Лоши ресторантьорски практики

От косъм не бих се погнусила чак толкова, по-лошо и опасно е немиенето на продукти и ръце, ама...това е по-трудно да го разбереш

За хигиената на заведението доста може да се съди и от тоалетната. На много места няма елементарни неща като сапун, за тоалетна хартия или (оо, какъв лукс) хартия за бърсане на ръце.
Пресен пример от снощи - излизаме с приятели на заведение, което претендира за добро име (Тераса Плей в Русе). Тоалетната е толкова мизерна и гнусна, че по-добре да се стискаш, отколкото да слезеш на долния етаж в мизерията.
Да речем, че не са стигнали до ремонт на тоалетната. Сервитьорите са много неорганизирани. Въпреки че момичето се стара много и беше любезна, чакахме за сметката 30 минути, като през 5 минути й напомняхме, докато минава покрай нас.
Не бих казала, че няма да стъпя пак, но определено отивам със смесени чувства.

От последното описание не можах да разбера защо ресторантът претендира за добро име.

Заради обновената зала, изкилифенченото меню, сервитьорките с моряшки униформи.

Относно дължината на менютата, гледах по Нешънъл Джиографик един филм, в който имаше една сладоледаджийница с асортимент само шоколадов и ванилов сладолед и друга с много богат асортимент от най-различни видове сладолед. Хората предпочитаха повече първата, защото много по-лесно правят избора си, а голямото чудене какво да изберат ги затормозява и след това имат чувството, че не са избрали най-доброто. Та по тази логика, може би добрите ресторантьори, за това правят семпли менюта.

Ами, да! В ресторант с по-скромно меню като отидеш с компания от 4-5 човека, може да опиташ от всичко (или поне да придобиеш представа за ястията чисто визуално) и наистина излизаш по-удовлетворен. По-добре компактно меню, което се сменя всеки сезон (намеква, че се ползват сезонни продукти), отколкото дебела книга с 50 страници, пълна с полуфабрикати...

На мен дългите менюта са ми съмнителни точно заради полуфабрикатите. Няма как да държиш на склад продукти за 200 ястия, някои от които нехарактерни за мястото, сезона и т.н. Поръчвайки се нещо подобно ми е ясно, че е отдавна мъртво и лежащо на дъното на някой фризер в очакване да бъде изровено, подгрято и сервирано на някой екстремист 

Зависи. Понякога менюто е дълго, но всъщност бедно и еднообразно:
сирене по шопски
сирене на тиган
сирене на плоча
сирене пикантно
сирене пане

дроб по селски
дроб пане
дроб с нещо си

вариации на салати с домати, краставици и чушки и лук:
- с царевица
- с някакъв колбас
- със зеле и царевица, и колбас

и пр. тинтири-минтири

Не е много по темата, но също толкова ненавиждам омазаните с мед сауни. Не може ли някак по дискретно да се занимаеш с личните си разкрасителни процедури 

Любимият ми ресторант в София поддържа само меню за деня, нищо друго.

В тази връзка, сещам се за менюто на един от ресторантите, които харесвам. Някои от ястията са с, така да се каже, базисни продукти, но в менюто е посочено, че може да се поръча вариация на съответното ястие, в която да се включи например сос, пърленка, гарнитура или друга съставка. Много по-добър вариант, отколкото да се пълни менюто с еднообразно ястия, които се различават по една съставка.

