Работа, CV-та, HR-и, съвети - 37-ма тема

Не се заяждам. Твоят тон е такъв. "Какви осигуровки, като сумата е под МРЗ". (или поне аз така го разбрах. В оригинал е "Когато осигуровки, когато....")
Та и ти отговарям - такива, нормални. Питаш - отговарям.  
Да, ако това е всичко, което авторката на въпроса ще получи за даден месец - няма да има осигуровки. Обаче ако си работи на трудов договор например, тогава тези 80 лева подлежат на осигуряване, независимо че са под МРЗ. Самата тя беше казала, че има два граждански договора.

Извинявам се, бързах преди малко.


Аз бих посъветвала и още нещо. Да се внимава когато се уговарят хонорари по проекти дали случайно сумата не е бюджетна, защото тогава това, което се получава като крайно заплащане е с извадени 100% от осигуровките (вкл. се удържат тези, които са за сметка на работодателя). При всички случай трябва да е упоменато в договора какъв вид е сумата.

Сумата е 8 лв на страница. Този месец мотам едни 10 стр, текст, така че ще са 80 лв.
Нямам трудов договор.
Другия граждански даже вече ми приключи. По него всичко беше ок, и бележки ми даваха.
Значи няма да има осигуровки?
А данък?

Данък има винаги, освен през последното тримесечие.

Нека успелите да споделят как успяха и какъв е начинът да
спечелиш желана позиция. 
Все повече и повече почвам да се отказвам - след последните откази, дори
отказах 1 интервю. Аз ли бъркам. И изобщо какво става? 

Днес ми се видя готин пича, накара ме да измия съдовете, утре не знам,

Първо и най-важно е да отговаряш на изискванията за тази желана позиция. Второ много важно е да си реалистична по отношение на тази позиция. Ако желаната ти позиция е рецепционистка с 2000 лева заплата - няма начин да я получиш, каквото и да правиш, просто защото тя не съществува.

Оттам нататък вече са индивидуални особености, които няма как да разгадаем. Щом стигаш до интервюта, значи проблемът не е в CV-то. Може би е в начина, по който се представяш на интервютата.

Дадос, отдавна следя темата и съответно попадам на твои постове.
Вече не си спомням дали някога съм писала след твоя молба за помощ.
Ще ти кажа аз, когато бях в комисии, какво ме привличаше в кандидатите.
Вече съм споделяла, че комисиите, в които съм участвала търсиха подходящ кандидат за много специфична длъжност и дейност.

На първо място откровеността. Супер клише е - знам. Обаче когато видиш един човек, който говори заучени неща... просто не е ОК. Усеща се.

На второ място - ако искате ми се смейте - но търся усмихнатото и приветливо поведение. Работата при нас е свързана с много контакти. Личи си, когато човек е притеснен и ако комисията е свесна (разбирай не от ония отегчените дето не им се работи и не знаят кво правят по начало на работните си места) ще го вземат предвид. Хората предпочитат около тях да има спокойни хора на някакво подсъзнателно ниво.

На трето място - ясно е, че и парите, и работното време имат значение, както и всички онези неприятни подробности от сарта на "Какво да правя ако някой ми възложи задача, която не е мое задължение), но на въпросите свързани с тези неща трябва да се отоваря максимално спокойно без да се търси задна мисъл. Например, когато задам въпрос "Заплатата е малка, какво би ви мотивирало да работите?" аз искам да знам как човек би приоретизирал обстоятелствата. Ясно ми е, че с малката заплата рискувам да загубя този човек при първото предложение за по-добра такава. Ако човекът ми каже, че не му е важна заплатата, разбира се, че няма да му повярвам. И следя за реакцията при отговора.

При подаване на документите - повярвайте ми, винаги си личи, когато човекът е подал документи "за да се пробва". От една страна най-често изискванията не са покрити. От друга страна още когато се съберат кандидатите пред вратата и се заприказват си личи някаква нагласа, а при 1-2 конкретни въпроса за задълженията вече става пределно ясно кандидатът дали би се постарал да завърши задачата. Казвам постарал, защото никой не се е родил научен и не е задължително да знае как точно се прави нещо си.

