Възрастови разлики

Моля?!
Отиваш в смешките, сори.

Противоестествено чак.. Това, че ние не го разбираме си е наш проблем. Лесно е да обичаш млад и красив мъж, другото е много по-истинско.

затова и мъжете се стремят към млади и красиви жени! ако пък млад мъж си остане в продължителна връзка с една по-зряла жена , намирам го даже за по-истинско! флирт с млад мъж си е много тонизиращо!

8 години са съвсем нормална разлика, друг е въпросът, че предпочитам наборите като мъжа ми.  Аз съм на 38 г. и мъжете над 45 си ми изглеждат дъртички, няма какво да ви лъжа. Вече се заглеждам по агнешко. 

Оха, 38, чудесна милф-ческа възраст. 

Слаби познания по темата.

Здравейте и от мен! Аз съм на 33 а той на 55 и страшно го обичам, той мен също.

След 10 години заповядай пак.

E, стига де! Хората се обичат и очевидно никога нищо не би имало значение!

Май съм писала тук ,но няма да търся какво е било,сещам се за нещо интересно за мен.
Седем години разлика,ядосвах се, че не иска да игра е с мен,да се бием с калъфки. Аз на 19 ,хлапе ,тъничко, кокалесто. Той  леко шишкав  и с бяла коса. Разболя се детето ни и пред болницата ,под прозореца висим и двамата   ,кой  реве кой  наблюдава кога ще го покаже позната през прозореца. Нямаше две годинки. И се приближават едни като нас ,жената казва на мен-баща ти....щях да падна Тя го определи за мой баща на вид. После след много години се разболя  сериозно и  състари бързо ,като гледам -имаме една снимка случайна от онова време-мноог състарен ,но тогава очите ми не са го виждали такъв. За нас-един на друг ние сме си били същите като на младини. Когато ме ядоса , го виждах противен за момента ,иначе  си е все същия младеж на 26 за когото съм се омъжила. Много проблеми съм имала ,но са били потискани и оставяни където са се случвали. Чак сега се ядосвам ,виждайки живота  си отстрани ,останала сама ,идеализирам нещата или ги преувеличавам. Всичко е гледна точка. Но със сигурност ако сега се омъжвам ,не бих могла да прегърна някакъв сбръчкан старец ,в душата си човек остава млад и не вярва ,че също е остарял.
За себе си- зависи на каква възраст е станало свързването ,за силни ,здрави хора не пречи разликата ,после заедно се остарява и се виждат същите,каквито са се видели и  харесали.Но след 50 ,моля ,не бих искала...То за това е не търся и не искам връзка ...Моите подходящи възрастово  мъже не ми харесват.

7 години изобщо не са голяма разлика и не са никакъв проблем, обаче на 26 да е "леко шишкав  и с бяла коса" и да го смятат за баща ти, ми се струва, меко казано, абсурдно.

  И аз го намирам за абсурдно. Моя е на 33 и го бъркат с кандидат-студент. Имам колеги в университета, които на 26 са си все още с тийнейджърски вид, а дори не чак толкова младоликите са си младички. Ми то аз съм на 22 (т.е след 4 години ще бъда на 26), а когато звъни непознат на вратата пита дали има някой голям вкъщи. 

Само един вариант има да се обичат все така вечно - ако останат завинаги на тези години. Това обаче е абсурдно, разбира се. След 10 г 33- годишната дама ще разбере какво съм искала да кажа

--------------

От темата научих, че много младите родители дават грешка при възпроизводството/аз се чудех що всичко ми е сбъркано, а то защото родителите ми са били на по 22-24 години когато съм се родила. Обаче  , и възрастните родители дават фира при производствения цикъл . Добре, че се размножих вече, че да не го мисля

Е, на 30 е бил в болницата при онази случка ,а аз излизах от майчинство с две деца и бях 47 кг.Рано побеля,ген.Като се запознахме беше бяла повече от половината му коса и на пръв поглед клони към бялото. Може би причината е ,че аз съм изглеждала хлапе.Два месеца бях ходила на работа вече ,оставих го на свекървата малкия ,баткото на детска градина и тогава нещо се обърка ,вирусен ли е бил спастичен бронхит,не знам.Имаше болни съседски деца ,а тя излизаше  с бабите заедно  като се събуди след обяда.Въпреки 7+в негова полза ,с годините той  беше малкия ,незрелия ,освен когато се фука,че е мъж  и шеф ,постъпките и мислите ...бе , писвало ми е от хлапащини,безотговорности.
Темата е за възрастови разлики-зависи как се държим и от това,дали живеем отделно от възрастните семейства,дали се надява  някой на същите грижи като преди. Мъж  или жена-без значение. Днес повечето  млади са отделно. Което винаги е било мечта на всяка жена. Жените по страдат от заедното ,мъжът седне в къщи за вечеря,а тя се мотае из кухнята със свекърва ,особено свекърва. Но и майките си не  търпят някои.И влияе също колко са заети-дали си помагат,,защото битовизмите ,недоволствата там се отразяват и ако няма разбиране,бързо се отстива.С разлика или без.Това е за едно пълноценно семейство ,което да отглежда деца. Иначе  всеки може да се жени или съжителства със всекиго ,независимо възраст най-малкото.Всеки хубав миг заедно в обич си струва,пък после каквото дойде,друг или самота.Повече ме впечатляват възрастните.Над 70 се женят за помощ ,подкрепа ,съдружие,всичко ,но не и  любов и ала бала .Всеки има причина за какво.

Не съм се оставяла да ме прелъжат - не бях тъпа пръчка, а комерсиална кучка - има разлика. Възползвах се от паричките, помощта и положението на някои мъже, когато имах нужда - тъпите са те в действителност, понеже се изживяваха като "стабили" дърти козли с течащи лиги по мен - младото спрямо тях яре, което естествено им би шута накрая, понеже не е поредната заблудена тъпа кифла. Обвързах се сериозно не с някой мухлясал чичка с дебел портфейл естествено, понеже имам достойнство и акъл.
Всяка жена е с "дадености на ниво"  и тя решава ще се унижава ли с някой дрътляк - избираме ние жените, не мъжете нас - ако някоя не го проумява, проблемът си е изцяло неин. Просто да се намери дърт спонсор е по-лесно, понеже мъжете са невероятно тъпи в това отношение и най-заслепено драпат да стават велики донори на сперма - де факто колкото повече тъпачки им се прелъжат толкова по-добре за тях - това им е природен закон (добре че рядко им се лъжат, че щеше да стане хептен мазало иначе).
Теорията ми не е теория, а реални факти.