За това какво сме готови да жертваме и за необяснимата любов (мей би)

Според мен мъжът просто е искал да остави всичко лошо в миналото. Жената, която се е грижила за него, винаги ще му напомня за този труден период от живота му, а така с новата започва на чисто и гледа напред. Гадно е за бившата, сигурно се чувства използвана, но такъв е животът...

Във всяка връзка човек прави разни неща за другия, и всяка връзка преминава през трудни периоди, в които хората се подкрепят и си дават сили. Без да омаловажавам ни най-малко положените усилия от страна на бившата приятелка, но тя ги положила от любов и състрадание, а не като "предплата" и гаранция за вечна благодарност и дългосрочни отношения.

Този тип мислене-  "Аз какво направих за теб, и какви усилия хвърлих, а пък ти...", независимо дали е отправено към партньор или към деца, е доста незряло - каквото и да прави човек, го прави доброволно, защото така е преценил  и искал в настоящия момент. Ако го прави за да си "подсигури" някакви бъдещи блага, или да изнудва емоционално другата страна, това говори много зле за него.

Мъжът е преживял силен шок и катарзис - в това предполагам никой не се съмнява. И какво, ако е осъзнал, че животът е кратък, и не си струва да се пропилява в компромисни и непълноценни връзки? Какво, ако е видял ясно неща, които ние няма как да видим, и е пожелал друга перспектива за себе си?
Приветствам това, че е постъпил честно спрямо всички. Защото можеше да "изживее тръпката си" тайно (както щедро биват съветвани тук всички жени, присърбяло ги да изневерят на постоянната си половинка...), и да се прибира вечер в щастливото брачно ложе. Ааааа, то не било съвсем "брачно"... Сигурно е имало защо.

Или пък е видял, че бившата е готова на всичко за него и няма какво повече да получи, та тръгнал да си търси нова плячка.

А пък за разните му прозрения и самоосъзнаване колко кратък е живота - направо е смешно, трагично и несериозно!

За да си тръгне, значи нищо не го задържа там, нали?Ти би ли стояла при някой, когото не обичаш и може би вече не понасяш, само защото си му благодарна?

Не знам , не съм имала 13 годишна връзка. И все пак... докато е бил зле и безпомощен (вероятно) е намирал любов и смисъл...? Що не си е тръгнал тогава, да спаси жената от грижите към него?

И как пък точно след като е оздравял е разбрал, че връзката му е непълноценна, вече не понася и не обича жената?

hailie, и аз това имах предвид.

Получавала си ли си някога такава диагноза, и преминавала ли си през химио-, лъче- и всякакви други терапии, та така с лека ръка характеризираш какво е смешно и какво не?

По стечение на обстоятелствата, имам около себе си хора, които след подобна диагноза и лечение направиха наистина драстични промени в живота си - включително разводи, смяна на работата, драстична смяна на начина на живот, някои смениха страната, други континента...

Много е лесно отстрани да се раздават квалификации... Той си знае най-добре. Така е решил, така е направил, ако го наплюем и нахулим тук - и него, и новата му приятелка, това по какъв начин ще помогне на бившата да преодолее мъката от раздялата?

BirdsFlu,
адмирации и за двата поредни поста.. 

Мога да дам пример с това:
Бившият ми, когато беше в тежко здравословно състояние..най-накрая реши да се разделим..и да "отстъпя" грижите си на новата..
Нормално - в мен виждаше "лошата" - която не му даваше това, което искаше..а другата - беше "мила и добра" или просто успя да намери подход..

    Taka е , но колкото и да пишем/говорим  възвишено 
Точната дума предполагам е прецакана  въпреки че го е правила безкористно с любов от любов 
     А ,  може и да чуства облекчение 




Чесно не се наемам да категоризирам като някои 

Просто се запитах еди кой си как се чуства  и веднага ми се отговори категориччно   








А , какво ли е да те изоставят , болен и безпомощен  като имаш такава диагноза  ? Чувала съм и за такива случаи. Ще оправдаем ли така лесно човека който изоставя ?






BirdsFlu , ти си 

Ама нека си смени работата, да пътува, да започне да сбъдва мечтите си.
Но след 13 годишна връзка и диагноза, да се каже: "Вече не намирам смисъл" - ми не го приемам. Що е намирал смисъл, докато е бил болен?
Не казвам нищо нито за жената, която се е грижела за него, нито за новата, която го е "прибрала". Всеки може да прави това, което намери за добре в живота си.
Коментирам само и единствено постъпката.

А и да не забравяме, че историята не е разказана от нито една от трите страни на ситуацията. Защото много често това, което мислим и говорим, начина, по който представяме нещата и това, което се разбира отсреща, са коренно различни неща, нямащи нищо общо.

