Здравейте,
търсих в много теми история подобна на моята ... в някои я припознах, но ненапълно и явно имам нужда да споделя ...
Накратко ... аз съм почти на 32 година, мъж ми е с 3 месеца по-млад. Не сме женени, но живеем заедно от 3 години. Идеята за съвместен живот и семейство е била още в самото начало на връзката. Той бе по-ентусиазиран от мен, искаше веднага да се нанеса при него, прави планове и смята спестените ни пари за жилище. Винаги искаше да излизаме заедно, дори с неговите типично мъжки компании. Разбирам се с приятелите му. Живеем с родителите му, брат му и сестра му и с тях се разбирам. Не съм скучен човек и имам разностранни интереси, не съм "кифла", цупла, не мрънкам и се съобразявам със ситуацията
обичам да домакинствам, обичам и да излизам .... Може би не е нужна тази самореклама ...
Искам да кажа, че до преди два месеца - всичко беше повече от чудесно. Докато и не чух от него "имам нужда от време" ... "имам нужда от почивка" ... "нещата не се случват по плана, които имах" ... "може би не съм готов за дете" ... "чувствам се притиснат от идеята за брак и дете" ... "имам нужда и аз като брат ми да изляза в 1 ч през нощта" и т.н.
Много говорихме - аз съм широки разбирания, не че не искам да имам брак, но не държа на всяка цена да съм омъжена и никога не съм отваряла темата "брак", искам да имам дете от този мъж, но и затова не съм говорила, защото смятах, че не е готов за тази идея, а и планът ни беше първо да си подсигурим собствено жилище ... Повечето, обаче, наши познати вдигат сватба, чакат дете или преди месеци им се роди ...
Знам, че един мъж има нужда по мъжки да излиза и затова си намирах понякога работа, за да му отказвам и да го оставям сам с неговите приятели ....
Но ...
сега от месец той излиза сам, вече не ме кани, не ми казва къде е, уж за час/два, а излиза в 20 часа и се прибира между 3 и 5 ч. сутринта ...
А аз се чувствам самотна ... вече нямам приятелите, с които едно време бях близка ... с някои се отчуждихме, а повечето - както казах, вече са с бебенца и ... не правят късни излизания...
Побърква ме това, че седя сама, в "чуждия" дом, при неговите роднини (много готини хора) или с майка му в кварталното кафене ... не че не ми е приятно, но аз съм там, защото съм с него ....
Говорихме за проблемите, някои неща ми се изясниха, други не ...
Моля да вашето мнение - наистина ли мъжът може да промени приоритетите си, остават ли си мъжете момчета, искат ли да бъдат "по-необвръзани" или когато осъзнаят отговорностите във връзката се плашат и прибягват до временно отдръпване...
Мислите ли, че това е временна криза и може ли да доведе до раздяла ...
Освен разбирането, с което трябва да подходя, мога ли и трябва ли да направя друго ? ...
търсих в много теми история подобна на моята ... в някои я припознах, но ненапълно и явно имам нужда да споделя ...
Накратко ... аз съм почти на 32 година, мъж ми е с 3 месеца по-млад. Не сме женени, но живеем заедно от 3 години. Идеята за съвместен живот и семейство е била още в самото начало на връзката. Той бе по-ентусиазиран от мен, искаше веднага да се нанеса при него, прави планове и смята спестените ни пари за жилище. Винаги искаше да излизаме заедно, дори с неговите типично мъжки компании. Разбирам се с приятелите му. Живеем с родителите му, брат му и сестра му и с тях се разбирам. Не съм скучен човек и имам разностранни интереси, не съм "кифла", цупла, не мрънкам и се съобразявам със ситуацията
обичам да домакинствам, обичам и да излизам .... Може би не е нужна тази самореклама ... Искам да кажа, че до преди два месеца - всичко беше повече от чудесно. Докато и не чух от него "имам нужда от време" ... "имам нужда от почивка" ... "нещата не се случват по плана, които имах" ... "може би не съм готов за дете" ... "чувствам се притиснат от идеята за брак и дете" ... "имам нужда и аз като брат ми да изляза в 1 ч през нощта" и т.н.
Много говорихме - аз съм широки разбирания, не че не искам да имам брак, но не държа на всяка цена да съм омъжена и никога не съм отваряла темата "брак", искам да имам дете от този мъж, но и затова не съм говорила, защото смятах, че не е готов за тази идея, а и планът ни беше първо да си подсигурим собствено жилище ... Повечето, обаче, наши познати вдигат сватба, чакат дете или преди месеци им се роди ...
Знам, че един мъж има нужда по мъжки да излиза и затова си намирах понякога работа, за да му отказвам и да го оставям сам с неговите приятели ....
Но ...
сега от месец той излиза сам, вече не ме кани, не ми казва къде е, уж за час/два, а излиза в 20 часа и се прибира между 3 и 5 ч. сутринта ...
А аз се чувствам самотна ... вече нямам приятелите, с които едно време бях близка ... с някои се отчуждихме, а повечето - както казах, вече са с бебенца и ... не правят късни излизания...
Побърква ме това, че седя сама, в "чуждия" дом, при неговите роднини (много готини хора) или с майка му в кварталното кафене ... не че не ми е приятно, но аз съм там, защото съм с него ....
Говорихме за проблемите, някои неща ми се изясниха, други не ...
Моля да вашето мнение - наистина ли мъжът може да промени приоритетите си, остават ли си мъжете момчета, искат ли да бъдат "по-необвръзани" или когато осъзнаят отговорностите във връзката се плашат и прибягват до временно отдръпване...
Мислите ли, че това е временна криза и може ли да доведе до раздяла ...
Освен разбирането, с което трябва да подходя, мога ли и трябва ли да направя друго ? ...
От този няма повече да има никаква полза, а вреди мога да ти изредя поне десетина 
- кое те накара да пишеш тази "важна" подробност, а другите по - важни неща, сякаш са се случили все едно без да разбереш . Да поясня - човек, който набляга на толкова дребни детайли, той и има готовност да забелязва много други неща, които дори може да го накарат да предвиди ситуациите, а при теб всичко е някак изведнъж и изненадващо...
