МНОГОДЕТНИ МАМИ

  • 99 079
  • 738
  •   1
Отговори
# 495
  • София
  • Мнения: 3 267
dokich, когато се роди третото ми дете, големите бяха съответно на 10 и 6 год. Синът ми действително не изпитваше никаква ревност към бебето - явно заради по-голямата разлика, а и най-вече защото веднъж беше преживял вече "детронирането" си от позицията на единственото дете. Simple Smile По-трудно беше за голямата дъщеря, обаче тя си е тихичка и резервирана по характер, та в началото ревността не си пролича много. Wink И досега двете момичета си съперничат - слава богу, мирно, за моето внимание. Laughing
Понякога е много досадно и изтощаващо, но предполагам, че голямата скоро ще навлезе в период на други вълнения. Simple Smile

# 496
  • Мнения: 226
Благодаря много на всички мами за полезните съвети! Hug Ще ги приложим  Simple Smile  и резултата предполагам няма да закъснее.   bouquet

# 497
  • Мнения: 11 607
Топла, топла информация! Важно!!!!!!

Заповядай на Зимен празник на многодетните родители!!!!!!


Как да се включиш в празника:
1. Изпращаш на лични на KayRenn имената и фамилиите на децата, тяхната възраст и ръст.
2. Заделяш 15 лв. от семейния бюджет за празника - или го изпращаш на сметката на Асоциация Родители (BG62 UNCR 7630 1015 4992 05 - с пояснение "За празник на Пълна къща") или го даваш на място на Кабо Алма срещу разписка. Ако си се записал в списъка от горната точка (при KayRenn), се задължаваш да платиш вноската от 15 лв., дори и да си възпрепятстван да дойдеш на празника.
3. Намираш или правиш обща снимка на семейството, която по време на празника да стои на обща изложба.
4. Строяваш цялата челяд да рисува за изложбата на детски рисунки - няма конкурсен характер, така че всеки художник е еднакво велик.
5. Приготвяш нещо вкусничко, с което да участваш в кулинарния конкурс и да подпомогнеш изхранването на всички гладници на празника (няма нужда да е в несметни количества - всеки носи горе-долу колкото за едно семейство, като цяло се получава изобилно и разнообразно).
6. Вземаш всичко гореизброено + доброто си настроение + цялото си търпение и посвещаваш неделята на 7.12. от 11 до 14 ч. на това да се запознаваш и забавляваш с други луди като теб.

# 498
  • София
  • Мнения: 6 593
Ехааа, благодаря, мамо Цоцоланке, за информацията, както и на всички момичета, които се занимават с организацията.   bouquet
Да питам- какъв е крайният срок за заявяване на участие и къде ще бъде партито?
Предполагам, че отсъствието на попорасналите деца ще бъде извинено.  Laughing

# 499
  • Мнения: 114
Здравейте!Скоро намерих тази групичка и искам и аз да се присъединя.Мама съм на трима-голямата кака е на 6г,баткото е на 3г,а малката принцеса ще направи в неделя 6м.Ревност не е имало,дори не мога да ги отделя от малката ,постоянно искат да я прегръщат и целуват.Сега са малко недоволни ,че не им позволявам,защото малката е болничка.За прането,всеки ден се пере ,имам пералня със сушилня,но не съм доволна и почти не ги суша в нея ,марката е Индезит,имам две сушилни там редя дрехите и я държа в кухнята,когато грее слънце ги изкарвам на двора.

# 500
  • Мнения: 989
Ехх, тази ревност... При нас съревнованието е между домер 1 и 2 (тоест 1 ревнува от 2) и между 2 и 3. Заради разликата от шест години и малко между 1 и 3, там ревност няма. Все още ми е трудно да балансирам между тримата. Всеки си има нужда от индивидуално внимание, всеки е с различни нужди и с различни интереси. Важното е децата да усещат любовта на мама и на тати и нещата се нареждат  Grinning

А желанието за много деца няма край. Спомням си как с двете тайно четях тук и се надявах някой ден да бъде майка на трима. Ами... ами, сега вече искам четирима. Тримата ми се струват малко  Laughing Но решението вече е взето. Само го отлагаме във времето, защото имаме да уреждаме разни неща преди това, като осигуряването на по-голям дом, по-голяма кола и т.н.

Сега нямаме финансови затруднения, но се притеснявам как един ден ще изучим децата. Университетите не са евтини, особено в чужбина. От друга страна се замислям, че моите приятелки се издържаха сами през студентските години. Учеха задочно, работеха и си плащаха обучението. Моите родители пък настояваха да се отдам само на ученето и те поеха всички такси. Уфф, сложно е. Иска ми се да мога да им осигуря едни приятни студентски години, по време на които да си гледат уроците, да ходят редовно на лекции и да не мислят за работа. Много подобни въпроси ме терзаят, въпреки че не знам с какво ще ме изненада животът и дали изобщо ще искат да учат. Споделете дали и вас ви притесняват подобни мисли и как гледате на нещата.

# 501
  • София
  • Мнения: 16 556
И при мен с ревността между тримата беше по същия начин - кой от кого.

А за следването и т.н. - все още ти е много рано да го мислиш това, човек никога не знае какво ще му се случи след няколко години. Моите двама  големи завършиха бакалавърска степен в Американския унивеситет в Благоевград, а там има много ниски такси за влезлите с отличие, така че опции много. Магистърските степени пък в Европа са евтини ...и да не си хваля чаветата, обаче много бързо си намериха добре платена работа в София след завършване. Изобщо не му се впрягай на това отсега.

