На първо място искам да стане Човек,с главно Ч.
Татко имаше големи амбиции за мен,но аз не ги осъществих.
Никога по никакъв начин не са ми го показвали или казвали.
Винаги са били зад мен и са ме подкрепяли независимо от моите решения.
ТО и ТЯ искам да бъдат щастливи,да си намерят половинката в живота и да ни радват.
Мъчно ми стана от някои постове тук.
Татко имаше големи амбиции за мен,но аз не ги осъществих.
Никога по никакъв начин не са ми го показвали или казвали.
Винаги са били зад мен и са ме подкрепяли независимо от моите решения.
ТО и ТЯ искам да бъдат щастливи,да си намерят половинката в живота и да ни радват.
Мъчно ми стана от някои постове тук.
(да поясня, че ако си избере това, ще завърши съответно училище, което е на световно ниво). Ако стане едно от двете, провал ли е, успех ли е, нормално и естествено ли е? Това не ми е ясно. 
Точно във връзка с темата е - аз съм много амбициозна, поставям си цел - постигам, мисля логически, много съм трудолюбива, завършвала съм предимно с шестици, включително и медицина, та и доктората ми беше награден; като багер съм, както беше казала една позната. Детето не е така. Умно, много талантливо, но с предимно артистични наклонности. Получава шестици, но благодарение и на мен (аз натискам). По музика, драма, и всичко що изисква въображение - има 6+ без усилие; математика, науки, социални науки - 6- с усилие. В началото ми се искаше дете - прилежна ученичка, старателна, смостоятелна, но уви. не е такова. да го върна ли? Просто започнах да се съобразявам с нейните възможности и нейните силни страни и нещата тръгнаха. Не се дразня толкова. : lol: Затова с две ръце подкрепям желанието и да стане учителка в начален курс. Ще бъде прекрасна учителка, обичана от децата, и най-важното, ще и носи удоволствие. Аз си мисля, че ако децата ни са добре възпитани, получат добро образование и намерят професия, която ги удовлетворява, ще бъда доволна. 
