На море в Гърция 2014 - IV

Off-topic

Bliss,

...за съжаление не мога и а не искам...Има си ред в този форум - който последен е ходил, първи разказва и показва (ако има желание, разбира се). Пък и някой смее ли да предреди Параход???

Параход, има оферта, в Grupovo мисля е. Обаждах се по телефона. Под основната им сграда, където са апартаментите и която гледа към морето имали ресторант. Притеснява ме факта, че не са добри отзивите нещо за храната и за домакините. Грабна ме снимката с градината и плажа  

Искам да не съм обвързана с хранене, а да мога да си избирам. Ще продължа да търся. Някак не мога да се навия да тръгнем без резервация и да търсим на място през август  

Profile - е давай де, то аз докато се наканя...

И без тва Ана Бел я врънкам от зората на темата да разкаже, а тя мълчи като комунист на разпит
Почти никой не е споделял подробни впечатления от тия прекрасни места. Което е жалкоооо.
Единствения свестен пътепис на български, който прочетох, беше на Joop! (това е никът му при нас, иначе е друг) в кемпър форума.
Довечера или утре се надявам да започна да поправям този пропуск. Но пак казвам - не минахме и половината. За Туцка обаче имам разни специални ноутс, че тя нали ще ходи към Китера  

Кам4ето,
аз в Торони не бих взела оферта с храна. Иначе при Ангелос сме закусвали неведнъж и барът на плажа е много хубав. За обяд и вечеря не сме ги пробвали. Стаите са ОК, а отрицателните отзиви май са по-стари, хора от темата бяха ходили последната година-две, потърси назад, и с търсачката на бг-мама, и с гугъл най-добре. Включително се беше изказал някой много ласкаво за комуникацията със собствениците - така че то гаранция-Франция, един ще е доволен, друг- хич.
А щом искаш без храна, защо не потърсиш личен контакт със собствениците на студията? Било то тези или други. Повечето така правим. В Торони точно пък възможности да искаш.

Лелеее, Параход, направо ... /нямам търпение вече и аз да кацна връз тези цветни градини /

Eй, Параход, снимките ти на Мани направо ме "убиха" ....много хубаво е наистина и страшно ми напомни на  едно друго подобно място, в което се влюбих наскоро  явно моето време и място е Средновековието  сори за спама

2K,
то не е точно като италианските средновековни градове, а някак извън времето и пространството - не архаично, а сюрреалистично. И не са точно градове (пак като в Италия), ами са кули насред нищото - по планинските върхове, по морския бряг, насред пустошта, абсолютно потресаваща гледка. Приказка от камък. Не може да се опише...

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=695643.msg24240094#msg24240094

Параход, снимките и местата на тях са чудни! 

Тaня67 , Anna bel , бихте ли споделили впечатления от настаняването и къде по-точно беше то на о-в Лимнос?   

Миналата година на 3 май , път за основната почивка в Ханиоти , Касандра , имахме една нощувка и по съвет на Параход отседнахме в Нея Ираклица , директно с-у ТАСОС.Оказа се чудно местенце , хотел Вурнелис  и е в съседния парцел на Вила Медитерания и даже имам снимки на които се вижда и тя ,  според мен района на запад от Кавала много си заслужава.

 За Мани. Вчера, по повод снимките във фликър на Параход, установих,че на Мани съм била почти преди десетилетие - 2005-та. До тогава познавах Гърция (обичах я вече) от Халкидики, Керамоти и Тасос. Мани за мен беше шок! Тъй като пътувахме през Пелопонес без да спираме и гонехме настаняване в Гитийо, първото нещо което видях след дълъг път през една сурова красота беше това градче. Очарователно пристанище, което не приличаше на нищо, което съм видяла в Гърция до сега. Толкова се влюбих в него, толкова....Останахме там като основна база почти три седмици. Параход казва, че това е най-незабележителното място на Мани и сигурно е права. Не може да се сравни с драматичната, дори понякога зловеща красота на Аерополи, къщите от сив камък, венецианските камбанарии и кулите например. Но за мен това е градчето, където се влюбих наистина в Гърция, такава каквато я търся сега. Хич не съм на вълна да пиша спомени, искам Параход да разкаже. С една дума Мани за мен беше шок, с две - искам пак!

