е централен и подробно дискутиран.  
А дали е момиче или момче, не се знае. Обикновено мъже разгръщат сексуалните си фантазии в подобни теми, въпреки че точно изнасилването си е типично женска фантазия.

Ако е така  - шегата никак не е уместна и е направо гавра с тези, които са преживели същото 
Предпочитам да мисля, че авторката е искрена и да й кажа ако има смелостта и подкрепата на мъжа до себе си - да потърси помощ от психолог. И аз мисля, че той не би предписал лекарства, а ако го направи - просто да потърси друг.

Не мисля, че е шега, по-скоро някой скучае. Просто не мога да допусна жена да се шегува с такива неща...
Как ви звучи - щастлива съм с мъжа до мен, правим секс, въпреки преживяното, но не искам да "свършва", защото се чувствам употребена.
Пък и бебетата със "свършване" стават. Понякога и въпреки него, не се получават, де...

Нека дамата отговори кой й е изписвал лекарства, щом не е ходила при лекари, полиция и психолози? Ега ти, че ти можеш бременна да се окажеш, с наранявания, с разни заразявания - как няма да потърсиш помощ от НИКОЙ. На такава възраст!!!! 19 г.

Ами, случва се.
И аз съм имала случки, и аз не съм казвала на никого.
И аз по принцип не обичам много да свършват в мен. Ей така, просто не ме кефи.

Така да започна от вашата пързалка за която ми говорите,,,,Мислете каквото си искате,НО аз бях искрена за всичко, споделих неща за които на никого не съм споделяла толкова години и то пред непознати за мен хора. Да обичам съпругът си, той беше човекът който ме върна отново към живота и към това да правим секс, харесва ми да го правя с него и с течение на времето аз се отпускам да го правя малко по-малко без толкова да се притеснявам, защотото той е търпелив и за толкова години все ме чака, за всяко нещо, когато аз съм готова и когато аз искам......Но факта със свършването ме връща с онази 4ерна вечер и всичко ми се преобръща, тогава слагам всички мъже под общ знаменател, дори и моя, че ще свършат , а аз ще се чувствам много зле след това доста време. Факт е , че за една жена, която се е пазила години наред да навърши пълнолетие, да срещне подходящият човек за да го направи, не всеки би го направил, всеки втори още на 15 години прави секс с когото мъ падне. аз не бях така. чаках подходящата възраст и човек, но уви всичко отиде по дяволите..... Вместо да се наслаждавам на любовта, аз бях с първия си партньор омърсена,,,,  Трудно е когато любовният живот на едно момиче на 19 години и то за първи път започне така, травмата е сериозна, мисля че ще остане за цял живот, ако не си помогна....

Ние тук обичаме да се пързаляме, затова ни се иска всяка тема да е такава. 
Започвай да се бориш, имаш толкова хубава причина. Това което те кара да се чувстваш омърсена и е толкова гнусно, поне за мен , всъщност ще ти донесе нещо много прекрасно. Едно сладко бебе. Когато родиш ще му се отдадеш изцяло и миналото съвсем ще остане зад гърба ти. Даже като забременееш се включват всички защитни инстинкти на бъдещата майка. тук и природата помага. Само ако си на хапчета в момента е хубаво да спреш и да се опиташ да живееш без тях. Знам, че не се препоръчват съвсем преди и по време на бременеене. 

Виж, iSkAm BeBeee, стигнала си до харесването на правенето на секс, никът ти тук е недвусмислен, какво повече може да се иска, не го разбирам.

Твърдо "не" за прихотерапевт, за медикаменти, за споделяне (едно време) с подходящите хора - питам те, как очакваш да се случат нещата тук във Форума?

Продължавам да гледам скептично. Искам да задам въпроси, но ми е страшно съвестно пред всички, които ти вярват напълно, и засега ще се въздържа.