# 502
  • София
  • Мнения: 6 763
Аз съм си мислила, а и с мъжа ми и децата съм говорила, като дойде време за следване ги отделяме в друго жилище, учат задочно и поработват. Не заради парите, естествено такси и т.н. ще им ги поемаме, но да се учат на самостоятелност. Нали съм сред лапета студенти вече 5-та година, ми тези редовните по на 18-20г, че и повече (а и някои на по 20 и кусур вече) в акъла са им само ракия, купони и в коя дискотека кой ден какво е. Изобщо не учат, основно се алкохолизират май. Това са си едни пропиляни 4-5 хувави години. Говоря за БГ университетите, ако решат в чужбина или специалност, която не позволва да се работи, ще го мислим, но ми се ще да се отделят двамата към 20г.

# 503
  • Мнения: 13 026
Самостоятелността се учи в малките години. На 20 е късно. Така мисля аз.

# 504
  • София
  • Мнения: 6 763
Имам предвид самостоятелно живеене, което е съвсем различно от другата самостоятелност, която учим на 2г., 10г., 15г.

# 505
  • Мнения: 13 026
Аня♥♥♥ , философствам си не ми обръщай внимание.
Имам предвид, че няма как изведнъж да стане самостоятелно детето без да е подготвено от малко да се обслужва само на някакво ниво. ХУбавата новина е, че като са много е по-трудно да ги разглезиш, не, че е невъзможно, де.

Не знам за вас, но на мен ми се завива свят като тръгна да мажа филии.  Crazy Взех да делегирам тази дейност, всеки да си маже. Проблемът е, че тригодишният успява да си намаже филийката с половин бурканче сладко Simple Smile)).

# 506
  • София
  • Мнения: 1 273
приказвали сме си с мъжчето, че за съжаление по нашите географски ширини следването е много криворазбрано - като че ли е един безотговорен начин да отложиш порастването - хем си далеко от мама и тате, хем те те хранят и плащат ... малко са хората на тази възраст, който си дават реална сметка какво правят ... Rolling Eyes и съм съгласна, че самостоятелността се учи в много по ранна възраст ... тук ни е големия проблем ... нашият батко така се дърпа от порастването ... да го обличам, храня, гушкам / което ми доставя най - голямо удоволствие, но / докато малкия бандит е супер самостоятелна - стига се до там че две годишната ми дъщеря да се храни и облича сама, докато аз храня или обличам батко и  Naughty че дори тя да обува или облича батко си Crazy един ден снахата няма да може да ни гледа - давам си реална сметка за това ooooh! че сега като порасне и малката ... ще видим де уж работя върху този проблем.  Embarassed Rolling Eyes Whistling
идеята за празника много ми харесва, ще я поставя на дневен ред и дано бъде одобрена Peace

# 507
  • София
  • Мнения: 16 556
Моите големите живеят в отделно жилище още след завършване на средното образование (отделно, че са били на общежитие в Благоевград). Всяко лято са работили още от навършване ан 16 г., , при това яко. От мен само таксата за образование. //Сега, каката откак се върна след магистратурата от чужбина, си я "ползвам за баба", в смисъл, че ако ми се налага да пътувам в чужбина, тя с гаджето й се местят у нас и се грижат за малкия//.

# 508
  • София
  • Мнения: 6 763
Нашите 3-та година си имат домашни задължения, да сервират и отсервирват, веднъж седмично единият мие мивката в банята, другият чисти с прахосмукачка децката, вечер събират измитите чинии от съдомиялната (това от скоро, когато забременях, че ми беше много лошо; досега ме беше страх да не счупят нещо, т.к. шкафът е висок, но единият се качва на столче и другият му подава и винаги се карат за нещо през 5-те мин., докато я вършат тази дейност). Оправянето на детската стая е също тяхно задължение, сега като са на у-ще я чистят събота. Малкият е по-бавен, много се разсейва, та трябва много да се напомня. Естествено от време на време правя основна чистка, но идеята е, че това си е тяхно задължение. Малкият по принцип от бебе беше по-привързан към мен, но откакто е първи клас иска да е много по-самостоятелен, вече иска само до входната врата на у-щето да го изпращаме. Simple Smile

Сетих се като беше големият по-малък как мажеше филията си с мноого масло и парчето салам 1 пръст дебело.  Laughing Малкият е по-старателен, по принцип е по пипкавите неща и се оправя, даже му казвам понякога, че е много тъничко намазано, да не яде само хляб.

# 509
  • Мнения: 1 314
Подканиха  ме две юнки  2009 да се  присъединя.  Радина, миласара,  Hug Хвърлих  едно оче - ми   то тука всичко, дето го обсъждате, ме вълнува. И без всякакви  колебания се бухвам  с главата напред в  темичката ви. Mr. Green

Да ви се  представя: мама  на трима.  Тони  на  5, Илия на  3   и Мария на 5 месеца. Сега  ще се  върна да попрочета назад,   а  после пак ще намина  да си   излея мъката. 
Скрит текст:
На  ръба на нервна криза съм. Crazy

Общи условия

Активация на акаунт