На каква възраст, какви потребности имат децата и с кои от тях сме съгласни?

Продават се навсякъде - главно в магазините за сувенири. Не си представяйте някакви големи, истински наргилета. По-скоро са евтини китайски някакви и на тази възраст много често си ги подаряват за рождените дни. Както и рулетки с шотчета.
Обърни внимание на цената (по магазините са още по-евтини):
http://www.xn--80agglpiw.com/product.php?id_product=23
http://www.kuku-bg.com/product.php?product=2525

Имам усещането, че в 33-годишното ми тяло са се въплътили съзнанието и мисленето на баба ми.
Аз ли съм закостеняла и закърняла откъм новости в родителстването, не зная, но искрено ме учудват всякакъв тип наргилета, татута, пиърсинги и пр., които родителите приемат едва ли не в реда на нещата, част от съзряването.

Което ме сеща за една случка с един ремонт и ново обзавеждане на стаята на 16 годишна. Таткото поръчва спалня, че гаджето на щерка му редовно /разбирай поне четири пъти седмично/ преспива у тях.

Джуди, нещо лично го приемаш. А може би и така трябва. А това с въздуха и колата е несериозно като аргумент, защото само отклонява вниманието от същността - родителският либералидъм от типа "всички така правят; забраните само правят нещата по-лоши; те не са бебета" и др., по-скопо псевдолиберализъм, не носи нищо добро на децата. Дори ефектът е негативен - децата го приемат за разрешение. Като в правото е - нещо, което не е изрично забранено, се приема за разрешено. Най-малкото децаата трябва да усещат и знаят неодобрението от страна на родителя, а не да срещата активно или мълчаливо съгласие.

Каси, моите родители родители бяха от тези със закостенялото мислене. А аз бях тийн от средата на 90-те нататък. Колкото и да ме ограничава и да ми забраняваха (а не беше малко въобще) единственото, което постигнаха, беше да бъдат в пълно неведение какво се случва с мен. А имаше ситуации, в които само Господ ме е опазил. Аз с детето ми не искам да бъда в такива отношения, защото държа да знам какво се случва с нея.

Да уточня,че от самото начало съм изразила мнение, че забрани не помагат, не са метод, не са добра идея.На мен забрани също никой за нищо не ми е налагал.

"Парник" ли е ако изразиш неодобрение, достатъчно красноречиво и аргументирано?
Пример с познато девойче- на ученическа възраст пожела пиърсинг.Родителите изразиха неодобрение, момичето се колебаеше.По случайност родителите познават един много добър гастроентеролог, не само специалист в областта си, а и страхотен човек.Дадоха на момичето да прочете негова статия.След това, дори само да се спомене думата, момичето само разпалено разубеждаваше всеки, дори и на мен ми даде статията/ все едно на "библейска възраст" ще си правя пиърсинг /

Общото между зрънчото, чипса, цигарите и алкохола,  в случая:/ за наргилето спирам да говоря, признах си, не съм достатъчно осведомена/В една или друга възраст- така го разбирам аз- децата имат не някакви неотложни потребности, ами много често родителите изпреварващо им "отварят очите"или пък ако децата пожелаят, на момента се съгласяват с очевидно полагане на основата на вредни навици.

И това ми беше въпросът- защо го правят?От темата разбирам,че за да държат под контрол евентуално изграждане на същия  вреден навик в неподходяща среда?Това ли е?
Струва ми се, че има и друго- някакво доизживяване на младостта ли е, да си приет от връстниците на децата си ли?

Ясно, че днес всичко е вредно, но все си мисля,че по един начин е вредно вредното сирене, а по съвсем друг вредната марихуана например.Ако и да яде някой всеки ден сирене, а да пуши марихуана " по повод"Примерът е съвсем  произволен.

