Някои даскали ги И мотивират, като предимно са готини и се държат с тях по подходящ начин или просто са готини. Не са един или двама тия, дето са обикнали химията заради химичката.
- Публикувана: 17 юли 2014, 08:43 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2014, 11:27 ч.
За хората без деца, които ви дават съвети за родителството
Елица, не, не са длъжни...препоръчително е. И това също е част от индивидуалния подход...да съумееш да мотивираш едно дете за учене точно по твоя предмет.
Дали ще го "друса пубертета", което е изключително грозно изказване, или не...това няма нищо общо с останалото.
Но когато няма кой да мотивира и учителите....и у тях е залегнала идеята и схващането, че единствената им работа е да влязат и да си предадат урока....а който разбрал, разбрал. Тогава се обяснява как "най-обичам родител да ми казва как да си върша работата" и че не им влизало в същата тази работа да мотивират.
И да, родител има пълното право да се интересува от методите на работа на един учител.
Явно си говорите наизуст, без дори да сте отворили една специализирана книга по тематиката или дори статия.
Дали ще го "друса пубертета", което е изключително грозно изказване, или не...това няма нищо общо с останалото.
Но когато няма кой да мотивира и учителите....и у тях е залегнала идеята и схващането, че единствената им работа е да влязат и да си предадат урока....а който разбрал, разбрал. Тогава се обяснява как "най-обичам родител да ми казва как да си върша работата" и че не им влизало в същата тази работа да мотивират.
И да, родител има пълното право да се интересува от методите на работа на един учител.
Явно си говорите наизуст, без дори да сте отворили една специализирана книга по тематиката или дори статия.
Аз съм забелязала, че "готините" са невзискателните, които пишат оценки ей така и претупват преподаването, дори има тоолкова готини, че изобщо нищо не се учи при тях. Но после Гошо и Пешо имат четворки и петици без да си мръднат пръста, как да не обикнат химията...
Къде точно си го забелязала това?
Аз не говоря за "готини" невзискателни преподаватели.
Обяснявам нещо съвсем различно....но тук принципа е "пей си Пенкеле, кой ли те слуша"...
Защо пък. Аз съм съгласна, и тука едва ли ще се намери и един да възрази, че индивидуалния подход към всеки ученик или въобще човек е хубаво и дори задължително нещо.
Въпросът е в какво се трансформира той в един клас от средно 30 човека. Вече видяхме пример, в който цял един клас е тъпкал един месец на място, докато най слабо подготвените му членове научат изискваното. Аз самата когато бях ученичка учителите имаха точно същия капацитет, който и сега - успяват да обърнат внимание в час само на няколко деца, най-изоставащите, и най-добрите.
Бих искала някой да даде конкретен пример как е възможно - допускам, че е - всяко едно дете в един клас да получи индивидуален подход, съобразно с начина по който то самото възприема най-добре материал, за да постигне максимални резултати. Веднага ще го адмирирам.
Бидейки реалист, смятам, че инвидиалното отношение към учениците, поне за момента, е нещо, дето го пишат в курсовете и обученията на които учителите ходят периодично и в директивите, дето им ги спускат пишещите документи индивиди,, които са били пред ученици за последно миналия век, или направо са скочили от студентската банка в министерството.
И като така, се стремя да осигуря индивидуален подход, съобразен със специфичния начин по който детето ми възприема, типа памет, индивидуални интереси и мотивация по едни други начини. Щото ако чакам, или ИЗИСКВАМ това да стане в клас, пиши го бегало.
Въпросът е в какво се трансформира той в един клас от средно 30 човека. Вече видяхме пример, в който цял един клас е тъпкал един месец на място, докато най слабо подготвените му членове научат изискваното. Аз самата когато бях ученичка учителите имаха точно същия капацитет, който и сега - успяват да обърнат внимание в час само на няколко деца, най-изоставащите, и най-добрите.
Бих искала някой да даде конкретен пример как е възможно - допускам, че е - всяко едно дете в един клас да получи индивидуален подход, съобразно с начина по който то самото възприема най-добре материал, за да постигне максимални резултати. Веднага ще го адмирирам.
Бидейки реалист, смятам, че инвидиалното отношение към учениците, поне за момента, е нещо, дето го пишат в курсовете и обученията на които учителите ходят периодично и в директивите, дето им ги спускат пишещите документи индивиди,, които са били пред ученици за последно миналия век, или направо са скочили от студентската банка в министерството.
