НВ-ВМХ, част 74

Радост, моят случай е подобен на този на Камелот, но не напълно: и аз съм със затлъстяване от най-ранна възраст (писала съм преди, че на снимките, които имам, съм с нормално тегло само като бебе, т.е. може би първите 2-3 години, после вече съм с доста излишни килограми). Така съм била на практика почти през целия си живот. Диети почти не съм спазвала (не исках, не приемах мисълта, че след като не ям повече от другите, трябва да ям нарочно по-малко и по-безвкусно, за да успея да намаля теглото си, ако въобще успея). За това обаче сега съм благодарна Вярно, правила съм зелевата супа - това беше по предписание от Байкова Веднъж плодувах за 5 дни. Също съм опитвала да се храня разделно, а дори и след като прекратих опитите, ми остана за 11-12 години навикът да закусвам само плодове. Ами, вярно е, че съм успявала да сваля някой и друг килограм с тези опити, но наистина съвсем малко.

А иначе съм с ранен пубертет (на 7 бяха започнали да ми се развиват вече гърдите, да се окосмявам), на 9 първи цикъл, отначало за 2-3 години беше редовен, после стана нередовен и на много големи интервали. Доста по-късно стана ясно, че причината е поликистоза.

Под влияние на форумите (приятелки в САЩ, които се хранеха нисковъглехидратно) и на прочетеното в нета (че всъщност при поликистоза се препоръчва нискогликемично хранене) през август 2009 г. започнах плахо и постепенно да ограничавам въглехидратите, като най-напред спрях да ям сладко всеки божи ден и да слагам захар в кафето. Наистина прекалявах със сладкишите, и то все купешки, буквално до зависимост бях стигнала, с характерното търсене на утеха и на забравяне на проблемите, докато си хапна съответния сладкиш, последвано от чувство за вина после и придружавано от срам да не ме видят, да не се налага да давам обяснения Ами, убедена съм, че точно ограничаването на захарта се отрази много положително върху хормоните ми, защото към 2 месеца по-късно си усетих за първи път овулацията и от онзи момент, слава богу, интервалите започнаха да се скъсяват и всеки път усещам кога овулирам. Разбира се, постепенно си променях все повече храненето в посока на все по-голямо ограничаване на въглехидратите и увеличаване на месото, яйцата, млечните. Наистина се хранех безобразно преди това. Месо ядях 1-2 пъти седмично, яйца - по 3-4 месечно. Зеленчуци почти не ядях. Ако се случеше да ям домати на салата (други салати не ядях), не слагах никаква мазнина. Готвех с олио, но минимално количество, страх ме беше от мазнините. То всъщност готвено ядях доста рядко, само събота и неделя, през другото време карах на сухоежбина, и то често на купени боклуци, защото все имах много работа и не исках да губя време с готвене Много плодове ядях, много сладкиши, картофи, ориз. Не много обикновен хляб, но макарони, кроасани, сухи пасти, вафли, кексове, банички - тях по много На кафе, мляко и чай слагах по много захар. Киселото мляко бях спряла да го ям, защото трябваше да слагам все повече захар, иначе ми беше кисело. И домашната баница я топях в захар

Разбира се, движението също го увеличих, когато реших да започна "моята промяна". Всъщност още преди това си бях купила кростренажор, но няколко месеца стоя почти неизползван. После обаче му разказах играта

Надявам се да не е вярно това за процента мазнини при първата овулация. Моят опит все пак показва, че не е така И с този дълъг пост искам да кажа, че има надежда дори за хората с дългогодишно затлъстяване и с вродена склонност (при мен вероятно играе роля това, че по линия и на двамата ми родители имаме диабетици в рода)

hjkl, аз не сьм казала, че веганите ме дразнят, или пречат, а че на мен ми е трудно да си представя с веган- хранене да се постигне ВМ-НВХ за дьльг период от време. Естествено, че всеки е свободен да се храни, както счита за най- удачно за себе си. Че то мьжьт ми се храни неправилно и това не ми пречи, та какво да говорим за хора, които дори не познавам.
А по отношение на крайностите в храненето, сьс сериозни ограничения - далеч не всички хора се нуждаят от такива. Когато обаче става вьпрос за човек с морбидно затльстяване, който в резултат на тежьк метаболитен синдром поддьржа крьвно налягане 200/100 и всеки момент може да го тресне инфаркт, или инсулт, едни по-драстични ограничения в храненето са даже наложителни.
И пак за Аткинс - той например смята, че всеки човек има свой индивидуален праг на поносимост за вьглехидрати, който не се променя през живота му. При някои този праг е над 100 грама, при други 50-70 грама, при трети - дори и под 30 грама дневно. Когато този праг ежедневно се надхвьрля, човек неизбежно започва да пьлнее, затова е добре всеки да определи своя в процеса на диетата.