Въпросите ми са съвсем искрени, на всеки си е работа как си възпитава детето, но едно масово толериране на вредни навици и нагласи води до необходимост от още по-пространни разяснения, на противниците им, защото неминуеми и естествени ще са въпросите- защо другите го правят?

И не че някой го е казал, но просто като застраховка, за да не се развие темата в обратна посока- далече, ама съвсем далече съм от мисълта да възпитавам  орторексик, ако случайно някой си помисли.

Ммм, wild poppy, аз също бях тийн в средата на 90-те и имах родители с мисленето на връстниците си. И това грам не е пречило а/ да крия от тях; б/ да попадам и изпадам в безумни, застрашаващи ситуации; в/ да върша глупости на килограм. Спаси ме това че си бях писарушка по душа и умрех да изкарвам добри оценки.

Аз не забранявам. Обяснявам. Пък то да избира. Птичия грип го написа чудесно.

А защо се крият? Кога се крие един човек? Крие се, когато хем иска и прави това, което иска, хем знае, че прави нещо нередно. Крие се или от съвест, или от страх от санкции. При всички положения се изискват ресурси - личностни и логистични - за да се скрие. Поставянето на пречки пред едно действие намалява честотата на действието, защщото не можеш да си го задоволиш по всяко време и всякак.

Светкавица, вредните навици също не могат да се обобщят така. Едно е да предложа на 15-годишната си дъщеря на Нова Година чаша шампанско, друго е да ѝ предложа да дръпнем една трева. За наргилето - съмнявам се да попаднем заедно на място, където да употребяваме заедно. А домашно нямаме и се съмнявам да проимаме

Просто помним. Помним какво сме правили ние самите и какъв ефект са имали забраните. Освен това морализаторките в тази тема много манипулативно омешвате нещата - смесвате наркотици и зрънчо (все били пороци) и някак пропускате, че има тийнове на 13-14, има и на 16-18. Разликата между двете групи е много голяма. За тревата и цигарите аз лично съм твърдо против, независимо от възрастта и се опитвам да въздействам. Алкохолът в малки количества е социален инструмент и изобщо не е вреден, ако се употребява чаша бяло вино, или джин с тоник или бира на купон веднъж на седмица - две при онези над 16 години. Когато имаме семеен празник наливаме и на щерката чаша вино. Най-често не го изпива, особено ако е червено. Но съм сигурна, че ако строго забраняваме ще опитва на инат. По никакви чалготеки и дискотеки моята не ходи, а относно секса - каквото дойде. Там забрани също не помагат, а след 16-тата година нещата са на късмет. Пък и съученичките ми, които бяха на казармен режим за да ги опазят непорочни, не прокопсаха от това - изпожениха се рано за да се махнат от вкъщи и при това липсата на предишни гаджета общо взето им попречи да изберат добре и се изпоразведоха.

Изобщо има много голяма разлика между секса със стабилно гадже и висенето на околовръстното, между чаша бира или вино на купон и повръщането от препиване всяка вечер по градинките, между пушенето на наргиле с плодови смеси на купон и пушенето на трева или друсането с по-твърди наркотици.

Ето, видно е колко по- трезво разсъждават и по- откровено пишат по- млади хора. Всяко поколение си има своите закапачени представители, разбира се. Това не е причина капак да се постави на всички. Слава Богу не се и прави.


Пак грешиш. 
Вече ти писах, че аз не се колебая, нито търся тук съвет аз как да постъпвам и проблеми от този сорт с моите деца не поставям за разглеждане във форум. Ако държиш да си разглеждаш личните ми въпроси, за които нямаш представа- можеш, разбира се. Форум е, всеки се излива според както му идва отвътре и както е възпитан.
Ако някой го влече да морализаторства непопитан и да обсъжда факти, с които не е запознат- свободен е да го стори. Видно и от тази тема е, вкл., че се обсъждат И непознати неща.