И като така, се стремя да осигуря индивидуален подход, съобразен със специфичния начин по който детето ми възприема, типа памет, индивидуални интереси и мотивация по едни други начини. Щото ако чакам, или ИЗИСКВАМ това да стане в клас, пиши го бегало.
Аз съм забелязала, че "готините" са невзискателните, които пишат оценки ей така и претупват преподаването, дори има тоолкова готини, че изобщо нищо не се учи при тях. Но после Гошо и Пешо имат четворки и петици без да си мръднат пръста, как да не обикнат химията...
Къде точно си го забелязала това?
Аз не говоря за "готини" невзискателни преподаватели.
Обяснявам нещо съвсем различно....но тук принципа е "пей си Пенкеле, кой ли те слуша"...
Не знам. Аз съдя от мен си, когато бях ученичка.
Не ми е трябвало индивидуално отношение за общия материал. Единствено за насочване към нещо допълнително, ама и това си намирах. В предметите, в които бях слаба, хич не исках никакво отношение, исках да не ме тормозят точно там, горе-долу си се справях.
Ако детето е част от масата, т.е. не блесва с някакви качества, то няма нужда от индивидуално отношение. Вече в областта/предмета където детето се откроява, то там може да се прояви това отношение.
Ако детето има недостиг на знания, би трябвало учителя и родителите да направят нещо или поне да се опитат. Примерно учителя да насочи родителите, родителите да ударят едно рамо в подготовката, а учителя да проверява. Това пак може да стане и без да се влияе на подготовката в клас.
Моята химичка я обичах. Може би бях единствената в класа.
Установих на какво се дразни и какво не харесва, та гледах да не я "разлайвам". Отделно химията ми беше от лесните предмети в училище. Тя всъщност е много лесна в училище, ако нямаш пропуски в знанията.
С физиците си имахме проблеми заради моето поведение в час, не знам що все по физика се лигавих, но пък там така се подготвях, че не можеха и копче да ми кажат, че не знам.
Сега вече няма значение дали съм учила или не физика и химия, никакво.
Не ми е трябвало индивидуално отношение за общия материал. Единствено за насочване към нещо допълнително, ама и това си намирах. В предметите, в които бях слаба, хич не исках никакво отношение, исках да не ме тормозят точно там, горе-долу си се справях.
Ако детето е част от масата, т.е. не блесва с някакви качества, то няма нужда от индивидуално отношение. Вече в областта/предмета където детето се откроява, то там може да се прояви това отношение.
Ако детето има недостиг на знания, би трябвало учителя и родителите да направят нещо или поне да се опитат. Примерно учителя да насочи родителите, родителите да ударят едно рамо в подготовката, а учителя да проверява. Това пак може да стане и без да се влияе на подготовката в клас.
Моята химичка я обичах. Може би бях единствената в класа.
Установих на какво се дразни и какво не харесва, та гледах да не я "разлайвам". Отделно химията ми беше от лесните предмети в училище. Тя всъщност е много лесна в училище, ако нямаш пропуски в знанията.С физиците си имахме проблеми заради моето поведение в час, не знам що все по физика се лигавих, но пък там така се подготвях, че не можеха и копче да ми кажат, че не знам.
Сега вече няма значение дали съм учила или не физика и химия, никакво.
Елица, е аз пък се обръщам конкретно към теб.
Някакъв проблем ли имаш да отговориш?
Индивидуалното отношение не е само свързано с учебния материал. Но вече разбрахме, че подобно нещо е утопия за съвременния учител и е губене на време. За това си било имало психолози, логопеди и т.н. персонал.
Някакъв проблем ли имаш да отговориш?
Индивидуалното отношение не е само свързано с учебния материал. Но вече разбрахме, че подобно нещо е утопия за съвременния учител и е губене на време. За това си било имало психолози, логопеди и т.н. персонал.
Абе хора, индивидуален подход се получава, когато има индивидуално обучение - един индивид учител обучава един на брой ученик, като се съобразява с неговите способности, памет, концентрация, интереси и темпове на усвояване на материала. Какъв индивидуален подход към ВСЯКО дете може да се изисква от учителя в масовото училище? Трябва нещата да са организирани по съвсем друг начин, както допускам, че е в други системи.
В нашите класове, ако лапето се отличава с нещо и е калпазанин, а пък майка му е напориста, ще получи цялото внимание и подход на учителката - това го казвам от пресен-пресен опит. Ако ученикът си кюти там и се справя добре, никакъв индивидуален подход няма да види дорде изкласи.
