за несподелената любов

А защо съпругът не я търси много, много за секс?
Да не би и той да тръпне по някоя?
Авторката ще съжаляваш горчиво някой ден за напразно пролетите съзли по един мъж.

Мъжете не са, за да плачем за тях, моля те осъзнай се навреме.   

Изпадала съм в подобна на авторката ситуация,с изключение на факта, че към онзи момент нямах дете.Мъжът,по когото бях хлътнала в един момент се дистанцира,започна да страни от мен,да се обажда и пише все по-рядко....не ме питайте как съм се чувствала тогава-агонизирах В един прекрасен ден получих смс,че не иска да ми разваля семейството и връзката ни трябва да бъде прекратена-четях и не вярвах на очите си...
Но...твърде важно "но" - аз съм твърде честолюбива,и въпреки многото пориви да го питам "защо така" и че аз искам връзката ни да продължи,не можах да преглътна обидата и да стигна до това унижение да му се моля-то бе по-силно от мен...в следващия момент в мен се надигна възмущение "откъде -накъде без  да сме говорили,ми се измъква с един смс",това бе за мен липса на кураж и смелост да заявиш в очите на човека отсреща какво точно искаш,и  защо.Малко по-късно дойде и безразличието към него....
С две думи - НЕ СЕ УНИЖАВАЙ!Имай достойнство и смелост!Трудно е да,но то лесни неща почти няма

Търси ме, казва ми, че ме обича. Прекрасен е, а аз се държа като пълен идиот- избягвам го и обвинявам него

Слаба жена си, пеперудке 911.

Пеперудка   , а 911- може би значи ПОМОЩ 

Слаба съм, да! Но пък в крайна сметка нещата ще се наредят, вярвам го

На случайноста ли разчиташ да ги подреди?! Ти си тази, която трябва да го направи. То няма смисъл и вече да ти се дават съвети. 15 страници се изписаха- едно си баба знае, едно си баба бае...

Авторке, ако досега не ти се е случвало да бъдеш отблъсната, значи поставящата границите в отношенията си била ти. Имаш ли спомен за онова чувство на неприязън и лека досада към онези, които противно на твоето желание искат да ти станат по-близки и важни? Помниш ли колко еднозначно и необратимо е чувството ти на нежелание към тези хора, как си приемала всички техни опити да ти привлекат вниманието - с изблиците си на чувства или с демонстративно мълчание - като просто безинтересни и абсолютно безсмислени? С риск да ти прозвучи жестоко, но ти си в тази роля сега и сама избираш докога да си така. 

Защо имаш нужда някой да ти каже в лицето, че не те желае, и най-вече, защо имаш нужда ти въпреки това да му обясняваш колко ти е трудно и колко го искаш. За да си сигурна, че си се "борила за любовта"?  Ти не искаш любовта на този човек, а само едно потвърждение, че (все още) можеш да си това за другите, което искаш да си и вярваш, че си - нещо единствено, специално, незаменимо. В това си желание не се различаваш от всеки друг човек около теб, просто ти е липсвал явно точно този емоционален опит на по-ранна възраст, за да си изградиш по-земна представа за нещата и някой и друг полезен защитен механизъм. 

Не е лесно за приемане, че сме допуснали някого близо до себе си и той не е усетил от магията ни. Самосъхранително е да приемем, че пропускът е изцяло за отсрещната страна и не е наша отговорност да му го наваксваме.    Никакви изяснения и обяснения не са ти нужни с другия човек - спорно е дали му ги дължиш, но е повече или по-малко ясно, че той не ги иска от теб. Той мисли за себе си и постъпва както счита за най-добре, направи и ти същото. Ако искаш да продължиш да си семейна, насочи силите и енергията си натам.

Наивно е да мислим, че докато страдаме и преживяваме вътрешните си кризи, останалите ни отношения някак си ще вървят на автопилот и няма да бъдат засегнати от случващото се. Всеки ден и всяка нощ, прекарани в самосъжалителни мисли, ни отдалечават от човека до нас, отблъскват го и в крайна сметка го карат да се съмнява дали ние сме този единствен и специален човек за тях. Любовта на мъжа ти не е дивеч, който си отстреляла, окачила на стената и край. Приеми любовта му като нещо живо, което с желание си приела да отглеждаш и обгрижваш и помисли правиш ли това точно сега или гониш михаля. Казваш, че вярваш, че всичко ще се нареди и дано да е така, просто помни колко много зависи от теб сега. Късмет! 

Тука любов няма, само накърнено самолюбие. 

Момичета, не се хабете повече. Авторката не "чу" нищо от това, което й се каза.

Как разбра, че не е чула?Познаваш ли я лично, че направи такива заключения
Какво трябва да направи, за да се уверим, че ни е „чула„-може би публично харакири би било достатъчно....
Според мен авторката е объркана, раздвоена и несигурна.Ние тука й дадохме някои насоки, имаше много добри съвети, вече тя ще реши как да действа.Питаше, отговорихме.Това е.

От това, което пише, си вадим такива заключения....

С цялото ми уважение към всички, пишещи в темата и полезните насоки, които се дадоха, темата взе да заприличва на другарски съд. И се питам какво от личния ни опит ни провокира да сме толкова настоятелни, дразнещи се и възмутени във връзка с поведението на авторката...

Ами да, но не става от днес за утре.За да предприеме каквото и да е, най-напред сама трябва да проумее нещата, които й казахме тука.Да се осъзнае, имам предвид.Иначе приличаме на някакви моралистки, които нищо не разбират, а само размахват пръст А за да се осъзнае, трябва да излезе от ситуацията и да я види отстрани.Това излизане може да стане, само когато спре да се вижда с любовника и да се дистанцира от историята.

 Saule,аз си позволих да взема отношение по темата и да давам съвети защото съвсем скоро преживях подобна ситуация и донякъде се припознах в авторката.Помислих си, че моят опит би могъл да й е от полза.

Нищо лично към авторката, пуснала е темата и иска съвети. Е, 15 страници съвети и се дадоха...В крайна сметка човек каквото сам си го направи никой не може да го направи. И не е някакво лично отношение към нея, не е лична вендета ...просто темата се чете и е добре жени, изпаднали в подобна ситуация да си имат една голяма обеца на ухото....такива отношения до нищо добро не водят, няма печаливши, всички са губещи....
мамичка мекичка, аз също преживях нещо подобно, не не го развих...защото МИСЛЯ, а също и обичам съпруга си. За да си с единия, трябва да нараниш и оставиш другия. И не само съпруга, но и крадеш от времето за децата си...
Пък и като започнеш да мислиш за себе си като център на вселената и нищо друго няма значение...много беди ти идват на главата