Вижте го тоя град първо има ли дух. Щото има места, които уж са ОК, но
те изцеждат.
те изцеждат.
- Публикувана: 6 ян. 2014, 16:43 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2015, 17:54 ч.
От София към по-малкия и далечен град
Става въпрос за родния ни град, обичаме си го. Вярно, отдавна не съм живяла там за дълго, но винаги, когато имаме време се връщаме, което значи на всеки два месеца поне по веднъж, въпреки огромното разстояние, там се чувствам/в спокойна/и...
Ще го кажа най-накрая, да видим какво мислите. Градът е Добрич - близо е до Варна и до морето, без което също не мога. Стохиляден се води, макар реално да не е.
Ще го кажа най-накрая, да видим какво мислите. Градът е Добрич - близо е до Варна и до морето, без което също не мога. Стохиляден се води, макар реално да не е.
Аз там не бих стъпила заради климата, но ако е роден и си
знаете кое къде е- не виждам проблем.
И аз се изместих от София в родния град. По-малко пари, но доста
повече живот, особено за децата.
Почти гарантирано "удоволствията на големия град" няма да ти липсват.
Особено като родиш деца. Сега си още лъскаво софийско юпи. И аз бях
така. После забелязах, че да гледаш дете в София е малък ад.
знаете кое къде е- не виждам проблем.
И аз се изместих от София в родния град. По-малко пари, но доста
повече живот, особено за децата.
Почти гарантирано "удоволствията на големия град" няма да ти липсват.
Особено като родиш деца. Сега си още лъскаво софийско юпи. И аз бях
така. После забелязах, че да гледаш дете в София е малък ад.
Тук по-скоро не става дума кой град е за предпочитане, а дали авторката е готова за следващите стъпки, касаещи личния живот, без професионалния.
Поставят се на везни два важни житейски фактора - семейство и кариера.
Повечето хора след 25 годишна възраст биха заложили на първото.Останалото стои на заден план и чака своето време за развитие.
Поставят се на везни два важни житейски фактора - семейство и кариера.
Повечето хора след 25 годишна възраст биха заложили на първото.Останалото стои на заден план и чака своето време за развитие.
Бих дала и още една идея...
Вземете си отпуска и двамата, ако това е възможно за вас по едно и също време.
Или пък ти вземи такава.
Прибери се в родния град, провери как стоят нещата с работа (няма ли да можеш все пак да поработваш дистанционно за същата фирма, органинзация?), проучи за добри педиатри, поговори с приятелка която има малко дете (ако имаш такива). Тоест направи си едно проучване как биха изглеждали нещата евентуално при една твоя бременност, раждане и отглеждане на дете до 1-2г.
Ако толкова не ти харесва, отново обсъдете ситуацията с твоя приятел.
Макар че щом човека вече иска семейство, деца...но не и да стои в София, където се чувства по-слаб и смята, че не може да издържа семейство, в скоро време отношенията ви може да се разклатят.
Вземете си отпуска и двамата, ако това е възможно за вас по едно и също време.
Или пък ти вземи такава.
Прибери се в родния град, провери как стоят нещата с работа (няма ли да можеш все пак да поработваш дистанционно за същата фирма, органинзация?), проучи за добри педиатри, поговори с приятелка която има малко дете (ако имаш такива). Тоест направи си едно проучване как биха изглеждали нещата евентуално при една твоя бременност, раждане и отглеждане на дете до 1-2г.
Ако толкова не ти харесва, отново обсъдете ситуацията с твоя приятел.
Макар че щом човека вече иска семейство, деца...но не и да стои в София, където се чувства по-слаб и смята, че не може да издържа семейство, в скоро време отношенията ви може да се разклатят.
Хубаво, но човекът иска да се върнат в по-малкия град, където авторката на темата ще поеме чисто женските функции, а той ще стане "главата" на семейството - ще бачка от сутрин до вечер, ще има чувство за отговорност и дълг, ще се чувства силен и обществото няма да го заклеймява. Може и да не го заклеймява, но това са изградени стереотипи, няма какво да се лъжем. И да не ти го каже някой директно, няма как да не се питаш разни въпроси. Надали му е много готино жена му да изкарва повече пари от него, да е независима и стабилна, а той да се лута несретен (тука малко украсявам с думите 
) из мръсното Софе.
Въпросът е - сигурна ли си, че това е човекът за теб?
) из мръсното Софе. Въпросът е - сигурна ли си, че това е човекът за теб?
