Струва ли си да се бориш?

Не съм поставила ограничения какво да ти казва сърцето
Може ти все да си човека, който прави крачките. В това няма лошо. Така трябва да бъде. Това, че мъжете са забравили как да бъдат мъже и прехвърлят все повече от отговорностите си върху жените, не значи, че това е правилно. Хората трябва да си знаят ролите. Объркат ли ги, идват недоразуменията. Нейният sms е всъщност това, което ти искаш. Не поставяй ограничения и изисквания за формата, тъй като и твоето "хайде да пием кафе" не е много по-различно от нейния sms.

Според мен, ако толкова се терзаеш, е относително безопасно да я питаш дали не иска да се видите и между другото я питай какво иска.

Ако искаш мнение - прави го сега. Не чакай да минат години, да живеете в нещо сподавено, да се опитвате да фабрикувате щастие с други хора и в крайна сметка да си развалите семействата и да нараните невинни хора заради гордостта ви сега. Питай патило.

Останалите неща нямам какво да ги коментирам - в любовта гаранции никога няма. Затова, каквото сърцето ти казва, а не разума.

Хайде сега бъди мъж и си гони интереса.

И аз съм на мнение, че се обичате, но внимавате да не си пречупите гордостта Анализираш и се самоубеждаваш, че можеш и без нея, точно защото- тя ти липсва. И колкото повече време минава, ако я обичаш истински, ще ти липсва още повече.Затова ти дадох съвет да я потърсиш.Не губиш нищо. 

Тъй ами... Няма такъв мъж, дето ще седи вкъщи и ще чака да му се обадят. То тестостерона гони техния вид да търси, преследва и да пази уловеното само за себе си - и така е и така ще бъде.

Пасивността, търсенето на причини за оттегляне от предизвикателството, пазенето на достойнство (по-достоен ще те направи да се бориш с риск да загубиш, Аматьоре) не са в мъжкия модел на действие. Търсенето на причини да не се пребориш е в твоя вреда, собезсилва те като пол.

Дори факта, че пускаш питане в женски форум сякаш цели да те предпази от загуба. "Струва ли си да се бориш?" - винаги си струва, щом имаш чувства.

В най-лошия вариант, ако не се получи ще си отхвърлен и пренебрегнат, но мъжа в теб ще е заякнал и то не в погрешната посока ( - "никога вече да не преследвам жена, защото ще ме нарани"), а в усещането че си силен, можещ, в контрол на ситуацията и годен да се пребори с конкуренцията.

Ееех сакън да не се прецакате, някои мъже...

И жени има,които се боят да не се прецакат.Доколкото разбрах са излизали заедно,говорили са,и пак заедно са решили да не продължават напред.Какво има още да изясняват?

Авторе,все пак решението е твое.Аз не ти давам съвет,просто изказвам моето виждане.Успех .

   И без да влизаш в конфликт с достойнството си/ гордостта си  /в най-добрия смисъл казано/ можеш да намериш повод и начин за още срещи с приятни разговори, от онези срещи, които са последвали раздялата и са ви навели на мисълта за втори шанс.  Вярвам, че човек може сам да помогне на съдбата си  с разумни и верни решения/стъпки, а чакането обстоятелствата да се извъртят и "да ви сблъскат отново"- не съм сигурна....Може да се разминете и да съжалявате на по-късен етап, може онова по-добро,по-борбено същество, което чакаш, да не се появи никога.

Оползотвори  този шанс сега, пък после мисли какво би могло да те очаква в бъдещето с друга дама евентуално.

Без да насилваш нещата, но и без да стоиш безучастно и в режим на очакване и анализи, действай! Все още мнозина смятат/включително и аз/, че инициативата трябва да е на мъжа

Ами много си прав. Не думите, а действията са показателни.
От всичко прочетено имам чувстовото, че и се иска да е свободна, но и същевременно да те държи на stand by. Just in case...
Ти си решаваш дали ти е приемливо.
Или решаваш и си с някого или се изяснявате веднъж завинаги и всеки по пътя си.
Относно мечтите и представите за съвместен живот, които сте обсъждали,  за сватбата с подробности и т.н.... едно е да сте прясно влюбени, хвърчащи в облаците - тогава са романтични мечти, но в случай на почти изчерпани отношения повече ми прилича на автосугестия.

^ Това..
Не е като да не се борих, но как да продължа да се боря срещу някой, който се отказва 2 пъти(1-вия път, когато се разделихме. 2-рия - въпросния разговор от цитата) от мен, когато опре ножа до кокала?
Никога не съм твърдял, че жената трябва да поема инициативата. Но пък съм на мнение, че когато има предистория(тоест не е начало на връзка), всеки един от двамата трябва да има правилните мотиви, за да продължи да се бори, както и да се оттегли, когато не ги намира. Понякога чувствата не са достатъчни, колкото и грубо да звучи. Аз може да я искам, да умирам за нея, ама като не чувствам, че при нея е така(може да е на думи, но не го доказва с действията си), не обезсмисля ли това борбата? Не е ли именно това момента, в който ставаш жалък в очите на човека отсреща?