Мерси за сайта   

Във връзка с написаното от tyntyrymyntyry за изискването на големия талон, искам да попитам как стои въпроса за туристи като нас, не превозвачи. Сблъсквали ли сте се с подобен проблем? Ние сме с лизингов автомобил и съответно големия талон не е в нас все още, тъй като колата се изплаща. Леко се попритеснихме да не би да се окажем в някакво нарушение, ако ни спрат, а на 31-ви пътуваме за Лефкада. Имаме резервен вариант да тръгнем със старата ни кола, която в момента е обявена за продан, но едва ли ще се намери купувач до тогава.

Мерси предварително за споделения опит!

Снимките и мястото са нечовешки просто 

Започвам да пиша, то се е видяло

Подстрекавана от разни подривни елементи тук, съм си заплюла Пелопонес отдавна. Но доскоро това далечно пътуване бе невъзможно, поради наличието на малко дете. Сега е на 5.5 години, има дълги тренировки из цяла Гърция и трети страни и ни съпроводи през всичките 2900 км изминати за 11 дни.
Планирането беше дълго включително имах списък с извадени разстоянията между точките на пътуването и примерните часове, които гугъл дава за изминаването им. За сметка на това доста хлабаво - пътувахме без нито една резервация (сезонът беше нарочно избран, също и защото не исках да губим много време на плажа, а да имаме повече за хойкане) и посоките се променяха неколкократно до последния момент и в хода на самото пътуване.
Тъй като планът беше да разгледаме максимум места, трябваше да се спи 1 или най-много две нощи на всяка точка. Въпреки че не съм фен на букинг по принцип, използвахме него - на много места щяхме да пристигаме късно вечерта, а и някой път се мръщят на 1-2 нощувки.
Резервациите за всяко място правех предишната вечер или дори понякога сутринта преди нощувката Имах някои набелязани предварително хотели по маршрута, но ако някой се окажеше зает или скъп, сменях и толкоз.

И така. Разстоянието до южните точки на полуострова (който всъщност е остров след прокопаването на Коринтския канал ) от София е 1100 км, които се изминават за около 12-13 часа. Това беше непосилно за нас и го пътувахме по два дни (поне) в посока.

Първа спирка:
Глифа, Фтиотида. Избрах мястото абсолютно случайно - беше на правилното отстояние от София, на морето и имаше цели 3 приятни хотелчета. Във форума е известно като най-северното пристанище, от което отплава ферибот за Евия. Малко градче, между Волос и Ламия, на залива Пагаситикос - на отсрещната страна е полуостров Пелион, и по-точно "опашката му". Както разбрахме от местните впоследствие, през лятото с лодка до Трикери може да се стигне за 30-60 минути. Близките до Глифа градчета - Амалиаполи, Пигади, Сурпи и т.н. също развиват някакъв туризъм, но нямаха нищо на разположение в букинг, така че отпаднаха.
Пътувахме до Глифа в чудесно ясно време, но щом пристигнахме там, заваля и... тъкмо се бяхме настанили, се изви буря. Градчето е конструирано като тези на Пелион (и изобщо релефът е като там и на Северна Евия) - къщи, тясна уличка, тесен плаж и морето. Вълните заливаха плажа и по едно време мъжът ми дойде да ме пита дали не трябва да премести колата (студиото ни беше на самия бряг, а паркингът отпред). Така величествено ни посрещна морето за 2014 г.
После ни нахраниха чудесно в селската кръчма "Ел капетаниса", за щастие отстояща само на 100-200 метра в дъжда и ... на другата сутрин прижуряше ярко гръцко слънце, все едно нищо не е било.
В бара, където пихме кафе, срещнахме първата от многото българи на това пътуване (нито един от тях не беше турист! а всички живеещи и работещи в Гърция - по-нататък ще стане ясно, че са стигнали и до най-далечните й точки). Самото Глифа, освен трите хотела в букинг, имаше още примерно 30 - напълно празни и повечето неподготвени за сезона. Посещавано е главно юли и август, най-вече от гърци. Имали са преди и немски и австрийски туристи, но те секват по време на войната в Югославия, която са прекосявали преди с колите си (същите истории съм ги слушала безброй пъти и в Торони - там имат цяла изоставена улица с "доматии" от времето на немците, и в Тасос). Българи виждат чат-пат.
Снимки от Глифа

