За хората без деца, които ви дават съвети за родителството

Лиляна, тогава съм била дете, това ми се е сторило различно от всичко, което са правили останалите.
Я ми дай определение на индивидуален подход в обучението.
Защото ме съмнява ти лично някога да си прилагала нещо подобно. Щом твърдиш, че нямаш време в час от 45мин. да се запознаеш с индивидуалните особености на всяко едно дете. Съответно да прецениш от какво се интересува, кои са силните му страни, в кои области има желание да се развива и доколко и каква мотивация има за учене. А ако няма такава изобщо, то ти си тази, която трябва да му я създаде.

Съмнявай се колкото искаш, аз не съм обяснявала какво правя в часовете си и какви подходи използвам, че да ти се обяснявам като ученичка.
Аз не твърдя, че нямам време, а че не това се иска от мен.
Аз може да познавам индивидуалните особености на някои деца, но не е необходимо да подхождам към всеки индивидуално, щом мога по-ефективно да работя с целия клас/група.

П.П. Има други форми, при които имам възможност за индивидуална работа, но за тях не е ставало дума, затова и не ги намесвам.

Хубаво, преценяваш, но в извънучебно време, по-скоро извън редовните часове. Под индивидуален подход се разбира нещо съвсем различно от забавяне на темпото заради Иван и Мария, щото те бавно схващат и да ги кара да работят вкъщи допълнително. Индивидуалният подход е, ако Иван не разбира "стандартното" обяснение, специално на него учителката да му отдели време, за да му предложи нестандартно обяснение, което ще е специално за него. А другите какво правят през това време? Дремят. Мен пък, да ти кажа, като родител хич не ме кефи мисълта заради двама да се губи времето на още двайсет човека. Има консултации за неразбралите. За определяяне на силни и слаби страни и моттивация за учене на Иван и Мария си има психолог, педагогически съветник, ресурсен учител и пр. хора, на които това им е работата - той самият или родителите му да го срещнат със специалиста и след интервю и наблюдение, тестване и каквото  е нужно, да се работи по въпроса. Чунким на всички деца някой е седнал да им обръща специално внимание и да ги мотивира! Учителят трябва да обхване масата от класа, а децата в двата края на разпределението имат нужда от индивидуална работа извън редовните часове.

При мен, в моя клас, имаше индивидуален подход за съученици, които много изостават или за такива, които са напред с материала. Те не бяха много. Като цяло това не пречеше на преподаването на останалите.

/понеже бях най-добрата по математика в класа, учителката ме караше да решавам задачи на дъската, даваше ми отделно задачи, ако часовете не са за преподаване на нов материал, можех да се консултирам с нея след часовете за задачи, които аз решавам вкъщи.
В съседния клас имаше едно дете, което изоставаше по всякакви критерии, не знам какво му имаше, но и родителите му отричаха, че има нужда от ресурсен учител, та учителите гледаха да работят малко повече с него, но не беше кой знае колко много./

И аз почвам да се чудя - аз ли съм чела някакви различни Спок и Макаренко, или коментиращите  всъщност не са ги чели, ами за чули за тях нещо си и го повтарят

Така се получава на практика, когато не се четат самите произведения, а само критика - някой да ти го сдъвче и да ти го насипе в човчицата наготово, сакън да не вземе да ти се набръчка мозъчето и да погрознееш. Макар че то даже и критика не се чете, ами се кара на принципа ЕЖК ("Пена от форума каза, че тоа нищо не разбира...").  
Проблемът с Макаренко е, че става жертва на умишлено дискредитиране, уронване на престиж, очерняне и отричане на всички негови постижения (които никак не са малко и страшно напредничави за времето си) от страна на соцпросветните чиновници, останали в историята само с това, че са се изгаврили жестоко с труда на един страхотен педагог и човек. И продължават да се гаврят вече век по-късно, както се вижда.
Най-комичното в цялата ситуация е, че ужким върли антикомунисти (или поне такива заявки правят непрекъснато) демонстрират промитите си мозъци и повтарят като папагали инсинуациите на дъртите, отричащи и заклеймяващи всичко ново и прогресивно комунисти в едни древни времена, от зор да не вземат да прочетат Нещото, което толкова охотно коментират.
А голямата трагедия е, че в дъното на цялото това недоразумение стоят университетски преподаватели, които уж трябва задължително да са прочели произведенията и авторите, които преподават и коментират на лекции и упражнения, вместо да демонстрират невежеството си и да сеят заблуди и изопачени факти сред студентите.
Срамота, другарки и другари, срамота! Четете бре, не боли!
Ама Пенчо не чете. Пенча го мързи...

