За несподелената любов.
Странно е как такова хубаво чувство като любовта може да носи такова емоционално разрушение и толкова тъга. Но тук ключовата дума е несподелена. Тоест едностранна, неразбрана, нежелана от двама. А за любовта трябват двама. За любовния танц трябват двама танцьори. Иначе танц, танцуван от сам човек.. е на границата на лудостта. Така и несподелената любов може да доведе до лудост иначе здравомислещ човек, но, уви, попаднал в капана на съдбата. Капана да обичаш някой, който гледа в друга посока, а и дори да е в твоята посока, то той гледа през теб. Това може да убие и най-чистата душа.
Не вярвах, че такова нещо може да ми се случи. Винаги харесвана, ухажвана, обичана от някого, ето че и аз доживях да плача за някой, който не се трогва от сълзите ми. И сега съм обичана- силно, страстно. А аз гледам в друга посока с празен поглед и свито сърце. И душата ми плаче, и очите ми плачат. А от вътре съм пуста и едновременно пълна с тъга. Сигурно звуча като 18 годишна, а не съм. Голям човек съм, със самочувтсвие и опит, със семейство и дом. Щастлива, задовелена от всичко, но направих голяма грешка и сега си плащам прескъпо. Допуснах някого до себе си, а не трябваше. И ето ме сега, затънала до шия и сама, сама, сама...
Сърцето ми разбито, душата ми празна, дните ми дълги и пусти, нощите безсънни. Едничкото ми щастие е в очите на дъщеря ми и като я погледна ставам още по-отвратена от себе си. До къде стигнах, до къде се докарах, защо го допуснах?
Не знам на къде да поема. Същност знам, но не искам. Искам да съм с някой, който е извън дома ми. А в дома ми е моя живот. В дома ми е и моя съпруг, който е мил и любящ и нищо не подозира! А това ме измъчва още повече. Обичам го, но сърцето, страстта ме теглят другаде... И месеци наред се лутам и не знам, не знам, не знам какво да направя!
Благодаря, че ме изчетохте. Приемам съвети всякакви
Странно е как такова хубаво чувство като любовта може да носи такова емоционално разрушение и толкова тъга. Но тук ключовата дума е несподелена. Тоест едностранна, неразбрана, нежелана от двама. А за любовта трябват двама. За любовния танц трябват двама танцьори. Иначе танц, танцуван от сам човек.. е на границата на лудостта. Така и несподелената любов може да доведе до лудост иначе здравомислещ човек, но, уви, попаднал в капана на съдбата. Капана да обичаш някой, който гледа в друга посока, а и дори да е в твоята посока, то той гледа през теб. Това може да убие и най-чистата душа.
Не вярвах, че такова нещо може да ми се случи. Винаги харесвана, ухажвана, обичана от някого, ето че и аз доживях да плача за някой, който не се трогва от сълзите ми. И сега съм обичана- силно, страстно. А аз гледам в друга посока с празен поглед и свито сърце. И душата ми плаче, и очите ми плачат. А от вътре съм пуста и едновременно пълна с тъга. Сигурно звуча като 18 годишна, а не съм. Голям човек съм, със самочувтсвие и опит, със семейство и дом. Щастлива, задовелена от всичко, но направих голяма грешка и сега си плащам прескъпо. Допуснах някого до себе си, а не трябваше. И ето ме сега, затънала до шия и сама, сама, сама...
Сърцето ми разбито, душата ми празна, дните ми дълги и пусти, нощите безсънни. Едничкото ми щастие е в очите на дъщеря ми и като я погледна ставам още по-отвратена от себе си. До къде стигнах, до къде се докарах, защо го допуснах?
Не знам на къде да поема. Същност знам, но не искам. Искам да съм с някой, който е извън дома ми. А в дома ми е моя живот. В дома ми е и моя съпруг, който е мил и любящ и нищо не подозира! А това ме измъчва още повече. Обичам го, но сърцето, страстта ме теглят другаде... И месеци наред се лутам и не знам, не знам, не знам какво да направя!
Благодаря, че ме изчетохте. Приемам съвети всякакви