Мога да кажа единствено и само за себе си - не бих направила подобна крачка. В моите очи това е връщане назад, отказ от себе си в името на комфорта на друг, пък, бил и той човекът до мен. Мъж, който би се подразнил, че жена му печели повече пари от него бих определила като комплексар
Мда, ето това чукане чаках 
Чисто женските функции ще ги поема аз както там, така и тук, не защото той иска, а защото аз искам. Истината е, че сме имали такива разговори преди да ни дойде идеята да се прибираме и той никога не е имал против да е "по майчинство", ако аз изкарвам добри пари. Ама аз не искам Не съм видяла да е полудял, защото се чувства заклеймен, по-скоро се чувства виновен пред мен, отколкото пред обществото. И не, никога не се е дразнил, че аз изкарвам повече пари от него, просто смята, че там ще живеем по-добре. Даже и до парите не опира работата при него, хм, до пари опира работата при мен май.
Както писах по-рано, по собствен избор той остави целия си живот, за да дойде при мен и да се мъчим да градим нещо. Знаеше твърдо, че ще изкарва по-малко пари от мен в онзи момент. Е, по една или друга причина не успяхме досега да изградим нещо кой знае какво, освен връзката си.
Да, сигурна съм, че това е човекът за мен. Е, доколкто човек може да е сигурен, разбира се. Смятам, че правя осъзнат избор, на 28 съм вече, не съм дете.
Чисто женските функции ще ги поема аз както там, така и тук, не защото той иска, а защото аз искам. Истината е, че сме имали такива разговори преди да ни дойде идеята да се прибираме и той никога не е имал против да е "по майчинство", ако аз изкарвам добри пари. Ама аз не искам
Не съм видяла да е полудял, защото се чувства заклеймен, по-скоро се чувства виновен пред мен, отколкото пред обществото. И не, никога не се е дразнил, че аз изкарвам повече пари от него, просто смята, че там ще живеем по-добре. Даже и до парите не опира работата при него, хм, до пари опира работата при мен май.Както писах по-рано, по собствен избор той остави целия си живот, за да дойде при мен и да се мъчим да градим нещо. Знаеше твърдо, че ще изкарва по-малко пари от мен в онзи момент. Е, по една или друга причина не успяхме досега да изградим нещо кой знае какво, освен връзката си.
Да, сигурна съм, че това е човекът за мен. Е, доколкто човек може да е сигурен, разбира се. Смятам, че правя осъзнат избор, на 28 съм вече, не съм дете.
Така поставено, значи момчето е пич и хипотезите ми по-скоро са невалидни за вашата ситуация.
Добре, а тогава защо толкова го умуваш? В крайна сметка, човек се променя, само когато излезе от зоната на комфорт и на познатото. За да има прогрес, трябва да има и промяна. Сигурна съм, че в себе си ще усетиш кое е най-точното и доброто решение за теб сега.
Добре, а тогава защо толкова го умуваш? В крайна сметка, човек се променя, само когато излезе от зоната на комфорт и на познатото. За да има прогрес, трябва да има и промяна. Сигурна съм, че в себе си ще усетиш кое е най-точното и доброто решение за теб сега.
Ми и аз не знам, може би донякъде съм го решила вече, но исках да чуя и чужди мнения, да видя други гледни точки, които може би пропускам. За което наистина ви благодаря 
Така или иначе като дойде времето ще ви пиша какво се случва и какво решение сме взели, туко виж помогна на някой друг в такава ситуация.
Така или иначе като дойде времето ще ви пиша какво се случва и какво решение сме взели, туко виж помогна на някой друг в такава ситуация.
"отказ от себе си в името на комфорта на друг, пък, бил и той човекът до мен"
Мда, адски си права. Друго си е да бачкаш в София, да си вадиш парите без
мъж-комплексар, да си пазаруваш чанти и софийски благинки.
Аделия, не се пускай по тази писта.
Мда, адски си права. Друго си е да бачкаш в София, да си вадиш парите без
мъж-комплексар, да си пазаруваш чанти и софийски благинки.
Аделия, не се пускай по тази писта.
Виж, как знаеш
Ми и аз не знам, може би донякъде съм го решила вече, но исках да чуя и чужди мнения, да видя други гледни точки, които може би пропускам. За което наистина ви благодаря
Така или иначе като дойде времето ще ви пиша какво се случва и какво решение сме взели, туко виж помогна на някой друг в такава ситуация.
Така или иначе като дойде времето ще ви пиша какво се случва и какво решение сме взели, туко виж помогна на някой друг в такава ситуация.
Само споменявам: Два пъти в една река не можеш да влезеш - няма гаранция нито че той ще бъде посрещнат професионално именно на това ниво, което тогава е напуснал ( формално - да, може да е същото, но реално може силите вече да са други), нито за теб градът и хората да имат същия вкус, който усещаш като се връщаш там сега за празници и уикенди.
Бебето може да не стане тогава, когато го искате.
Близостта с роднините в миналото не е абсолютна гаранция за същата щастлива близост сега.
Ако градът е толкова жив, както го описваш, сумата от апартамент тук може с добавка да се трансформира в апартамент в София, но не сте го поискали.
Ако нещо вътре в теб серизоно ти казва да не го правиш в момента, дай си малко врме, в което си кажи, че няма да мислиш за това, и се вслушай в природата си.