Значи си мислите, че лъжа така ли? ЧУВСТВАМ СЕ АДСКИ ЗЛЕ,защото вие не ми вярвате.Двусмислено ли говоря или не се изказвам правилно, до тук не съм пропуснала нито една малка част от живота си, за да споделя случилото ми се. Разказвам всичко преживяно и хубаво и лошо. А това, че казвам , че правя секс с мъжът си и това ми харесва, не означава, че не продължавам да живея, напротив аз се преворвам с част от страхът си и всичко старо преживяно малко по-малко. Всичко съм търпяла в себе си и винаги съм гледала напред, че с времето всичко ще се оправи, забрави и т.н. Факта, че немога да превъзмогна свършването на мъжът ми, карайки ми винаги да се сещам за онзи идиот, които ми причини всичко това ме побърква. Винаги съм искала да споделя с някого, но никога не съм намирала подходящият човек, освен мъжът ми с когото си споделяме всичко. Но на мен самата ми идва вече твърде в повече да се правя , че мога да се справя, а в същност да не мога.... да искам бебе, а да немога да направя тази крачка, защо? защотото един идиот очерни живота ми, а аз не искам повече да тровя и моят живот и този на съпругът си за това, че искаме да си имаме бебе, но аз немога да изкача това стъпало на живота, да направя тази крачка, да се отърся от въпросната вечер, в която вече не бях жена, а изполвзна и употребена вещ с която вече трудно ще може да се създаде семейство и поколение най-вече. Потърсих помощ тук, защотото не искам да измъчвам съпругът си, исках някой да ми даде съвет, да сподели нещо от живота си, да разбера, че не само аз съм била в такава ситуация, да видя и говоря с хора, които малко или много са превъзмогнали страховете си.  ИСКАМ бебе, искам да даря внимание и спокойствие на себе си, да възвърна вярата си, надеждата си за живота, да не се страхувам от нищо и потърсих помощ тук за да не досаждам толкова на мъжът си, за да не го занимавам с едни и същи приказки, не искам да му ставам банална, искам с чужда помощ и подкрепа да му покажа, колко силна жена ще стана, за да превъзмогна всичко в миналото и да родя едно бебе, което да ме върне към живота. Тук е сайт, кудето всяка бъдеща майка споделя своите проблеми,ако съм сбъркала и не е трябвало да ви пиша, моля да ме извините. През тези изминали години без полиция, без знанието на родителите ми, пиех хап4ета сероксат една година за успокоение, бях ходила на лекар, никой не знаеше, сама ги спрях , казах си имам силна воля и ще се боря без да се тровя с лекарства.... срещнах мъжът си, с него сме 5 години, женени сме. допуснах го до себе си малко по-малко,а той все чакаше горкия с надеждата всеки път да се успокоя и да не се сещам за онзи идиот, до някакеа степен успях щом почнах да правя секс с мъжът и най-вече този секс да ми харесва, НО свършването на мъжът в мен незнам как ще отмине, единствено това немога да премахна и изтрия от съзнанието си, защотото то ме връща назад за случилото се, тогава само като си помисля и полудявам, А много искам да го превъзмогна. Малко или много сама съм си давал кураж и мисля, че дори и малко съм успяла да се преборя дори и до малка степен.

Прочетох темата....и ми е супер странно-доставя ти удоволствие секса и не ти е проблем да го правиш, но едно няколкосекундно свършване е проблем? 

Не говориш двусмислено и си пределно ясна/ясен. 

Скъпа iSkAm BeBeee, много съжалявам, че си преживяла такъв кошмар. Моят съвет към теб е да поговориш спокойно със съпруга си и да се опиташ да игнорираш страховете си. Страхът е лош съветник.  Той може да те докара до паника, до психоза и полуда. Ненапразно възрастните хора казват две неща: 1. На човек му трябва спокойствие и силна храна. и 2. Каквото сам си направиш никой не може да ти направи. Този изверг ти е отнел спокойствието, девствеността и вярата в мъжете, но трябва да се вземеш в ръце. Вече не си на 19. Ти си жена на 26 и за твое щастие имаш МЪЖЪТ до себе си. Не оставяй извергът, който те е изнасилил да продължава да съсипва животът ти и този на съпругът ти. Намерете време със съпругът ти да отидете някъде на почивка, да се отдадете на разходки, любов, романтика и .... секс. Трябва да се научиш да вярваш на мъжа си и да му се отдадеш напълно - намери начин това да стане: музика, аромати, светлини.... Направете си специални неща един за друг - дребни жестове, ласки, целувки..... Бъдете открити и си говорете. Обясни му кое не ти харесва и кое ти доставя удоволствие и ...дано се получи така желаното БЕБЧЕ. Ако единият партньор иска бебе, а другият не иска често се случват две неща: или си правят дете /осиновяват/, или се разделят и съответно този, който иска дете го създава с друг партньор. Дано това не се случи с вас, защото тогава ще бъдеш тотално съсипана. Вземи се в ръце и действай. Животът, сексът и децата са дар от природата. Приеми този дар, скъпа. Преди, по време на бременност, а и след раждане винаги има за какво да се страхува една жена, но най-голямото щастие на света е да гушнеш и целунеш собственото си ДЕТЕ. Казвам ти го от личен опит. Аз съм майка на 13 годишно момиче и почти седемгодишен син и бих дала абсолютно всичко за тях. Постоянно за нещо се тревожа и се страхувам за тях и съпругът ми, но... по-добре да се страхуваш примерно дали ще се разболее детето, отколкото да го нямаш, а да искаш да имаш, но да не се решаваш на това. Когато БЕБКО се появи ще бъдеш най-щастливата жена на света и ти гарантирам, че ще забравиш сторената злина или най-малкото ще е избледнял споменът. Нищо друго няма да има значение за теб.   Успех! Чакам скоро да пишеш, че си бременна. Ще помагам със съвети, ако мога.   Приятна вечер!    Между другото: сещам се, че ако ти е проблем само свършването в теб може след като свърши извън теб съпругът ти да вземеш от спермата и да вкараш от нея сама или съпругът ти да я вкара в матката ти или с пръст, или с някакъв накрайник: било дамски душ или нещо друго. Важно е да е безболезнето и стерилно. Звучи идиотско, но технически може да помогне, а и всичко ще е под твой контрол. Ако поне веднъж стане по някакъв начин ще се решиш и на нормално свършване вътре в теб. Важно е да допуснеш да влезе в теб семенна течност. Приеми я като нещо ценно, важно и като проява на любов, а не на омърсяване.