EXQUISITE, ето, при теб се е случило точно така, както аз го приемам. А не да го изкараш от дупката и после да ти каже Ми, сори, ама аз се самоосъзнах и отивам при голямата си любов.

Просто разликата е небето до земята.

Момичета, истинската любов не очаква благодарност и поклони до земята до края на живота.Искала е, помагала е.Нейно решение.Случаят не е чак толкова драстичен.Във всяка една връзка зарязания е вложил нещо и после се чувства прецакан.Но истината, че никой не ни принадлежи, никой.

Защо пък да съм аз Споделям личното си мнение, което едва ли е от такова значение за теб или темата...
Научила съм се да не съдя хората. Просто ги приветствам, когато постъпват честно.
По поставения от теб казус - да, има по-слаби и лабилни хора, които не могат и не искат да понасят тежестта на страданието - чуждо или свое.
Аз лично предпочитам някой да каже - "Извинявай, не мога!" и да си тръгне, отколкото да остане с досада, отегчение и ... омраза. По-добре да си отиде с добър спомен, отколкото да остане, но тайно да желае освобождение и облекчение...

Ако някой предпочита да бъде бреме, Ок, да бъде. Хората се намират един друг дори и в компромисите си, ако на една двойка ѝ допада единият да бъде бреме, а другият да се изживява като велик саможертвеник, коя съм аз, че да им кажа да не го правят  

Но да остане в една връзка, която не е удовлетворяваща за него и го прави нещастен, само от едната гола благодарност.
Та той не е постъпил неблагодарно - не е лъгал и мамил, не е изневерявал, не е тормозил жената. Просто е седнал и й е обяснил как иска нещо ново, а това ново не го е започнал съвсем веднага, нито го е развял бързо пред света.
Да минеш през подобна диагноза често отваря очите на човек и му показва, че не бива да преви компромиси със себе си, понеже животът е твърде кратък. Пък и спрямо другия човек не е честно. Има и още нещо - може връзката му с колежката да е била от повече време и точно диагнозата му е показала, че има до себе си една свястна и обичаща жена, която не заслужава да бъде лъгана и затова е последвал сърцето си, без да я унижава с тайни връзки и изневяра.
Пък и няма как да знаем отстрани дали тези чувства не са се породили изведнъж точно след катарзиса от излекуването. Може преди това да е обичал безкрайно жената до себе си, но после е настъпила промяна и той е постъпил достатъчно достойно а си тръгне и да даде и на предишната си любов възможността да намери нещо по-добро, вместо да стигнат до момент, в който да не се понасят и само да се преструват и двамата.
Направеното от нея е било доброволно. То не гарантира вечна връзка.

Другата крайност - да изоставиш някой в момент, когато е зле, говори за това що за човек е изоставящият - егоист. Далеч по-нормално е да се погрижиш за някого, дори това да е бившият ти, когото не искаш и на снимка да виждаш, отколкото да зарежеш в този момент някого, когото уж си обичал доскоро.

Примерът с EXQUISITE също е абсолютно нормален, но това е при положение, че другият човек вече е бил в триъгълника и затова е възприеман като по-добър.
В конкретния може този трети човек да не е бил в никакъв триъгълник. Просто след диагнозата и излекуването човекът може да е видял с други очи приятелката си.

Между другото, абсолютно се поставям на негово място. Познат ми е моментът с отварянето на очите при подобна диагноза, както и катарзисът от ситуацията. Познато ми е и това изненадващо "отваряне на очите" за близък приятел, в когото откриваш нещо, търсено отдавна (и после дори не можеш да повярваш, че това се случва и това е човек, когото си приемал само и единствено като "приятелче"). И нищо и никой не знае как, защо и кога се случва всичко това. Може да се е случвало дълго, да е тлеело с години, но може и изведнъж да те блъсне като товарен млак.

Не разбирам какво имаме да бистрим тук...
Освен, че авторката явно се притеснява за приятелката си и за това, че новият възлюбен я кара да се крие и всичко да е "тайно".-
Не бих приела на 30-40г. да съм свободна и да трябва да се крия като плъх, защото някои си льольо, изживяващ криза на средната възраст, плюс преминал през някакво заболяване така решил.
Като си изясни позицията и това какво иска от живота, да започва връзки. Явно не му е времето сега.
А жената като иска да и е спокойно и мирна главата да се държи с него като с гадже, а не да го приема в дома си след 1месец.

Живеене в общо жилище колко тайно и скришно може да е?Аз лично не вярвам в историята за приятелката.