Срамота, другарки и другари, срамота! Четете бре, не боли!
Ама Пенчо не чете. Пенча го мързи...
Ако ги накараш и да мислят, за форум време не остана. Пък ще започнат и да се съмняват и тогава ....
- Публикувана: 17 юли 2014, 08:43 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2014, 11:27 ч.
За хората без деца, които ви дават съвети за родителството
Срамота, другарки и другари, срамота! Четете бре, не боли!
Ама Пенчо не чете. Пенча го мързи...
Ако ги накараш и да мислят, за форум време не остана. Пък ще започнат и да се съмняват и тогава ....
Пък ще започнат и да се съмняват и тогава ....
Тогава ЕЖК ще подшушне за някой друг, от чието име могат да се раздават шамари и форума ще продължи да си върви, Чукчите читатели са на изчезване.
Когато започнахме в нов клас, бяхме събрани непознати деца (говоря за гимназиален курс), съответно различно темпо на схващане на материала, работа и т.н.
Имаше деца, които бяха по-бавни и в някакъв момент леко започнаха да изостават.
Учителката ни по математика, тогава обърна внимание, че за известно време ще намалим темпото и ако трябва ще повтаряме дадени неща, така че да успеят да разберат и наваксат и останалите няколко ученика.
Обръщаше повече внимание на тях и то точно в клас, а не с частни уроци, консултации след часовете и др. подобни.
Това всичко приключи за около 1месец.
Ако учителят си губи времето да се бори с нежелаещите да учат, вместо да се води по средното ниво в класа, то този учител е за уволнение.
И само не ми обяснявайте как кретенчетата на по 14-15 години са всъщност "немотивирани Айнщайни"
Сетих се, че в гимназията имах една съученичка, която не говореше, не че не можеше, май по сегашните критерии ще е аутист. Общуването й много куцаше.
Учителите се съобразяваха с това и не я изпитваха много, много устно, на писмен винаги се представяше добре. Ако се случеше да я изпитат устно, то проявяваха търпение и я изслушваха. Нямаше как да я третират 1:1 с останалите в класа, защото щяха да постигнат регрес при нея.
Като цяло момичето си се подготвяше добре и си знаеше, нямаше интелектуални дефицити.
Ето това е индивидуален подход.
Учителите се съобразяваха с това и не я изпитваха много, много устно, на писмен винаги се представяше добре. Ако се случеше да я изпитат устно, то проявяваха търпение и я изслушваха. Нямаше как да я третират 1:1 с останалите в класа, защото щяха да постигнат регрес при нея.
Като цяло момичето си се подготвяше добре и си знаеше, нямаше интелектуални дефицити.
Ето това е индивидуален подход.
Да, това е индивидуален подход и много правилно е постъпила учителката.
Тогава нямаше термин аутизъм и ние се чудихме какво й има на девойката, защото изглеждаше да има умствен дефицит, но не беше така.
Само да вметна, че аутизмът не е от вчера. така, както описваш нещата, на мен ми прилича като момичето да е било консултирано и да е работено с логопед, и родителите да са имали среща с класната, за да обяснят препоръките. Или поне един учител да се е досетил за какво става въпрос и да е говорил с останалите.
Не знам, Andariel. Термина "аутизъм" го научих последните години. Със сигурност момичето е консултирано със специалисти. Но не съм запозната в подробости, защото нямаше от къде да науча.
Важното е, че никой от учителите не я третираше като ненормална.
В другият клас, както споменах, имаше едно момиче с умствени недостатъци, т.е. не беше за масово училище, защото не можеше даже и на 20% от най-лошия ученик да се справи. Там родителите отказваха да признаят проблема. Знам, че по биология изпитването на това момиче беше - "кажи определението за клетка."
Там също отношението беше индивидуално, само че без особени успехи.
Не знам термина аутизъм кога е навлязъл, но като бях малка братчето на една приятелка беше също такъв. Казвахме му - "бавноразвиващ". Родителите трудно намираха адекватна грижа за него. Не беше както сега с достъпни специалисти.
Важното е, че никой от учителите не я третираше като ненормална.