Реших да се включа в темата, за съжаление от личен опит. Минах през това
1. Не я обвинявайте, че не е потърсила психолог, лекар и дори полиция. Нито една от жените, които познавам, не са имали смелостта да го направят. Аз признах за първи път две години след случката.
2. Възможно е да се възстановиш и сам, отнема много време и много грижа от страна на мъжа до теб. Когато се събрахме със съпруга ми имах чести пристъпи на паника в леглото, буквално го стрясках с един поглед на страх и омраза, когато правеше нещо, което да ме върне в спомените. Това се случваше обикновено, когато бях уморена и съзнанието ми блуждаеше. Тези моменти ще ги имаш цял живот, с психологическа помощ или не. Опитайте се да поговорите с него, кажи му точно какво отключва паниката и заедно ще намерите начин да се справите. Дори едно избягване на нещата, които те панират помага, правилното време на деня, такива неща. Разбери какво те отключва. И нека да ти говори, стига това да не отключва, когато чуваш гласа му си напомняш, че не това е същия човек, че това е мъжът, когото обичаш. Или дори говори му ти - колко го обичаш и т.н. Помага да се закотвиш тук и сега, а да не отлиташ в миналото.
3. Преди опити за бебе задължително си пуснете всички изследвания за половопредаваеми болести. Аз се оказах с две запушени тръби и докторът ми като се изцепи "хламидия" щях да умра, защото знаех точно кога би станало това. Но не би хламидия, много съм благодарна, че се отхвърли тази вероятност. Но не е зле да се провери, защото също като мен предполагам не си успяла да намериш силите за преглед тогава.
4. След случката не исках да имам дете, молех се ежедневно да не се е случило, дори пих хапчета за след секс, поне за това ми стигна акълът. Част от онова силно желание да нямам деца, както и заричанията да не поглежда мъж, омразата към целия мъжки род и обвиненията, засядат. Признавам, не знам дали съм го преодоляла напълно. Но мисля, че поне моментът на "не искам деца" е зад гърба ми. Почти. Трябва да признаеш пред себе си, че част от страховете ти идват и от това, че силно наранена от мъжкия род, не искаш да възпроизведеш дете на някой от тях. Смешно звучи на хора, които не са минали през това, но го имаше като идея. Все още не искам да имам момче, например. Не че ще го върна, ако се случи, но все още не мога да приема, ч бих могла да възпроизведа потенциален насилник. При момиче мисълта е за "потенциална жертва". Виж, за тези неща можеш да потърсиш психолог, защото това ще се прехвърли и върху начина, по който възпитаваш децата си един ден. А един съсипан живот стига, нали?

Надявам се, че съм била полезна.

Много сте ужасни , значи  Според мен не е шега.
Може и мозъкът ми да е замъглен, но всичко, което казва ми се струва логично(но когато си го преживял), естествено, че е нелогично за човек, който не е преживял подобно нещо.
Тя си знае само дали изпитва това удоволствие, което необременен човек изпитва. Тя даже е дала достатъчно "жокери" за преживелиците и в секса. Поне на мен не ми изглежда-харесва ми сексът, не ми харесва свършването.
По-скоро ми изглежда, че се е научила да е поносимо, да изпитва нежност и да няма толкова страх.

Ирайн, аз говоря именно като преживяла го. Не е като да не ми харесва сексът, просто сексуалността се променя много и наистина е важно да се разбере какво е приемливо и какво не. Има неща, които "отключват". Хайде да не давам и аз жокери за моето преживяване, но още в началото предупредих моя мъж какво да избягва и какво е абсолютно забранено в леглото и пак имахме проблеми, докато не разберем какво точно става. И пак има "отключващи моменти" от време на време. Дала съм жокери какво помага при мен, но не давам гаранция, че работи при всички.