@Nesiha, пускам питане в женски форум, защото когато се допитам до мъже, повечето от тях казват "Кажи си 'майната ѝ' и продължавай напред", но това е базирано на техния опит с жените.
Докато вие, жените, от друга страна се обосновавате, когато давате мнение, било то базирано и на личен опит. А точно обосновката е нещото, което на мен ми е интересно и заради което съм пуснал темата


А аз имам същото чувство от всичко преживяно до момента. Иска да съм нейн, както сама го е казвала "Още си мой, дори реално да не е така". Иска да съм ѝ на разположение, когато има нужда от мен. Не иска да допуска да съм с друга <- това също са нейни думи.
Еми добре, като ме иска, като ѝ липсвам, като пламъка още не е угаснал, като не иска да ме вижда с друга и т.н., не е ли редно да се напъне и да направи нещо по въпроса(както аз вече направих), да ми докаже, че застава зад думите си с действия и наистина ги иска тези неща, а не само да ги говори?

Аз загубих нишката. Може ли кратко и ясно фактите - кога какво кой поискал и кой какво отказал?
Щото нещо или аз не разбирам, или ти си противоречиш в твърденията.

Разбира се.
Ще се опитам да сбия максимално всичко и да изтъкна това, заради което съм пуснал темата.

Имахме връзка - разделихме се. Причините бяха, че не сме себе си, че не се отпускаме, общо взето поправими неща, които така и не успяхме да поправим.
1 месец след раздялата между нас нямаше никаква комуникация. В последствие аз я потърсих и подновихме комуникацията. Писахме сме в Скайп, чувахме сме се по телефона, излизахме няколко пъти.
По време на разговорите ни(онлайн или офлайн) твърдеше, че ѝ е приятно с мен, че ѝ липсвам и още куп такива неща, които докосват сърцето. Призна и че има надежда нещата между нас да се оправят. След всичко това аз реших, че не можем да продължаваме да бъдем в позиция "полусъединител". Излязохме, говорихме, поставих ситуацията в положение "или-или" и тя каза, че хем иска да изживеем всичко, което е неизживяно между нас, но повече се страхува да не се нараним отново, да не се оплеска нещо и т.н. Все неща, които ако имаше как да знаем без да опитаме, щяхме да сме ТОТО милионери.
Съгласих се с това(да приключим), защото споделям страховете ѝ до някаква степен, помолих я да не ме обърква повече, да не ме търси, като ѝ обещах, че аз ще направя същото. И така като гледам, не ме слуша и продължава да се опитва да ме обърка.

Да "довърша" заглавието на темата:
Струва ли си да се бориш за човек, който твърди, че иска да е с теб, но не го доказва с действия? Човек, който с действията си сякаш показва, че не е наясно сам със себе си...

Дано съм бил достатъчно сбит и в същото време изчерпателен

Amateurrr тука беше по-искрен, без настоящето пренаписване на историята, че е било взаимно.

Ми, да съгласила се е, къде да ходи, особено ако ти си изтъквал доводи ПРОТИВ връзката.

Също така, натрапва се как тя е говорила много за семейство, деца и дом - и никъде твоето становище по въпроса. Ти каза ли ясно "Да, аз искам деца, дом и семейство с теб" или това някак си остана дифузно загатнато? Казано ли бе направо от твоя страна?

Няма да отрека, че съм изтъквал доводи против, но когато поставих въпроса ясно, казах, че ако тя пожелае, ще се боря.
В началото на връзката тя също изтъкваше доводи против(разстоянието, родилите ѝ), но това не ме спря да се боря да сме заедно.

Относно говоренето за семейство, дом и деца, не твърдя, че е било чак толкова много. Просто не веднъж го е споменавала(в границите на нормалното според мен) и да, бях ѝ дал да разбере, че желанието е взаимно и то без шикалкавене.

Аз съвсем не вдявам, кви са тези "да не се нараним", " да не се оплеска"
Хора, не знам дали подозирате, но не живеем във вакуум.
Обаждай се на тази незнамсиквалигла и и постави нещата ребром. Някой по-напред каза, че това е просто любов, не квантова физика, че да изчислявате до милимундер.
Оценявам цялата ти сензитивност и сърдечни настройки, но .......нито раздялата ви е като раздяла, нито опитът ви за събиране е като хората.
Любовта е като баница - режи та яж, не като фюжън кухня с пяна от шампанско, което като вкусиш, не разбираш там ли е или си въобразяваш.

Дрън-дрън... Че тя ако е съгласна, какво има да се "бориш"? Ти не можеш ли да взимаш решения сам?

 
   Много вярно!!!

Поставих въпроса ребром - решението вече е взето(още като пуснах темата може би). Просто разисквам ситуацията като цяло. Извинявам се на всички, които съм подразнил с мненията си. А и съм сигурен, че не съм единствения, който е попадал в подобна ситуация, та може темата да е полезна и за други

Полезна,полезна,....Даже не знаех, че има мъже като теб. А и мненията на писалите допринасят ...
Оценявам смелостта да пуснеш темата и да вникнеш в разните гледни точки.