НВ-ВМХ, част 71

Давам я дословно, както е в книгата ми:

Печено пиле с кашкавал

75 гр. мазнина
4 пилешки бутчета
3 гр. риган
2 гр мащерка
1 ч.л черен пипер
1 ч.л червен пипер
30 гр. кашкавал

1. Фурната се загрява на 220 градуса
2. Плитка тава се обвива с алуминиево фолио
3. Изсипва се мазнината в тавата и се оставя да се загрее 5 минути.
4. Месото се поставя в тавата.
5. Фурната се намалява на 175 градуса.
6. Останалите продукти се смесват в купа.
7. Наръсват се пилешките бутчета с половината от настъргания кашкавал.
8. Оставят се да се пекат 30 мин.
9. Обръщат се и се наръсват с останалия кашкавал.
10. Запичат се за още 10 мин.

Малко пояснения от мен, че така преписана звучи малко като за     

Кашкавала е добре да е повече, защото тази малка смес е недостатъчна, а и е много вкусна и ще ви се иска още от нея
Ригана и мащерката също може да са повече, аз ръся на око.
Печете на ниска Т, за да не изгори кашкавала, да се спазва Т.
Може всякакво месо да се поръси с този ароматен кашкавал и да се изпече.
Може и да не се покрива тавата с фолио.

Благодаря Вивиан, още утре ще се изпробва

Вив, направо ще се удава, така преглъщам Това ще го пробвам задължително. Аз за довечера съм планирала да направя пилешки дробечта с масло в плик. Четох че в плик ставали много хубави , та ще провам. И този печен лучец ще е чуден към тях, но май ще ме домързи да го правя

Относно маслото при готвене - не вдигайте градусите над 170, защото след тази температура е точката на димене 
Довечера вечерята ще е телешки дроб на оребрен тиган с голяма салата айсберг, рукола, чери домати и маслини

Аз пък готвя бекон с гъби и сметана ...
Явно всички сме гладни нещо 

Малвина, моля те, сподели за дробчетата в плик. Никога не съм приготвяла така дробчета.

Като пробвате пилето  - да кажете дали ви харесва. Аз умирам за тази коричка от кашкавал ... 

 

Току що си хапнах чудесно! Дробчетата освен че се приготвят много бързо, станаха и изключително вкусни. Просто ги измих хубаво, сложих ги в плика , прибавих сол, черен пипер, чубрица , много малко бира и обилно масло. Във фурната за около час и готово Хем станаха зачервенки, хем пък не бяха сухи и се получи и много вкусен сос.

http://www.bb-team.org/articles/4788_mastnite-kletki-i-tyahnata-pamet

Една много интересна статия от ББ тийм. Излиза, че всъщност тялото ни помни хормоналния дисбаланс, довел до пълнеенето и се старае да пази, защото за него вече си е "баланс". Ето защо трябва д аупорстваме много дълго време да си поддържамр стриктно постигнатите килограми, за да не се връщаме обратно в изходна позиция. Вътре пише о други много интересни неща, като например за дълголетието на мастните клетки, можем ли да си произвеждане нови партиди мастни клетки и като възрастни и разликата между "болно" и "здраво" затлъстяване. Абе,супер много неща, които не знаех идават обяснения защо някои хора не могат да птслабнат каквото и да правят.

http://www.bb-team.org/articles/3989_vliyanieto-na-emotsiite-varhu-vanshniya-vid

И другата ми любима статия! Защо не отслабваме при перфектно хранене и спорт? Оказва се, че стресът е най-големият причинител. А мазнините ни са защитният слой от външаната агресия (била тя физическа или психическа). Това беше и причината за проблемите ми като дете. В училище бях подложена огромен стрес и тормоз от страна на учителите. А в гимнанизията беше ужасяващо натоварване. Никога не съм учила толкова много, както тогава. И никога повече няма да си го причиня! Беше истински ад...

Аги, безспорно и стресът влияе много силно, и недоспиването, а си мисля, че също и депресивните мисли се отразяват зле на теглото (т.е. спомагат и те за задържане и увеличаване, а не обратното, макар че някои хора отслабват в такива случаи). Не смея да се изказвам за депресията като диагноза, но депресивните състояния, т.е. периоди, когато сме потиснати, черногледи, всичко ни се струва трудно, искаме само да ни оставят на мира да си лежим и да си хапваме шоколад, непрекъснато сме на нокти и крещим на хората, занемаряваме външния си вид, защото ни се струва, че няма смисъл да полагаме никакви усилия - такива периоди сме имали всички. И мисля, че се влиза в омагьосан кръг - и психическият дискомфорт (не знам как иначе да го нарека) води до напълняване или стопира отслабването, и напълняването после води до още по-негативни настроения. В такъв момент е добре да се опитаме да намерим начин да се измъкнем, да не се поддаваме. Трябва или да се реши проблемът, който провокира тези настроения, или да се търси активно нещо, което да ни върне радостта от живота. Много лошо решение е да занемарим нормалните си занимания - да спрем да тренираме, да спрем да се виждаме с хора, да започнем да търсим утеха в храната (и то в сладкото и тестеното, към които се посяга в такива моменти), да спрем да се грижим за външния си вид. Напротив, трябва да се стремим активно да се върнем към нормалното ежедневие - все едно да се издърпаме сами за косите. Трудно е, но не е невъзможно. Разбира се, не говоря за клиничната депресия, която вероятно е много по-сериозно състояние, а говоря за такива периоди (те се случват много често през есента и зимата и ниското ниво на вит. Д вероятно играе роля ), през които много хора, и особено жените, преминават.

Няма да внасям смут повече в редиците ви.   
Бъдете щастливи и отслабващи.   

Благодарим ти, Краси!

А дано! Благодаря за пожеланията, да ти се връща ! И по-здравословно за вътрешния ти свят ще е да се спасиш от злобата, нали знаеш че тя трови организма?

п.п. Нали не мислиш, че  си нещо специално и те смятаме за странна?! Ще те разочаровам, но лично за мен единствения смут който внасяш у мен е това, че зряла жена избива комплекси из форумите. Дори последната ти изцепка сега говори за това Както и , че един щастлив човек не би се държал като теб!

Абе нека бъде щастлива крава, нали това иска

А ние щастливите крави ги ядем, вместо да им подражаваме

Аз съм много благодарна за дискусиите, които се получиха по повод мненията на Краси. Много полезни неща научих за себе си.   

Тя не е спала горката, да се чуди каква мъдрост да намери и да я цитира, която да може да натежи с автор. Самоизяждане от безсилие.  Жал ми е 

Малвина, благодаря ти за дробчетата. Мноого скоро ще ги направя, и без това отдавна не съм правила никакви карантии.

Краси, искрено се надявам това да е последния ти пост тук. Надявам се и да не четеш, защото така самоизяждането ти ще продължи, а това те мъчи, очевидно. Така че, и за теб, и за нас, ще е по-здравословно да не се "срещаме" в тази тема.