Въздухът и колАта си е точно в такова съотношение с истински опасните неща, както зрънчото с хашиша. Примерите са точно затова- да покажат колко несъстоятелно се поставят под общ знаменател едни твърде различни сами по себе си неща.
Какво те е грижа за 16 годишната, чийто баща решил да й купи спалня? Тъй решил- така направил. Не става дума за 10 годишно дете. Сексът на 16 не е ненормален. Ненормално е възрастен човек да се прави, че не го знае, още по- ненормално е наистина да не го знае. И като се среща това под слънцето, та какво- да си остави бащата /или майката/ дъщерята да го прави където завари- по улици и квартири, по хотели и мотели, в чуждите коли и да се крие, като по време на Инквизицията?  И този случай касае секс с гаджето- един човек, не приемане на клиенти.



Нормално е да продължим да правим разлика между нещата, които са различни. Както и да отличаваме "навика" от опитването на нещо ново. В противен случай рискуваме и децата да спрат да отделят това, което убива, от просто вредното и малко вредното, до напълно безвредното. Щом в главите на родителите е каша и те се водят от комплекси и насадени им чужди разбирания, как ще е по- различно при децата им?

Изразяването на неодобрение е право на всеки, не само на родителя. Никой не е против това- да се изрази такова, Светкавица. Въпросът е, че на една определена възраст пък детето не винаги ще го вземе предвид това неодобрение. Тогава какво следва? Ти не одобряваш да се пуши. Твоята 16 годишна госпожица, обаче, си пафка. Как продължаваш да не одобряваш? Какво правиш след това? Как разбираш използвания от теб тук термин "толериране"?
И аз питам сериозно, т.к. ми е интересно.
Пак смесваш зрънчото и чипса /което не е особено вредно за някои родители и те го купуват поради това, че не виждат причини за себе си да не го правят и го намират за храна/ с цигарите и алкохола /много по- малко родителите ще купят това за децата си и ще го сторят наистина с по- различни мотиви/. И при алкохола, като при останалото-  от чаша бира до редовно алкохолно опиване пак е с разлика от небето до земята.
................................
Теми, като тази, са полезни затова, защото все пак има хора, които откровено споделят позицията си и не държат да я наложат, освирквайки тази на останалите, които пък имат друга.
Аз няма да купя спалня са детето след две години, най- вероятно, макар че де да знам, но и през ум не би ми минало да счета за ненормално или, още повече, да се пуля на нечие решение друг родител да го направи за детето си.
Още по мое време имах съученици, които пушеха с родителите си от VІІІ клас. Аз се крих до Х клас, после взаимно решихме, че е безсмислено. Сядахме си по женски с приятелки на майка и мои. Непушачка съм от 18 години вече. Нищо не е последвало от това, че майка ми е "толерирала" /аз не бих ползвала този термин тук без кавички/ пушенето ми на 16-17 г.

Добре, де,  Judy, аз съм закапачена. Дишай дълбоко. Не е нужно дори да ме приемаш като такава.
Не толерирам рецидивно 16-годишни да спят под един покрив и сутрин заедно да тръгват за училище; не толерирам на същата възраст да са татуирани по цялото тяло, да имат пиърсинги на 101 места; да пушат наргилета, хашиш, трева.
Браво, ашколсун на онези, които сте широко скроени.   

В крайна сметка родителят не може да избяга от себе си. Неговото отношение към живота се отразява на режимът, в който се опита да вкара децата си.

До тийн възрастта децата имат достатъчно време /и родителите най-вече/ да имат отношение към цигари, алкохол, секс и евентуално наркотици и пиърсинги/татуировки.

За цигарите най-често примерът и отношението се предават. За алкохолът е подобно. Аз съм привърженик на липсата на забрана за алкохол на малки деца. Докато те си забраняват сами, ако са любопитни могат да помиришат, че и да близнат ако искат /капка-две концентрат или глътка шампанско/бира/ и да спре да им интересно.

