Публикувана: 18 май 2014, 19:18 ч.
Последно мнение: 28 май 2014, 21:54 ч.

Север-Юг по БТВ-тема 14

27 868
735
1

Отговори

# 510 24 май 2014, 00:01 ч.

София
Мнения: 2 992

Цитат на: gospojata в пт, 23 май 2014, 23:31

Добър вечер ! bouquet

Ще ми простите късното нахлуване в темата, но първо искам да поздравя Ками, Дими и Ванче за стоицизма при отстояване на различното си мнение, което на моменти се покрива на 100% с моето и второ, за да напомня, че тема за Къванч Татлъту има, при това много отдавна и ми се струва малко неетично да се прави нова такава, без значение формулировката на заглавието. Peace

Пожелавам на всички приятна вечер и хубав празник утре ! bouquet

gospojata smile3525

Радвам се да те "видя"! Отбивай се по-често! Липсваш!

# 511 24 май 2014, 00:16 ч.

Мнения: 3 371

Благодаря ти, Ками ! newsm51

ЧЕСТИТ 24 МАЙ !

На всички колеги пожелавам здраве, търпение и вдъхновение. bouquet

Нека обичаме и уважаваме българското слово, българските букви и да ги изпълваме със смисъл и съдържание ! bouquet

Скрит текст:

АЗ СЪМ УЧИТЕЛ

Джон У. Шлатър

Аз съм учител.

Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.

Аз съм много хора на много места.

Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.

Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.

Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.

Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.

Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.

Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".

Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.

Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.

Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.

В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.

Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.

Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.

Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.

Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.

На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.

Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.

Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.

А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.

И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.

Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.

# 512 24 май 2014, 06:32 ч.

Варна
Мнения: 276

честит празник на любимото ми Фенче, Папашка и Госпожата! пожелавам ви много здраве, успехи и признателност от деца и родители! дарявайте знания и любов неуморно!

честит най- светъл празник и на всички мои мили дружки в темата!

# 513 24 май 2014, 08:24 ч.

Мнения: 19 403

Добро утро! Hug

Честит празник мили дружки! Честито на всички скъпи колеги, бъдете все така всеотдайни в професията, за която сте родени!
Марги

Папашка

Госпожата

Петенце

благодаря ти, мило!

# 514 24 май 2014, 08:34 ч.

Мнения: 3 634

Честит празник на българската просвета и култура!
Пожелавам на всички хубав ден!

# 515 24 май 2014, 08:43 ч.

Мнения: 186

Честит празник на буквите, момичета ! newsm51

Най-големият български празник ! Hug

И за всички момичета, за които днес е и професионален празник smile3525

http://www.youtube.com/watch?v=X0ZKTYyoX08

Последна редакция: сб, 24 май 2014, 08:55 от allisas73

# 516 24 май 2014, 09:18 ч.

София
Мнения: 2 992

МИлИнки 4470

Нека днес да се почувстваме особено горди от това , че сме българи!

Честит празник на Фенчето

Честит празник на Госпожата

И на всички учители в тамата.

Бъдете здрави и щастливи!
Хубав празник!

# 517 24 май 2014, 09:24 ч.

Мнения: 19 403

Ваня, Алиска, Ками

благодаря ви! Този празник е много специален за мен ...

# 518 24 май 2014, 09:25 ч.

Мнения: 19 471

Честит празник и от мен момичета!

Специални поздрави за Фенчето , Марги , Госпожата , Папашка

Пожелавам ви още дълги години да работите с много любов и ентусиазъм!!!

# 519 24 май 2014, 09:35 ч.

Мнения: 2 585

Добро утро Hug

На мен също ми е трудно да гледам филма и да пиша тук едновременно. Предпочитам да се отдам изцяло на епизода и след това да надникна в темата. Simple Smile

Снощи, за да не е изключение, епизода беше тежък. Sad

Мъката на Кузей не стихва... и сега дори е на квадрат, защото освен болката по изгубения приятел, сърцето му се къса и за изгубената надежда/любов по Джемре. Сцените на гроба на Али бяха тежки, както всеки път. Кузей отива там, сякаш за да намери подкрепата от брат си, така като винаги е било. Но не намира нищо! Плаче така, както винаги, когато отива там. Само Али знае точно какво изпитва Кузей. Кузей намира нов приятел в лицето на Шереф. Той има нужда от това точно сега, когато се чувства най-самотен. Шереф разбира какво се крие в сърцето на Кузей, защото и той е преживял загубата на най-близките си хора. Той не може да си намери място, защото сега е наясно, че Джемре вече принадлежи на друг, дори и само на хартия. Кузей пропусна шанса си! Предпочете да не потъпква принципите си, но в замяна какво получи?
Сега е все по-близо до Ферхат и отмъщението му е само въпрос на време.
Джемре вече съжалява за решението, което взе в момент на пълното разочарование от Кузей. Тя смята, че любовта им няма да бъде изживяна, защото видя другата. Тази, за която й каза Зейнеп.
Това и постоянното натякване на майка й, че трябва да се омъжи за Баръш я доведоха до това състояние. Не знам до кога ще може да отбягва съпруга си. Глупаво постъпи когато прие този брак. Цялото напрежение, което й се насъбра я подтикна да направи тази глупава и неразумна постъпка. Не обича Баръш и дори се опита да му каже, но той не дава и дума да се продума. Съжалявам я за решението й, макар че тя сама го взе и сега ще се наложи да си понесе последствията.
Подлостта на Зейнеп няма граници.Желанието й да отмъщава е по-силно от нея. Лъже и манипулира, и най-лошото е, че има кой да й вярва. Но засега......
Гюней се закани и тази закана прозвуча като проклятие от устата му. По- сигурен от всякога е, че няма да се спре пред нищо и ще постигне целите си. Окото му не трепва и изрича думите с такова спокойствие, но вътре в него сякаш всичко бушува. Не може да забрави Джемре и не се знае дали някога ще успее да го направи. Много добре прецени Зейнеп и разбра какви са и нейните цели. Не е глупав Гюней и не е сляп.
Хандан, в последните епизоди пак започна да ми вдига кръвното. Придоби невиждана сила откакто се премести в дома на Синанер. Обаче Naughty

самочувствието й е без покритие. Много бързо забрави от къде дойде и каква беше. Няма лошо, че има мечти и те се сбъдват, но да се отнасяш така с хората, които до вчера са ти били малко или много някаква упора е направо жалко. Сами, съпругът й, човекът, който я издържаше докато тя си седеше в тях, работеше и никога не се оплака от работата. Трудеше се за да издържа нея и синовете им..... и тя с цялата си наглост да му заяви в очите " ти не си ми на нивото". Моля? ooooh!

Та кое беше нейното ниво? От къде дойде тя? Каква беше? Какво имаше? Ходеше при Гюлтен и й плачеше на рамото, а сега тръгнала да обижда нея и дъщеря й. Някои хора много бързо забравят добрината, когато видят пари.
Стана ми жал за Симай в този епизод. Като се сетя от къде тръгна, каква беше, какво направи и накрая до къде стигна е жалко. Много се зарадва, когато видя майка си и се надяваше тя да я отведе от този дом, но дори не подозираше каква беше истинската причина всъщност, заради която майка й дойде да я види.