http://e-vestnik.bg/4118
"Този, който си даде сам сметка, че алкохолният му проблем е сериозен и потърси лечение, бих казал, че е голям куражлия. Той обикновено има по-големи шансове по-нататък да се справи с проблема при професионална помощ. Но най-често това се случва (не само при алкохолната зависимост, но и при другите химични зависимости) под натиска на обкръжението, главно на майките и съпругите."
" Повечето алкохолици отричат проблема си, а роднините искат да им помогнат. Какво поведение на близките стимулира човека да осъзнае проблема си и обратното – кое го тласка още повече да се саморазрушава?
- Една от стимулациите още повече да се разрушава човек със сигурност е, ако близките се правят, че все едно нищо не се случва. Нещата си вървят, това е доброто момче (момиче, жена ми, мъжа ми), аз ще се грижа за него, а той да си прави каквото иска. Това със сигурност работи за това човек да продължи с разрушаването. Другото нещо, което работи в тази посока, е човекът да бъде отстранен, елиминиран. Ако го изолират и кажат: „Виж какво, повече не можем да се разправяме с теб, оправяй се, както можеш.“ Разбира се, никой не може да задължи някого непременно да търпи да го тероризира един пиещ човек.
Но това, което със сигурност работи за шанса такъв човек да потърси помощ или някаква промяна, е следното: ако приемем, че близките на пиещия са някакъв отбор, който сравнително добре партнира, този отбор просто трябва непрекъснато да го конфронтира и да казва: „Виж сега, ти наистина може да правиш каквото си поискаш с твоето пиене, но ние се тревожим за теб, не можем да бъдем безучастни и ще търсим някакъв начин да се реши проблемът. Ние не те мразим, не искаме да те изгоним, не те унижаваме, но ние мислим, че това пиене ти вреди.“ Това е една честна ситуация, която идеално е описана в книгата на Бети Форд - съпругата на един от президентите на Щатите, която е била алкохоличка. Там в един момент цялата фамилия (президентското семейство) се събира и казва: „Ние те обичаме и ни е мъчно за теб и затова нещо ще направим.“ И я конфронтират непрекъснато: „Не си добре, това пиене не е добре. Не те мразим, но просто не можем да понасяме пиенето и начина, по който се увреждаш.“ Това е тънкият акцент, който по нашите земи като култура не се среща много често."
"Този, който си даде сам сметка, че алкохолният му проблем е сериозен и потърси лечение, бих казал, че е голям куражлия. Той обикновено има по-големи шансове по-нататък да се справи с проблема при професионална помощ. Но най-често това се случва (не само при алкохолната зависимост, но и при другите химични зависимости) под натиска на обкръжението, главно на майките и съпругите."
" Повечето алкохолици отричат проблема си, а роднините искат да им помогнат. Какво поведение на близките стимулира човека да осъзнае проблема си и обратното – кое го тласка още повече да се саморазрушава?
- Една от стимулациите още повече да се разрушава човек със сигурност е, ако близките се правят, че все едно нищо не се случва. Нещата си вървят, това е доброто момче (момиче, жена ми, мъжа ми), аз ще се грижа за него, а той да си прави каквото иска. Това със сигурност работи за това човек да продължи с разрушаването. Другото нещо, което работи в тази посока, е човекът да бъде отстранен, елиминиран. Ако го изолират и кажат: „Виж какво, повече не можем да се разправяме с теб, оправяй се, както можеш.“ Разбира се, никой не може да задължи някого непременно да търпи да го тероризира един пиещ човек.
Но това, което със сигурност работи за шанса такъв човек да потърси помощ или някаква промяна, е следното: ако приемем, че близките на пиещия са някакъв отбор, който сравнително добре партнира, този отбор просто трябва непрекъснато да го конфронтира и да казва: „Виж сега, ти наистина може да правиш каквото си поискаш с твоето пиене, но ние се тревожим за теб, не можем да бъдем безучастни и ще търсим някакъв начин да се реши проблемът. Ние не те мразим, не искаме да те изгоним, не те унижаваме, но ние мислим, че това пиене ти вреди.“ Това е една честна ситуация, която идеално е описана в книгата на Бети Форд - съпругата на един от президентите на Щатите, която е била алкохоличка. Там в един момент цялата фамилия (президентското семейство) се събира и казва: „Ние те обичаме и ни е мъчно за теб и затова нещо ще направим.“ И я конфронтират непрекъснато: „Не си добре, това пиене не е добре. Не те мразим, но просто не можем да понасяме пиенето и начина, по който се увреждаш.“ Това е тънкият акцент, който по нашите земи като култура не се среща много често."
Голям оптимист тоя доктор бе !
, а разни треви и др. 