гледай сега hjkl
на мен и едно листо зелена салата ми е много , като не ми харесва
също така не понасям риба,макар и да правих опита да я проям,а за безгръбначни и други червеи ,насекоми дори и опит няма да правя
за разлика от другите,аз не съм била с наднормени килограми
проблемите се появиха към 50 -те ми години , защото послушах лекар и заради "холестерол близо до горната граница" минах на "здравословно" въглехидратно хранене,което доведе до килограми в излишък и холестерол 2 пъти над нормата
сега съм ОК и след като близо 60 години (без периода на "здравословното" хранене ) съм се хранила така и нямам здравословни проблеми ще продължа
аз съм израсла в планинско село и беше мъка да се отгледа някой и друг зеленчук,за плодове и въпрос не ставаше,трябваше да ги береме в гората
не мога да си представя как преди 50 години (и дали) хората са се хранили с коноп,киноа и други подобни изгъзици
за протокола цикълът ми дойде на 14 години,диети не съм пазила ,майка ми и нейната майка бяха добре кръгли ,почти вегетарианки и сготвеното от тях беше отвратително ,но бяха царици на разни баници,тутманици и други,от които имахме страхотни киселини  за това ги избягвахме
може би за това и сега за мен ядене без месо е безвкусно съжалявам:вината не е моя

Хе-хе, Танче И аз в момента съм в период (от 2-3 години може би вече), когато си търся месцето под дърво и камък За мен явно важи това, че колкото повече ям дадена храна, толкова повече се пристрастявам към нея и повече ми се прияжда. И с месото, и с яйцата стана така, и със сметаната и таханите А преди съответно с плодовете, ориза, картофите, сладкото. Затова предпочитам да упражнявам съзнателен контрол, а не толкова да си слушам тялото, защото преди можех да карам с месеци без почти никакво месо и яйца, а съм убедена, че организмът ми ги е искал тогава, но ето - не съм разчела знаците

Ехааааааа, колко ми беше интересно да ви чета!     Страхотно много информация  
Assos, страхотна графика. Поздрави и благодаря, че сподели!
Тази сутрин реших "тайно" да се претегля "предстрочно" - преди да е изтекла седмицата от предишното теглене и -1кг.   Зелевата супа се отлага...засега. Единствената разлика е, че от мързел последните дни салатите ми бяха само на обяд и по-малки, а вечер - яйца или месо.  

Аз също не качих в началото на вегетарианския си период, а се прехранвах основно с хляб, сладко, картофи. Но си мисля, че това се получи, защото бях млада още, на 26-31 г . Възрастта определено има благоприятно значение за поддържането на кг, когато човек е по-млад.

Момичета, дайте идея за хубав подходящ кашкавал. Аз не консумирам млечни, мн рядко, но ми се е прияло авокадо, а аз си го похапвам обикновено с някакво сиренце та...мъничко бих хапнала, но неми се ще да е от тези соевите боклуци. В момента вкъщи имам скаморца, но то пък е пушено и не съм убедена става ли, ементал много обичам също...

Ами нещата са сложни. Факт е, че след като махнах захарите постепенно започнах да не харесвам хляб, картофи, ориз. Ужасно ми сладнят и те и усещането в устата е, че нещо не им е наред. Плодове ми се ядат, но малко, 1-2 на ден са ми напълно достатъчни. Не мога да повярвам, че вече толкова дни си карам без никакъв хляб, нишесте и не ми се яде такова нещо!
С месо, млечни, масло, мазнини от животински произход, определено се пристрастявам и пада голямо ядене. Това може да се обясни евентуално с това, че не са качествени. При камелот е логично, че това месо от пасящи животни е най-доброто, а пък пластмасовите плодове и зеленчуци не толкова.
Изводът - при мен най-добре действа някаква комбинация от риба, коноп, ядки, салати, а от другите по малко. Скумрията е дива риба и вероятно за това ми действа положително.
Между впрочем, преди се чудех как може човек да яде кашкавал с масло и нищо друго - сега го разбирам, защото и аз го направих наскоро.
От УАСП почерпих идеята като прегладнея навън да купя ядки - 50 г. бадеми ме оправиха.
Мисля си, че и маслините са добър избор за носене в чантата.
И така, неусетно навлязох и аз във ВМ НВХ, макар и по мой си начин. Споделих тук някои идеи по-скоро с мисъл да разнообразя и подобря нечие меню, но разбира се, всеки знае себе си най-добре и взима решения.