В другият клас, както споменах, имаше едно момиче с умствени недостатъци, т.е. не беше за масово училище, защото не можеше даже и на 20% от най-лошия ученик да се справи. Там родителите отказваха да признаят проблема. Знам, че по биология изпитването на това момиче беше - "кажи определението за клетка."
Там също отношението беше индивидуално, само че без особени успехи.Не знам термина аутизъм кога е навлязъл, но като бях малка братчето на една приятелка беше също такъв. Казвахме му - "бавноразвиващ". Родителите трудно намираха адекватна грижа за него. Не беше както сега с достъпни специалисти.
Да, това е индивидуален подход и много правилно е постъпила учителката.
Много хубав пример, Ceca. Именно, редовните учители имат своя дял в приложението на индивидуален подход към детето. Да, ресурсни учители, логопеди, психолози също се занимават с деца с обучителни затруднения, но да се твърди, че това е само тяхна работа и редовният учител няма нищо общо с това, е абсурдно. Всеки има своята специфична роля. Аз разбрах вече от темата, че масово хората нямат представа какво е индивидуален подход и "познанията" се изчерпват с това "да се обяснява на едни докато се губи врмето на други", което не ме учудва. Но учител да твърди, че не им е работа да подхождат индивидуално, е трагично.
Децата с обучителни затруднения е ясно, че изискват специален подход и индивидуално отношение от всички.
Въпросът е дали е възможен индивидуален подход към всеки един ученик. Теоретично всяко едно дете има право на еднакво "количество" индивидуално отношение, не само с цел да вдене за какво става въпрос, а за да достигне максимума си. На практика индивидуалното отношение се ползва или в случай на някакъв дефицит - природен или мързелански от една страна и от друга за децата с най- добри познания за да ги включваме в отбори и пращаме по олимпиади.
И всичко това няма, ама нищичко общо с индивидуалното отношение, като характеристика на добрия преподавател.
А, и освен всичко това учителят трябва да си следва програмата и да предаде всичко включено в нея, а не да я съобразява като темп на преподаване с това кой докъде е стигнал във възприемането и от 30 човека.
Въпросът е дали е възможен индивидуален подход към всеки един ученик. Теоретично всяко едно дете има право на еднакво "количество" индивидуално отношение, не само с цел да вдене за какво става въпрос, а за да достигне максимума си. На практика индивидуалното отношение се ползва или в случай на някакъв дефицит - природен или мързелански от една страна и от друга за децата с най- добри познания за да ги включваме в отбори и пращаме по олимпиади.
И всичко това няма, ама нищичко общо с индивидуалното отношение, като характеристика на добрия преподавател.
А, и освен всичко това учителят трябва да си следва програмата и да предаде всичко включено в нея, а не да я съобразява като темп на преподаване с това кой докъде е стигнал във възприемането и от 30 човека.
За мен лично е странно твърдението, как не било работа и не влизало в задълженията на учител да мотивира децата за учене.
Трябвало видиш ли на да бъдели научени вече как да учат.
Това да, но то не е същото като да имаш желанието да учиш по даден предмет.
По един може да ти харесва, а по друг не...това не означава, че не знаеш и не можеш да учиш.
Интересно за какво се изсипват толкова средства в МОН за обучения на учители....или на нищо не ги учат, или всичко е абсолютна проформа...
Трябвало видиш ли на да бъдели научени вече как да учат.
Това да, но то не е същото като да имаш желанието да учиш по даден предмет.
По един може да ти харесва, а по друг не...това не означава, че не знаеш и не можеш да учиш.
Интересно за какво се изсипват толкова средства в МОН за обучения на учители....или на нищо не ги учат, или всичко е абсолютна проформа...
А нужно ли е индивидуален подход към всеки един ученик?
Все ще има поне 2-3-ма, на които ще действа 1 подход.
Мисля си, че в масовото училище, не е възможно към всеки един ученик.
Все ще има поне 2-3-ма, на които ще действа 1 подход.
Мисля си, че в масовото училище, не е възможно към всеки един ученик.
Че кой ще се съгласи, че неговото дете няма нужда от индивидуално отношение? Ето, моето дете е съвсем стандартно, но аз бих желала също учителят да проявява индивидуално отношение и да подхожда към него специфично. Защо не?