- Публикувана: 10 апр. 2014, 19:38 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2014, 09:22 ч.
Детето като "инвестиция"
Идеята на анкетата е да получа резултат от гласуване. Дискусията е за да намеря интересни отговори и предложения. Болната амбиция не е тема на тази анкета. Интересът ми е в друга насока. Да приемем, че се интересувам от отговора Ви, като събеседници, не като родители.
Например: Хубаво ли е децата ни, да учат езици и ако да, трябва ли това да се приложи в образователната ни система, за сметка на други безсмислени науки? Благодаря за отделеното време!
Например: Хубаво ли е децата ни, да учат езици и ако да, трябва ли това да се приложи в образователната ни система, за сметка на други безсмислени науки? Благодаря за отделеното време!
Аз имам малко по-различно мнение относно това дали децата трябва да помагат на възрастните си родители. Смятам, че да. Не съм ги родила и отглеждам, за да си осигуря старините, надявам се, че ще имам възможност сама да се гледам, но така както аз бих гледала моите родители и ги обичам и се надявам да имам работа и възможности, за да им помагам, ако се наложи, щото за сега няма изгледи, така се надявам и моите деца да се грижат за нас ако се наложи. Не смятам за грам тежест това нещо. Нито някога майка ми или баща ми, които имат по един починал родител, са смятали за тежест да се грижат.
Мисля, че човек от древни времена живее в общност, семейство, за да може да получава подкрепа.
Мисля, че човек от древни времена живее в общност, семейство, за да може да получава подкрепа.
Ако не инвестира човек в детето си, не виждам в какво друго.
Всъщност имам пред себе си 2 примера на родители, които инвестират в жилища за децата си.
Не са от моята порода тези хора.
Изключително много се гордея с наше близко детенце, което току що влезе в куп елитни училища вкл. Американския колеж. Просто не се побирам в кожата си от радост за него.
В детето определено е инвестирано от малко в посока здраве, образование, спорт, интереси. Внимание, отношение и не малко пари. И един ден тази инвестиция ще даде плодовете си под формата на културен и образован човек с вероятно много добра професия, реализация и стандарт.
Не казвам, че образованието е единствения вид инвестиция, просто за мен тя е най-логична при наличие на здрав, средноинтелигентен индивид насреща.
Но визия и старание от страна на родителя ми се струват смисъла изобщо на родителството. Няма как да гласувам негативно в анкетата.
Всъщност имам пред себе си 2 примера на родители, които инвестират в жилища за децата си.
Не са от моята порода тези хора.
Изключително много се гордея с наше близко детенце, което току що влезе в куп елитни училища вкл. Американския колеж. Просто не се побирам в кожата си от радост за него.
В детето определено е инвестирано от малко в посока здраве, образование, спорт, интереси. Внимание, отношение и не малко пари. И един ден тази инвестиция ще даде плодовете си под формата на културен и образован човек с вероятно много добра професия, реализация и стандарт.
Не казвам, че образованието е единствения вид инвестиция, просто за мен тя е най-логична при наличие на здрав, средноинтелигентен индивид насреща.
Но визия и старание от страна на родителя ми се струват смисъла изобщо на родителството. Няма как да гласувам негативно в анкетата.
Извинявам се, чаках повече постове , за да обобщя! Отговорите са си класическите "да" и "не", но с интересен почерк 
За началното образование, часовете по музика, бит и техника, изобразително изкуство. Те според мен, са дисциплини, в които не всички деца и подрастващи са заинтригувани. Тези дисциплини, обаче, се оценяват и понякога ронят авторитета на детето ни пред неговите съученици. Съгласни ли сте, че са полезни, но като курсове извън училище?
За началното образование, часовете по музика, бит и техника, изобразително изкуство. Те според мен, са дисциплини, в които не всички деца и подрастващи са заинтригувани. Тези дисциплини, обаче, се оценяват и понякога ронят авторитета на детето ни пред неговите съученици. Съгласни ли сте, че са полезни, но като курсове извън училище? А ако детето Х не е заинтригувано от физиката или от географията ?!
Ако аз съм заинтригувана от историята и имам ограничен талант в математическите науки, трябва ли да се оплаквам, че образователната система ми подронва авторитета ?
Оценяването е за това, да покаже на човек, в какво е добър и в какво не е.
Може да съм най-умната, включила се в темата, 
защото веднага я разбрах. 