Според мен трябва да седнеш един ден у дома, да извадиш един лист и да напишеш "Какво мога да правя?" Ама не какви дипломи имаш, не какви курсове си завършила, а точно "Какво мога да правя?"
До всяко "Какво мога да правя" сложи една колонка с "Искам ли да го правя?" плюсче за да, минусче за не. Лично за себе си съм правила този експеримент преди много години (може би 5). Не, че нещо особено установих за себе си, обаче ми помогна да направя един списък "Какво трябва да науча, за да мога да работя ... (това, което в момента правя)" и да се замисля откъде да тръгна, за да натрупам едни необходими две години опит в съответната дейност, които ми позволиха да работя това, което правя в момента.
Има и още нещо много важно "С какво мога да направя компромис?" и "С какво не мога да направя компромис". По отношение на парите все още правя компромиси. За съжаление. Но с някакви пари и желаната работа е по-добре, отколкото без никакви пари и без работа. А парите се увеличават с увеличаването на редовете в СВ-то.

Дълго става, но е надявам поне с нещо да съм ти помогнала.

В@ня, мисля, че трябва да заковем съветите ти като пролог на новите теми. Благодаря! 
Dados, дългото време без работа ражда неувереност в собствените сили, тревожност и мъчителна неяснота, едно специфично "блатно" безвремие... Нормално е да се чувстваш така. Знай, че не си сама. Кураж!

Разказа на Славейче ми напомни как при нас имаше една такава жена - с всеки си общува, споделя, разказват си истории,  поемаше всяка задача от чужд ръководител, стана много популярна сред шефовете, всеки я искаше в отдела си... Обаче... в един отдел я взеха, във втори, почнаха да си я прехвърлят нещо. Оказа се, че жената е некадърна, не подлежи на обучение и не се справя с никаква, даже и елементарна задача. И никой шеф не смее да я уволни, защото е много популярна и е харесвана. Тя за себе си считаше, че е незаменим топ служител! Накрая я махнаха, но търпяха паразитирането й две години.
Аз лично съм против поемането на чужди задачи. Един служител, който случайно поема задача ще изгуби много повече време и качеството на изпълнението няма как да се гарантира. Като цяло ефективността пада.
Изключвам случите, когато служителите имат свободно време за уплътняване - като счетоводител, който помага в склада. При нас счетоводния отдел не вдигат глава от заетост, няма как да се случи описаното.

Шеф и чудо! Сега му звъннах да питам да ходя ли, ама колко е часа. Не стига че снощи съм го събудила като бях пред заведението в 18.00, днес пак съм го събудила. Да съм отидела в 11.00.
Да искаш да работиш и да няма работа.

Зина , трябва да си убедителна и уверена в себе си!
Знам , че е клише , но Ваня го е казала много точно!
Била съм мениджър в международна компания- парите са много , но работата и стреса също  
Когато сме взимали нови хора - много са отпадали точно заради кандидатстване на всякъде ,
други с отлични Автобиографии - на самите интервюта , точно защото не са преценили добре желаната позиция.
Сега като пускам и за себе си обяви да търся персонал - първото което елиминирам е автобиографии без снимка , със снимка , но от банята , море , абитюренски , от ресторанти или така наречените " секси " снимки.
Не искам мотивационно писмо , но всеки , който е написал такова е бил поканен , защото това вече на мен ми говори много.
Когато застанеш срещу човек ,който си търси работа има много вербални начини за преценка, разбира се подкрепени и от въпросите , на които търсите правилният отговор - няма такъв!
Наистина всеки си отговоря сам за себе си , за да не си търси след два месеца нова работа!
В@ня е имала търпението и желанието и го е обяснила много добре

Не разбрах мен защо ме намеси 

Уфф , права си - не съм го написала като хората
Исках да ти кажа да знаеш какво търсиш и какво можеш да предложиш.
Другото го написах по принцип.
Но не ми се редактира поста в момента.
Зина успех!

Не мисля, че ZinaSt търси нова работа в момента