Обаче, като се позамислих... и сега ми се вижда по-лесно да запомня коя дума как се пише, отколкото първо да се чудя къде са ударенията на чадЪр, катЪр, бОбър, бОдър, че после да ги обръщам в множествено число - чадЪри, катЪри, бобри, бодри, пък накрая и да се сетя... изпадането... за неударените гласни в крайна затворена сричка ли важеше или за ударените.
Току-що проверих и се оказа, че разбирам правилно какво значи затворена сричка. Пусто обаче, сега не мога да измисля дума с "ъ" в крайна отворена сричка.
Отделно от това, никак не харесвам така написаните правила, защото излиза, че вместо едно трябва да запомниш две. Щеше да е достатъчно да е само първото изречение.
Лично за мен същото важи с правилото за "ь" и "й".
Вижда ми се много по-лесно, и по-малко объркващо, когато се запомня само половината.
Пример:
"След гласни и в началото на думата се пише ЙО, а след съгласни - ЬО."
срещу
"След гласни и в началото на думата се пише ЙО, а в останалите случаи - ЬО."