Моцарт е бил дете инвестиция за баща си. Циганчето джебчийче също. Нема разлика, освен в начина на употреба.
Наскоро чух някой да казва, че България умира , пенсионната система ненамсикво и ще се ''възползваме от социалните системи на белите държави чрез децата си.'' Не съм сигурна как, може би е имал пред вид, че децата отиват там, в /уж/ белите държави да учат, остават там и те при тях...
Правилно ли съм разбрала темата, авторке?
защото веднага я разбрах. Моцарт е бил дете инвестиция за баща си. Циганчето джебчийче също. Нема разлика, освен в начина на употреба.
Наскоро чух някой да казва, че България умира , пенсионната система ненамсикво и ще се ''възползваме от социалните системи на белите държави чрез децата си.'' Не съм сигурна как, може би е имал пред вид, че децата отиват там, в /уж/ белите държави да учат, остават там и те при тях...
Правилно ли съм разбрала темата, авторке?
Е, Пънки, употреба пък сега. Не може да подозираме родителите, че инвестират в образованието на децата си, за да ги употребят. Най-малкото не сме господари и на собственият си живот.
Аз съм тотално против амбициите на всяка цена и съм за разумен подход спрямо детето, имайки предвид него като индивидуалност. От друга страна няма нищо по-логично и най-естествено от това да искаш детето ти да е умно и образовано.
Аз съм тотално против амбициите на всяка цена и съм за разумен подход спрямо детето, имайки предвид него като индивидуалност. От друга страна няма нищо по-логично и най-естествено от това да искаш детето ти да е умно и образовано.
Влагаме в децата си, за да печелят и да ни хранят, аз така го разбирам, Чек, ама де да знам...За мен не е добре, ако е така, щото ще повредим децата си със собственият си страх...
Нино, аз съм за пълната свобода във възпитанието, но дали съм права не знам. Може и такава свобода да е прекалено тежко бреме, да лиши децата от правила. За мен възпитанието е най-трудното нещо...
ама де да знам...За мен не е добре, ако е така, щото ще повредим децата си със собственият си страх...Нино, аз съм за пълната свобода във възпитанието, но дали съм права не знам. Може и такава свобода да е прекалено тежко бреме, да лиши децата от правила. За мен възпитанието е най-трудното нещо...
Преди всичко децата ни ще живеят добре, освен финансова, може да постигнат и много други удовлетворености, Пънки. Едва тогава идваме ние. Хора, това какво ще се случи с децата ни и нас след 20-30-50 години хич не е ясно и основната цел на това да образоваш и възпиташ добре детето си, е то да стане пълноценен и самостоятелен човек. И без да ни има нас. Които да се грижим за него цял живот или пък то за нас.
Влагаме в децата си, за да печелят и да ни хранят, аз така го разбирам, Чек, ама де да знам...За мен не е добре, ако е така, щото ще повредим децата си със собственият си страх...
ама де да знам...За мен не е добре, ако е така, щото ще повредим децата си със собственият си страх...Ако е така е гадно, но аз все се надявах на кавичките, които пък от друга страна обезмислят всичко.
Съвсем случайно тази вечер попаднах на мислите на един учител от Харлем
"I teach fourth grade in Harlem."
"What's your greatest struggle as a teacher?"
"I worry a lot about the kids."
"Why's that?"
"Not all the kids. Just the ones that aren't on the 'college track.' Many of them just don't have a culture of expectation at home, and it's hard work to lift yourself out of an underprivileged situation. I actually just finished going to a trombone recital for a former student of mine. I used to coach him in hockey on weekends. He'd practice with me from 4 AM to 6 AM. Then he'd go practice trombone from 8 to 10. He did all this just so he could get into a good high school. That's what it takes, really. Hard to do without a culture of expectation."
Това е, без експектейшънс вкъщи не става.
"I teach fourth grade in Harlem."
"What's your greatest struggle as a teacher?"
"I worry a lot about the kids."
"Why's that?"
"Not all the kids. Just the ones that aren't on the 'college track.' Many of them just don't have a culture of expectation at home, and it's hard work to lift yourself out of an underprivileged situation. I actually just finished going to a trombone recital for a former student of mine. I used to coach him in hockey on weekends. He'd practice with me from 4 AM to 6 AM. Then he'd go practice trombone from 8 to 10. He did all this just so he could get into a good high school. That's what it takes, really. Hard to do without a culture of expectation."
Това е, без експектейшънс вкъщи не става.