За наргилето ми е най-интересно и разбирам питането на Светкавица. И то, и зрънчото са нещо без особена стойност, но с очаквано удоволствие. Докато има рискове и съмнителна полза /а в тях има/ предпочитам детето да свиква да сортира "гевезелъците" си. Предпочитам да избира сок пред кола и ядки пред звръчо примерно. Все удоволствие, но без "празния" ефект на зръчото. И с наргилето така... ще ми се предпочита музика пред него. Не е така безмислено удоволствието.

Татуировките и пиърсингите пък... любопитно ми е дали има родители без такива екстри, които с лекота ги разрешавта преди пълнолетие. Аз неудобрявам и пробиването на уши на бебета. Много соляма консерва.

ПП За спалнята съм съвсем ОК. Но за преспиването нощем - не. Все пак детето е на 16 и няма да му купят пак легло след година-две поради навършена възраст, нали

Бе то и аз не толерирам и не харесвам. Но да се спрем само на секса - като тръгнат там нещата спирка няма. И кое е по-добре - да се сексят по градинки и в коли или у дома на сигурно? А я си представи, че стане гаф? Тогава времето за реакция е решаващо, а кое дете по-лесно ще се реши да каже на мама - онова, което се крие и официално е още девица, или онова, при което нещата се знаят?
Това с пушенето на хашиш и трева, с татусите по цялото тяло и 101 пиърсинга го приемам, че е само метафора за ефект

 
Кога пък съм се обърнала персонално към теб? Нека не превръщаме сериозни теми в клюкарски и да не ги посвещаваме /отново/ на конкретни съфорумци. Не ги разваляйте по този начин.
Лично аз съм до тук с подобни безсмислени личностни общения. Не участвам в такива.

Да се върна на темата. Аз заради нея пиша, не заради някой съфорумец, решил, че съставлява персонален център на внимание.
Добре, не толерираш. Никой не оспорва решението ти. То си е твое право.
Имах приятелки, които спяха след 16 годишна възраст заедно с приятелите си в дома на момичето. Ставаше въпрос за постоянен приятел, познат добре на семейството. Приятелят беше голям, ходеше на работа, не на училище.
Приятелка моя не е водила разни други, само този си приятел, с когото сега имат семейство от много години и имат дори внуче, доколкото знам. Не са разведени, заедно живеят оттогава.
Какво би могла да стори майката на това момичето- последен клас /тогава имаше училища и до ХІ клас/? И най- важното- защо? Какво щеше да постигне?

Изброяването на неравностойни неща в поста ти го приемам също като целен от теб някакъв ефект, който няма как да се постигне при подобно безразборно изброяване- наргиле и пиърсинг на 101 места, наред с хашиша. Няма как ги обсъждам общо. Доста писали в темата отдавна ги отделихме като обекти с различна степен на вредност. Каквито са си. До тук кой "толерира" такъв, точно, пиърсинг, както и наркотиците?

При забраните и нетолерирането на пороци има и друг тънък момент - дали самият родител си ги позволява.
Ето, една майка каза, че няма против дъщеря ѝ да си направи татуировка, защото майката също има. Странно щеше да е, ако майката забранеше, въпреки че самата тя има. Същото е и с цигарите, и с алкохола. Ако никой в семейството не ги употребява, много по-лесно е да се забранят като напълно неприемливи, но в другия случай става леко лицемерно - аз го правя, ама на теб не давам. Или "не ме гледай какво правя, слушай ме какво ти говоря".
Да, знам, с говорене и обяснения може да се очертае границата "до 18 не може, след това може", но колко от децата са склонни да я приемат, като тези неща ги правят именно, за да се почувстват пораснали? Т.е. вместо "като станеш голям/а - ще може" те предпочитат да извъртят ситуацията на "ако го направя, значи вече съм голям/а, следователно може".
А колко лесно беше, докато бяха мънички и сладки и само се тръшкаха по улиците...