В бурята в Глифа планирахме първите стъпки на Пелопонес. Първоначалната идея бе да минем през Делфи и планината и да слезем на Коринтския залив, откъдето да прекосим за полуострова през Рио-Антирио. Но взе, че изскочи супер изгодна оферта за следващата вечер за Нафплио, където по принцип хотелите са със сериозно завишени цени. Речено-сторено, хванахме през Коринт за Арголида. За по-интересно не минахме по магистралата, ами цепихме през Тива-Елефсина.
Но преди това, на Термопилите, слязохме да разгледаме мястото на известната битка и паметника на Леонидас. Нищо особено - повече ни впечатлиха горещите извори... за които не знаехме, ама е близко до ума - Термо-пили. Някои даже се и изкъпаха мястото беше очевидно популярно сред гърците, пристигаха "на баня" основно с каравани, но и с коли. Чужденци нямаше. Изглеждаше напълно занемарено - един изоставен хотел (все още с климатиците на фасадата), запусната бензиностанция на разклона, още някаква заключена сграда на самите извори - може би е била баня? Водата е много гореща и силно мирише на сяра.
Горещите извори и изоставеният хотел

Коринтския канал... за наш срам го пропуснахме. Изобщо не го видяхме! Карахме, карахме по магистралата и в един момент се оказахме на Пелопонес - тъй изненадващо, че изпуснахме главния път и завихме по крайбрежието на Арголида, откъдето въртяхме два часа през селца, паланки и Епидаврос, та стигнахме Нафплио почти в среднощ.

Втора спирка: Нафплио
Снимки - цветя, дъга, крепости и църкви, котки, дракони
Такаа, Нафплио... красив град, построен амфитеатрално на хълмове, държан първо от кръстоносци, после от венецианци и турци, а през XIX век първата столица на независима Гърция (1821-1834). Всичко това е довело до невероятен архитектурен миш-маш, почти без изключение прелестен.
Паркирахме на пристанището и се отправихме по уличките на Стария град да търсим къде ще спим. Градът има обширни нови части, където се предлагат и по-евтини, и по-просторни апартаменти, но сокачетата, обсипани с цветя, в старата част са несравними. Къщата ни беше с тераса на покрива, две котки, куцо куче, осиновено от приют и на всичкото отгоре беше на улица от стълби, т.е. никакъв шум от среднощни мотористи
Просто разкош, но.. свободна само за една вечер.
Денем Нафплио се оказа супер туристическо място въпреки ниския сезон - японци и всякакви, постоянно автобуси с ученически екскурзии от Атина, стотици магазини за сувенири. Мъжът ми обаче след 2 дни шофиране запецна и отказа да мръдне колата от пристанището та отделихме следващия ден на катерене по Акронафплия, снимане на живописни детайли, ядене на гироси на крайбрежната алея и зяпане на стотиците яхти, които бяха акостирали на пристанището за някакво голямо изложение. А аз след сондаж в нета отидох на отсрещната страна на уличката-стълба, за да резервирам спането за следващата нощ Хотелът (най-неизгодният за цялото пътуване, но за момента ни вършеше работа, а и ни дариха с буркан фантастично портокалово сладко - правено от портокалите в задния двор, каквито тук растат във всяка къща) се казваше Каподистрияс, както и улицата всъщност. Янис Каподистрияс е първият държавен глава на съвременна (следосманска) Гърция, за когото ще стане дума и по-надолу, като стигнем в Мани. Той е убит на стълбит на църквата Агиос Спиридонос в съседство...
В Нафплио също имахме български срещи (от които винаги най-щастлива е дъщеря ми - много страда по време на пътуванията в чужбина, че й говорят на чужди езици) - в два съседни и, впрочем, много свестни ресторанта, открихме цели 4 български сервитьори!
По комерсиалност и туристи на единица площ бих сравнила Нафплио с Парга, само че там сезонът не е цяла година Бих се върнала на това място, но пак за ден-два на път за друго, по-вълнуващо - определено не е мястото ми за почивка, въпреки че наоколо има и сериозни плажове.

Третата спирка трябваше да е Монемвасия, откъдето щеше да е и изходната точка за щурмуване на Елафонисос. Но... там нещо стана някаква врътка с цените в букинг и решихме да разместим отново маршрута, за да отидем в Мани.
На тръгване от Нафплио по стар обичай се загубихме и попаднахме из разни селски пътчета около Микена, където сред портокаловите гори чувалче с 10 кг портокали се харчеше за 2 евро Самата Микена не я уважихме, изобщо историческите забележителности останаха на заден план, нещо не стигна времето за тях. Но така или иначе с времето, което имахме, бях наясно, че много нещо ще остане непосетено и невидяно

(to be continued)

Ехаа, докато се мотам по Пелопонес, Параход е започнала пътеписа