В нашите класове, ако лапето се отличава с нещо и е калпазанин, а пък майка му е напориста, ще получи цялото внимание и подход на учителката - това го казвам от пресен-пресен опит. Ако ученикът си кюти там и се справя добре, никакъв индивидуален подход няма да види дорде изкласи.
.....
Но когато няма кой да мотивира и учителите....и у тях е залегнала идеята и схващането, че единствената им работа е да влязат и да си предадат урока....а който разбрал, разбрал. Тогава се обяснява как "най-обичам родител да ми казва как да си върша работата" и че не им влизало в същата тази работа да мотивират.
....
Но когато няма кой да мотивира и учителите....и у тях е залегнала идеята и схващането, че единствената им работа е да влязат и да си предадат урока....а който разбрал, разбрал. Тогава се обяснява как "най-обичам родител да ми казва как да си върша работата" и че не им влизало в същата тази работа да мотивират.
....
В масовото училище няма как да се постигне този индивидуален подход.
Сигурно има някое частно училище, където децата няма да са 30 и ще може учителя да ги кара по индивидуалности.
Родителят къде е в цялата картинка с училището? Той може да види къде детето му има нужда от помощ. Сега поне информация бол. И така индивидуално родителя може да поучи с детето по химия, вместо да цъкат по игрички на компа.
Едно време баща ми ми беше гугъл, с помощта на КБЕ и неговите знания, някакси си попълвах пропуските. Ако нещо не знаеше, ходихме в библиотеката.
Чудя се, защо родителя иска нещо от учителя, след като той самия не може да даде на собственото си дете?
Сигурно има някое частно училище, където децата няма да са 30 и ще може учителя да ги кара по индивидуалности.
Родителят къде е в цялата картинка с училището? Той може да види къде детето му има нужда от помощ. Сега поне информация бол. И така индивидуално родителя може да поучи с детето по химия, вместо да цъкат по игрички на компа.
Едно време баща ми ми беше гугъл, с помощта на КБЕ и неговите знания, някакси си попълвах пропуските. Ако нещо не знаеше, ходихме в библиотеката.
Чудя се, защо родителя иска нещо от учителя, след като той самия не може да даде на собственото си дете?
А нужно ли е индивидуален подход към всеки един ученик?
Все ще има поне 2-3-ма, на които ще действа 1 подход.
Мисля си, че в масовото училище, не е възможно към всеки един ученик.
Все ще има поне 2-3-ма, на които ще действа 1 подход.
Мисля си, че в масовото училище, не е възможно към всеки един ученик.
А защо не? нали досега това обясняваха някои потребители, че трябвало да има индивидуален подход! Ако ще има за Иван, защо да няма за Драган, и за Петкан? Щом в класа има 30 деца, значи всяко от тях има право на индивидуален подход, а не само двама-трима. Защо моето дете, което е средна хубост по справяне да няма право на индивидуален подход, за да настигне отличника на класа, примерно? И защо трябва индивидуален подход към отличника, дето не му е интересно, а към моето обикновено дете не? Като ще е индивидуален, да е индивидуален, ама индивидуално към всичко в редовните часове! Иначе къде отиваме - за едни индивидуално, а за други поточна линия!
Сеса, какво толкова се иска от учителя, което да е непосилно, или ненормално?
И до кога се предполага, че родител може да помага на детето си в учебния материал?
Никъде не е казано, че учителя трябва да обръща индивидуално внимание на всеки един от 30човека и това да се случва във всеки един час.
Днес може да е на Иван, утре на Драган, после на Петкан. И цялото това занимание да не отнеме повече от няколко минути.
Тук се хванахте за този индивидуален подход, все едно цял ден ще се занимава учителя с едно дете.
И до кога се предполага, че родител може да помага на детето си в учебния материал?
Никъде не е казано, че учителя трябва да обръща индивидуално внимание на всеки един от 30човека и това да се случва във всеки един час.
Днес може да е на Иван, утре на Драган, после на Петкан. И цялото това занимание да не отнеме повече от няколко минути.
Тук се хванахте за този индивидуален подход, все едно цял ден ще се занимава учителя с едно дете.
Като ще е индивидуален, да е индивидуален, ама индивидуално към всичко в редовните часове! Иначе къде отиваме - за едни индивидуално, а за други поточна линия!
Спокойно, то такъв подход няма за никого, така че не е нито твоето дете ощетено, нито някое друго.
Тези, които имат нужда ги пращат на частни уроци (при същите учители) на психолог и логопед.
И там срещу съответната сума си получават подхода и отношението.