Аз си признавам, че не съм чела.
Някой ден може да поправя невежеството си. Ама ето че пак във форума Пенка ме светна какво да чета.

Да, но ще прочетеш, ще го осмислиш и ще си направиш собствените изводи.
Даже и да стигнеш до извода, че за нищо не става, поне ще можеш да обясниш защо, а не защото някой си ти казал така и ти му вярваш безпрекословно.

Andariel, ако в класа има няколко човека, които изостават, то те дърпат нивото на всички останали назад. Това се случва точно защото тези деца в час не са заинтригувани, не разбират и съответно създават шум, пречат на останалите и т.н.
Какъв подход ще избере учителя за тези деца, си е негова лична работа. Не ти определяш как той ще се занимава в клас, дали ще им провежда консултации и т.н.
Работата с психолози....пълни глупости...и по наше време нищо не правеха и сега като гледам не е много по-различна ситуацията.
Работих година и половина с психолози от училища...ами не останах очарована по нито един показател.

На Макаренко са му доста добри методите, но те са за деца, които са скитащи, нямащи родители и така да се каже, с девиантно поведение. За времето си неговата методика е спасила много детски животи, знаете какви са били времената. Поради липса на семейство, той прави групата семейство, и макар да не ме кефи много толкова силната роля на натиска на групата, разбирам защо го е измислил така - просто трябва да има нещо, което да държи членовете на групата заедно и да не се допускат разриви, отцепване и пр. А и тогавашното верую е било за групата над индивида.

Спок си го спомням много добре като пише за режима и рева.

А защо аз трябва да правя нещо след като то(детето) не желае? Средното образование е по желание и щом е дошъл да го завърши, ще положи усилия.
Не ми се иска да прехвърлям топката отново, но дали детето ти ще има желание да се образова, как и доколко да се образова, е работа на семейството. Работата на учителя е друга.
Ако един изостава и не му се учи, друг чака за неговото място и няма да ми трови нервите. После и в живота го чака същото, ако иска да работи и да печели добре - ще се труди, ако ли не, другите ще го заменят веднага, а той да се спасява.
И в духа на темата, аз още в началото споменах, че "много обичам" родители да ми дават акъл как да работя.

 Така е. Останало е нарицателно името му на човека за отношение в  стил трудово-възпитателно училище и  строго дисциплиниране..
 Сега каквото и да се обяснява вече е късно, като с поп Кръстьо

 

Консултациите са задължителни, имат си ги по график учителите, а който иска ходи. Учителят трябва да покрие количество материал за един час, и този материал да бъде усвоен от болшинството от децата. За двамата, дето не разбират, учителят първо трябва да каже на родителите и на класния ръководител, за да може родителите да преддприемат стъпки за откриването на проблема и в този смисъл психолозите, че и логопедите могат да помогнат - да види дали само по този предмет кууца, дали са отношения с учителя, дали детето има някакви дефицити, дали преживява някаква криза или травма и т.н. Ако има проблем - се търси решение. Ако говориш за ученици от малките класове, то доста от децата, които имат проблем в клас, първо трябва да бъдат консултирани със специалисти, защото точно тогава най-често се диагностицират проблеми в ученето, вниманието, някакви разстройства и пр., които не са работа на учителя. И пак тези деца трябва да работят индивидуално извън училище, а ако трябва и ресурсен учител да се търси. Учителят може да следва препоръки на специалиста, за да бъде за всички в клас добре, но обикновено учителят не е нито психолог, нито логопед, а си има задачи, които трябва да следва. Ако говориш за големи ученици, за гимназисти, там в повечето случаи си е чист мързел, пуберски изпълнения, и пак топката е първо в родителите. Ако моето дете само не е разбрало материала, значи не е проблемът в учителя. Ако повече от половината клас не е разбрал, значи не е проблемът в децата.

Лиляна, средното образование може и да не е задължително, но след 4ти клас (а дори и преди него) децата вече имат отделен учител по всеки предмет. От 5-8клас има достатъчно време, в което едно дете може по различни причини да изостане по даден предмет.
Къде са тези ученици, които чакат за място?. Може да чакат 2-3набора (2007-2009г), но преди и след тях училищата (особено професионалните) изпитват недостиг на бройки.

И причините за изоставането първо трябва да се търсят от страна на родителите, затова писах, че си има специалисти за тая работа. И го пиша съвсем отговорно като родител. Вижда се дали само собственото дете има проблем или половината клас.