Здравейте, момичета! Изчетох цялата тема с интерес, учудване, възмущение, на моменти погнуса (от примерите за храната в заведенията). Потресена съм какви сервитьори има и не се учудвам от предубедеността на нови клиенти. Но не уважавам мнението на хората - тя е проста сервитьорка или щом е сервитьорка е второ качество човек. Аз лично благодарение на тази работа установих колко усмихнат човек съм, че това прави впечатление на хората и лесно съм ставала любимка на редовни клиенти.
Млада съм, имам малко опит в бранша. Сблъсквала съм се и с добра и лоша практика. Първата ми работа беше в едно новоотворено кафене, където униформата беше от къса пола с пришити къси гащи, а масичките бяха ниски и се навеждаш или приклякваш, за да сервираш, а мъжете все надничаха, за да видят дали имаме нещо отдолу. На ризите горното копче беше поставено по-надолу нарочно и всички прихващахме с баджа или с безопасна игла. Основната клиентела беше майки с деца и много критики отнасяхме в началото докато ни свикнат. На мен никога не ми е било приятно, но нямаше как. Там управителя често викаше и заплашваше с глоби. (лоша практика) Трябва да стоиш прав покрай масите и клиентите си мислят, че ги следиш да не избягат или и аз не знам какво и не им беше приятно, но така ме задължаваха. И аз като клиент не харесвам това.
Съвсем различно е отношението в нощния бар, в който съм сега. Шефовете са повече приятели, отколкото шефове. Дори и да сгрешиш не ти се вика, а след това те питат какво се е случило, за да се изясни ситуацията. (добра практика) Цените не са от най-ниските и няма промоции за малки питиета, примерно, защото се държи на имидж, но повечето от клиентите са редовни, а новодошлите идват пак.
Клиентите се посрещат и се питат дали имат резервация и ако нямат колко човека ще бъдат за да им се предложи подходяща маса. Когато дойдат в началото на работното време и още няма хора, но все пак е резервирано почти всичко, започват да се сърдят, че не са в "центъра на купона", но когато дойдат след 12-1 часа и е препълнено същите се съгласяват на каквото и да е място, само за да останат в бара.. Често 2-ма човека искат да седнат на едно от трите сепарета, които са за повече хора и тогава се уговарят, че може да се настанят още хора при тях след това. Съгласете се, че е кофти да дойде една компания от 10 човека и да няма къде да ги настаниш! Най-малкото се сърдят на теб!
Обичам контакта с хората. Смятам се за вежлив човек и не ми пречи да ме разкарат няколко пъти. На клиента му правят много неща впечатление, но и на мен ми прави например, когато някой ми поръча нещо и носейки го ми казва "И една вода, извинявай че те разкарвам". Не ми пречи, затова съм там. Често се шегуваме с клиентите и често ни викат на масата им да ни налеят по едно да се чукнем с тях. Но трябва да вметна, че забелязвам жени/приятелки на мъже/момчета да се дразнят, че се усмихвам на него, при положение, че тя му казва какво да ми поръча той, а не го прави сама. Няма угодия! Явно бъркат вежливостта с флирт..
Мога да разкажа много неща, и за начин на обслужване и за отношение на клиенти, но ще ги спестя.
И не, не съм поредната проста сервитьорка! Нито това е работа, която ще работя винаги. Имам си амбиции и цели. Имам си и друга по-добра работа за летния сезон. Това е моят избор за сега, харесвам работата си и не ме е срам.

Хора, клиенти или обслужващ персонал - бъдете позитивни и усмихнати ! Няма по-хубаво нещо, дори и да не си на кеф да виждаш усмивка насреща! Двустранно!!!

ronche, 
Хубаво е да се чуе мнението и на човек "от другата страна"!

От първо лице, мога да споделя, че си имам и любими сервитьори/ки. Например, в едната пицария, която посещавахме редовно със семейството ми (вече не ходим, защото много развалиха кухнята), имаше едно момиче, което беше страшно усмихнато, лъчезарно и кадърно. Често сме я питали кой район обслужва, за да седнем при нея. Никога не сме си тръгвали, без да и оставим бакшиш, но най-важното е, че сме го правили с удоволствие и признателност за добрата работа.

Аз също много харесвам усмихнати сервитьори, които "не ти се сърдят", че си им влязъл в заведението. Преди 2 години посетихме едно заведение на морето, нищо особено, но с вкусна храна. Обслужваше ни едно момче - усмихнато, любезно. Само да го потърсех с поглед и веднага идваше да пита от какво имаме нужда (в никакъв случай досадно), празна чиния не оставаше на масата повече от минута. Колкото и да го връщахме за нещо (голяма компания и постоянно някой се сещаше, че иска още нещо) не измрънка и не каза нищо. Хареса ни заведението и оставащите 5-6 дни до края на почивката, все там обядвахме и вечеряхме. И все на една и съща маса, за да знаем, че ще ни обслужи това момче. Естествено винаги получаваше доста солиден бакшиш, който определено си беше заслужил.
На следващата година пак бяхме на същото място на море и посетихме същото заведение. Момчето пак беше там на работа и ни позна. Отново обслужването беше на ниво. Тази година, дори да не сме на същото място, ще отидем за една вечеря там  Традиция е все пак 

В добрите (скъпи) ресторанти менютата са къси. 3 предястия/супи, 3 основни, 3 десерта, например.
Не мога да си представя, че някой ще поддържа 50 страници меню и всичко ще е прясно и качествено.

Windy, tooclose на мен също ми прави огромно впечатление усмивката на сервитьора и то когато си личи че не е насилено, защото така трябва. Имала съм колежки, които са добри като обслужване, но не можеш да ги накараш да се усмихнат на клиентите и това е. Дори и да ги задължават. Даже една от сегашните има една усмивка докато е на масата и взима поръчка и като се обърне - stone face.. Кофти, ако го видят и клиентите. Аз съм спокоен и весел човек и винаги съм усмихната. Явно е до човек.
Единственото нещо, което може да ме подразни и ядоса е човешката простотия! Не мога и не мога да го възприема и да виждам, че има такива хора. И все пак каквото и да ми се случи и да се изнервя, след няколко минути разхождайки се между хората ми минава, а ти другите не са виновни за това. Няма нужда да си го изкарваш, да тръшкаш чаши или каквото и да било. Не мога да си представя да ми се случи.
Относно бакшишите.. дълга тема.. Криза е