 Последните няколко страници прочетох и аз на един дъх, много интересни наблюдения, всеки пише от собствения си опит и как му се е отразило едно или друго хранене. Наистина ми беше много интересно. Пак само един извод можах да си направя, няма универсална формула и това е. И в този ред на мисли аз продължавам да експериментирам и стигам до някакви изводи и резултати за себе си. Ще споделя след някоя друга седмица, може на някой да му е интересно.

hjkl, благодаря за споделеното!  Кашкавал с масло и малко горчица, завити с лист от маруля - това ми е откритието от вчера, чудесна следобедна закуска. 
Asos, и на мен ми беше интересна графиката ти, направо като по учебник!За пример си!
Свидничка, непременно да споделиш!

ха, Шоки, каза го  Същото е и с калориите и това, което препоръчвате тук "естествено" регулираране на апетита 

Камелот, какви вегетарианци са тези, които ядат риба 

Юлинга, аз писах, че не трябва да се приемат само мазнини на едно ядене. Идеята е, че белтъчините не могат да се складират в тялото и веднага се използват, а човек има постоянно минимална потребност от тях /минимална наблягам/ и като няма откъде да си ги набави, започва да гори от активното тегло /изхвърля вода, намалява енергийния обмен в мускули, органи и т.н./. Освен това, за да не ходиш гладна от едно ядене до друго ядене, белтъчините са най-важни, приемът им засища поне 3 часа /то зависи колко взимаш де/.

Ами, Грийн, възможно е, т.е. наистина понякога организмът не успява сам да си регулира апетита. Би трябвало да успее и често се случва така, но понякога не успява.

А аз навремето просто не съм имала информация, затова и съм била сляпа за признаците

Иначе също е ставало въпрос как се справям с повишения апетит, който ме обхваща понякога за кратко между овулация и цикъл. Случва се понякога хем да се усещам сита, хем да изпитвам трескаво желание да ям, да дъвча нещо. Тогава ми трябва много силна воля и нещо, което да ме разсее, за да не продължа да ям с часове Но мисълта ми е, че тогава знам, че това не е глад, а са разбутани хормони, така че не го тълкувам като нужда на тялото ми точно в този момент да изяде света

исках да кажа, че е необходимо броенето на калории при хора, които усещат, че прекаляват или не разчитат сигналите за глад на тялото си 

Ако се усещате такъв, не се колебайте да "сверите" часовника си за известно време и да видите енергийните си нужди и какво и колко ядете.

Ох, на мен тази постановка с калориите ми намирисва ужасно много, по ред причини. Най-вече защото не можем, наистина и абсолютно не можем, да изчислим със сигурност и с точност колко приемаме и колко изразходваме. Освен това със сигурност разходът е различен в различните дни. Така че според мен сметките са излишни, защото не дават никаква надеждна информация. Но може да се пробва с намаляване просто на количеството - на око.

И още нещо: многократно съм писала, че за мен месото и яйцата, особено ако не са придружени от суров зеленчук, а от малко или средно количество готвени зеленчуци, са лека храна - храна, след която не се подувам, леко ми е, добре ми е. Да, но освен това след такова меню не си чувствам корема доволно напълнен, но въпреки това съм сита. Знам, че съм сита, защото не съм гладна Ясно ми е, че звучи тъпо, но искам да кажа, че опъването на корема не е единственият сигнал за ситост и не е задължително, за да се нахрани човек.

Шоки, съгласна съм с теб! Точно в такива случаи човек трябва да прояви малко воля или изобретателност как да се разсее, за да не си сипе допълнително или да не похапва непрекъснато нещо...И аз смятам, че контролирането на количествата е достатъчно. Което не значи, че винаги ми се получава, де...