От София към по-малкия и далечен град

Благодаря за разрешението 

Nenna, не съм казала, че ще се върне сама с детето. И, за разлика от теб, ние показваме точни цитати на нейните мисли. Няма какво да си измисляме.
Би ли обяснила, като толкова подскачаш, защо според теб ще й е лесно, ако се наложи да се връща? С факти и примери? Ти да си излизала небракувана, без деца и напуснала работа от София, пък да си се връщала с мъж и дете(деца) и без сигурна работа - не, нали? И аз дойдох тук без да имам сигурна работа - и още нямам. Пък имам сравнително рядка квалификация, добре платена и имам и опит, но не съм забелязала преводаческите агенции и кол-центровете да се избиват за мен. Една от причините е, че всяка година от СУ и ВТУ излизат "само" 15 човека със същата диплома.
Каквото и образование да има, едно 2-3-годишно прекъсване значи най-малкото 2-3 випуска с нейната диплома на пазара, с които тя ще трябва да се бори. Точно затова я съветваТ (другите, майките, а и тези, които са направили крачката, за която тя се двоуми) да не напуска работа, а да излезе в майчинство, защото така мястото й наистина ще се пази, щом е такъв специалист. Иначе няма такова нещо като доказано име, когато си напуснал веднъж - губиш готова клиентела и я подаряваш на конкурента или заместника. Все едно родителите ми да си зарежат бизнеса и да емигрират, а след 5 години да се върнат, да заработят пак и да чакат същите клиенти да се появят веднагически да им правят оборот.
Не знам защо на всички позитивисти този вариант им изглежда измислен, нереален и фантасмагоричен. Въобще не мога да повярвам, че всичките сте си напуснали работата, вместо да излезете в отпуск по майчинство. Нито, че всичките до последната съфорумка сте с личен бизнес, а не сте служители.

бонбонбон, ти имаш ли разрешение да пишеш още? Има си правила в темата - ако си за, даже да е без мотив, може, иначе само след разрешение, пък нищо че е с конкретни доводи 

Ох, жената каза, че работи в сферата на услугите и се самоосигурява. Никаква работа няма нужда да напуска. На частна практика е - дали е счетоводител или адвокат, майчинството и не зависи от работа за някой, а от това какви осигуровки плаща месечно САМА.

А клиентела човек може да загуби навсякъде по най-разнообразни причини, дали някои клиенти ще отпаднат/фалират/пренасочат към друг сектор, дали пък самата жена ще забременее и докато е малко детето няма да работи.

Моят личен живот изобщо, ама изобщо не те засяга  
Щом се включвам по ТАЗИ тема, явно не говоря наизуст, а знам за какво говоря. Точно по този въпрос и по тази тема
И твоите черни краски, които не спря да редиш, са само в сферата на хипотезите и са само в песимистичната ти глава  
Тя Бърди ти го каза, ама кой да се замисли - да вземем тогава да разсъждаваме какво ще стане, ако вземе, че й падне някоя тухла на главата  
Да не говорим за безумието, което изрече за репродуктивни проблеми, как не те досрамя  
Ако искаш да намесим тогава и неличимите болести? Щом и без това ще си фантазираме

Това, че ТИ виждаш в даден цитат нещо, не значи, че авторката, аз или някой друг вижда същото, така че спри да се опитваш да ги тълкуваш, тя няколко пъти ви отговори най-търпеливо, ама вие не, та не - вие знаете по-добре какво е искала да напише  

И да - човек трябва да поема и риск, за да успее. Дай тогава нищо да не прави, че да не вземе да се провали  

Освен това наистина не те разбирам и теб какво се пънеш да обясняваш цялата тема едно и също и да си фантазираш какво БИ МОГЛО да стане. Може, ама може и да не стане, не знам дали правиш разликата

Човече, тези заяждания на дребно в последния ти пост не ти отиват, излагаш се и то много

Така е, животът е достатъчно гаден, затова не мисля, че трябва и ние да му полагаме 

За горния ми пост - шега е, надявам се, че е явно 

Човек трябва да е напълно изкукуригал, за да не обмисли И лошите варианти - затова е обмисляне, претегляне на плюсове и минуси, оглеждане на различните варианти за развитие. Какво пречи да си кажеш доводите, вместо да ми се пънеш моя работа ли е? Отговорът ти е колкото към мен, дваж повече към авторката. Все едно и казваш "аз не съм го направила, но ти бягай към провинцията, какво толкова".
Не знаех, че е толкова модерно неинформираното поемане на риск.

Ти недей се опитва да тълкуваш аз какво съм искала да й кажа и какво не, видяхме че изобщо не ти се отдава да тълкуваш чуждите думи, а само да ги извърташ както ти хареса  
Откъде знаеш, аз дали съм го направила или не, да не си врачка  
Случайно да ти хрумна ей така, че съм направила същото, за това пиша  

Твоето рисуване на черни сценарии, включващи изоставяне от приятеля й сама с детето и дори репропдуктивни проблеми, да не го наричаш информиране  
Защо си мислиш, че авторката е решила да се премести неинформирано, че не е претеглила плюсовете и минусите? Но плюсовете и минусите според НЕЯ, а не според ТЕБ.
В темата имаше достатъчно разумни съвети

Защото сама го е написала в 1 пост.
Всичко, което е там напълно отговаря на действителността.
Но тя е взела решението не защото е неинформирана, а защото няма друг избор, ако иска този човек да е с нея. В което няма нищо лошо, просто не бива да го отрича, поне пред себе си.

В първия пост, който все тикаш на преден план, авторката не беше решила още. Този момент май ти е убягнал.
Каза, че вече е решила няколко дена след това - време, в което е имала възможност да се информира и да вземе предвид изказаните в темата мнения

Това, че няма друг избор, си е твоя гледна точка - няма лошо, но спри да я вреш като единствена меродавна

Имам предвид, че нещата, които бяха основни в притесненията й, изведнъж вече нямаха никакъво значение.
Веднъж каза, че и да откаже, пак ще останат заедно и ще имат деца, след няколко страници поясни, че каже ли не - с връзката й е свършено.
Какво и как - само тя си знае, прекалено различни бяха отговорите й, затова и темата се разви така и задълба в подробности. 

То шега, шега, но истината е, че хората възприемат идентични ситуации по различен начин. А и някои хора по-тежко преживяват промяна на обстановката, по-трудно се адаптират, повече време им е необходимо, за да свикнат с промяната или пък са по-малко рискувачи. При други е точно обратното, дори имат нужда от периодична смяна на средата, вписват се бързо, промяната ги освежава или мотивира. И без да сме в двете крайности - и тук в тази тема сме разнороден отбор.

Аз не бих сменила София с някакъв(щях да кажа тъп,извинете) провинциален град,
колкото и да го обичам този човек,той щом ще ме дърпа назад,и обичта ми ще е до време.

Аз пък не бих живяла отново в София и жилище да ми подарят там.   Всички сме различни.

Леле !, сега ще стане страшно...,